Сега съм с теб, заедно сме... Ту съм адски щастлива, ту сълзите напират в очите ми. Не те обичах, но ти си нещо по-специално, ти си различен! Днес ми даваш целия свят, а утре знам ще ме бутнеш от върха и пак ще боли. Защо се държиш така? Заради нея, нали? Защото я обичаш, защото тя притежава сърцето ти,а аз съм само поредната тръпка,играчка в ръцете ти?!?Поглеждам през прозореца-навън отново вали. Ти дойде с дъжда... Този път и небето плаче с мен, плаче, но не за теб, а за кървящото, умиращо сърце. Безброй години, години наред малкото сърчице не допускаше никой до себе си и бе щастливо. И когато обикна един човек, той го смачка и обрече на смърт. Защо ли нежното детско сърце ти повярва, защо ли ти се довери?!? То искаше само едно, едничкото, което му липсва, искаше малко любов. Само ти можеш да му я дадеш. Само ти продължаваш да си в мислите ми.Само ти си важен за мен.Само ти ме лъжеш без капчица свян! Знам, че я обичаш... Когато не с мен-при нея ли намираш дом??
Луната отново започва тъжната си разходка, събирайки от самотата на хората. Тези четири стени ме задушават-излизам да се разходя! Дърветата мрачно поклащат тежестта си. Вървя и мисля какво ли правиш и дали вече спиш. Една улична лампа осветява двама души, очевидно влюбени до забрава, лудост дори! Минавам бързо, за да не им преча, но нещо ме спъва и падам в краката им. Гордо вдигам глава и... Това сте ТИ и ТЯ!!!