StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,880
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,936
   Точки: 2,667,713
   Съобщения: 171,544
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Границата...

  Не става въпрос за събуждането - то е граница между нощта и утрото, или пък - за заспиването - предполагаема граница между вечерта и нощта... Нито за границата на нашите възможности... Мислите ми са за границата на човешкото щастие. Какво представлява то? Това е възможност за изпълнение на желанията. Представям си, че най-после ме е споходило огромно щастие. Но съм стигнала до някаква граница. Чувствам, че съм се доближила до такова равнище, на което едвам се удържам. И тогава усещам, че това щастие започва да ме души. Защото искам все повече! И още, и още... Трябва да се упражнявам на търпение и да укротявам желанията... Но e толкова трудно, както съм се засилила по надолнището, да намалявам скоростта... И се натъжавам... Малко... Но знам, че всяка болка е залог за бъдещо щастие... За да има равновесие... За да мога да благодаря на Бога, когато дойде вълшебен момент... И въпреки изпитанията и неудовлетворяването на желанията, да запазя любовта в душата си... Макар, че борбата между „трябва” и „искам” може да бъде изтощителна... Желанията не витаят само в мечтите и сънищата... Но колко чудно могат да се смесват реалност и представи... В действителност да не мога да заспя, а пък да пиша за сънуване... И мечти... Може би пореден стих:
                    Колко пъти съм пред развиделяващо утро!
                    ... Всеки път е толкова различно...
                    Тъй мечтата за моето „утре”
                    пие милиони багри нетипични...
                    Уж е мъдра - напълно осъществима...
                    Обуздавам бързо поривите диви!
                    После става мъничко плаха, незрима...
                    С дъх-надежда прогонвам окраските сиви!
                    И не смея аз мечтата да заключа.
                    Тя ме пази като вярно куче...

      Всъщност, за човешкото въображение и мечти, няма граница... Трябва само да се научим да обуздаваме предела на желанията си, за да не попадаме в поредния капан и после горчиво да съжаляваме, че в момент на слабост сме проявили безразсъдство... Ако не успеем да се задържим на „границата”, лавината на нашите желания би ни помела и задушила... Ако пък не я преминем - страданието ни се увеличава, но колко се засилва и копнежът ни! И предчувствията ни за предстоящо божествено усещане! 

                                                                           © Павлина Петрова


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2009-09-14
прочитания: 2288
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход