StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,767
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,723
   Точки: 2,643,682
   Съобщения: 148,812
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Илюзията на премълчаното...

   Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разочарование... Спираш в един разговор и премълчаното започва да се реди в съзнанието ти. Не! Започва да се разбърква и да оголва невроните, които са отговорни за спокойствието ти.  И надеждата е знак за несигурност – чудиш се какво ще стане – искаш да е хубавото, но се съмняваш... Вярата е увереност! Когато се наруши тази увереност, на човек му остава последно надеждата... Избираме я преди всеки избор. Но тя е като заплаха и приливът ú дебне да помете всичко от теб и в теб... Като че ли в надеждата те причакват всички врагове и ти се чувстваш все едно си птица на прицел... Виждаш несметни ширини, но скърбиш за чезнещото време... А мамещите плодове губят своята сладост... Всеки брод изглежда хлъзгав и нереален... Попадаш понякога в измамния заслон на стиховете и изливаш душата си:

      Премълчаното е болка... Взиране в тъмното.

         Вик навътре! Всичко мое несбъднато...

         Мòстове изгаря... До празно стяга пипалá!

         Рани прави и скършва радостта.

         Свито до точица тишина

         е пробойна за всяка надежда...

         Зад премълчаното е смисъла

         на звуците и цветовете...

         и раздробената палитра от усещания...

   Но и поезията не предизвиква нужното спокойствие... Носиш сякаш целия свят на раменете си. Усещаш разликата между това, което ти се иска и това, което може да получиш... Човек в крайна сметка трябва да направи своя избор. След всеки избор всичко няма същото значение. Двойнственият живот е като наркотик – колкото по-бавно вземеш решение, толкова по-силен е абстинентният синдром. И въпреки това повечето хора обичат своите пристрастявания, а последният им стадий са вечните мъки. И се давиш в премълчаното... и търсиш смелост да стигнеш до края... на разговора.

                                                                   © Павлина Петрова

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2018-07-01
прочитания: 271
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход