Истината често е неудобна. Полазват ни студени капки пот, когато си знаем някой парлив момент около живота и не искаме той да излиза наяве. Когато някога сме лъгали, не сме си давали сметка, че като изплува истината, всичко ще е много различно. И тогава ще изпадаме в ситуации, които не сме предвиждали. Затова колко пъти премълчаваме фактите... само и само да си спестим напрегнати моменти. Някои пък си търсят оправдание за спестената истина. Но то понякога може да бъде по-смазващо от самата нея! Тук се сещам, че народът мъдро се е произнесъл: „Който иска нещо да си спести, нищо няма да му бъде спестено.” В нощната тишина те чегърка всяка премълчана мисъл... Не ти дава покой и всевъзможни страхове изпълват пространството. Популярният израз „благородна лъжа” не заменя спокойствието ти, нито истината... Усещаш напиращата лавина от последствия, когато събереш смелост да си признаеш нещо... И самият факт, че няма да имаш контрол нататък, пили до ужас оголените ти неврони.
   Истината е удобна само за онзи, който не иска да я пренебрегва. Тогава тя става не само удобна, но и вдъхновяваща...
    В крайна сметка никой не може да устои на истината. Тя винаги предизвиква.

                                                                             © Павлина Петрова