В древността много народи имали своите “златни векове”,но са били краткотрайни.Не прониквали до всички отрасли на живота, не засягали целокупния народ.Лишени от чиста вяра те се задоволявали с външната, формалната страна. Държали главно за външния блясък.Лишени от жизнена сила,не могли да растат.Като прекрасни цветя,но откъснати и поставени в красива ваза,те увяхвали.Философията с богатата мисъл не могла да спаси човечеството.Е как тогава тя е начин на живот? Може би само за тези които я оценяват и разбират.Аз не я приемам като начин на живот. Въпреки че за древните философи и мислители тя е била. Терминът “философия” се среща за първи път у Питагор, а Платон отделя философията като отделна наука. Всъщност тя се занимава с общите принципи на битието и познанието,с отношението на човека към света,с всеобщите закони на развитието на природата,обществото и мисленето.Основният въпрос на философията е проблемът за отношението на мисленето към битието,на съзнанието към материята.Всяка философска система решава конкретно този проблем дори когато не го е формулирала пряко.Изобщо философията е много интересна наука.Започнеш ли да философстваш,да търсиш отговори на някакви странни в един миг за теб въпроси,стигаш до там докъдето не си и предполагал че ще стигнеш.В тези отговори понякога се крие разковничето на живота и смисъла му.Чрез нея можеш да разграничиш доброто от злото,красивото от грозното,успеха от неуспеха,щастието от оскърблението.Достатъчно е само да се замислиш и да започнеш да разсъждаваш върху някои неща от живота.Човечеството просто оживя за някакъв духовен филтър,който да очисти душата от моралната кал.Желае да извади тръна на злото.Средствата в тази насока са различни.Но според мен най-главно е самосъзнанието.Както казва народа: “По добре се осъзнай късно,отколкото никога!”За други обаче спасението се крие във внушенията и самовнушенията.Искат да се убедят ,че злото не е така страшно.Считат го за дадена необходимост и се стараят да привикнат към него.Приемат съдбата си с примирение.Но не всеки се поддава на внушение.Може ли гладният да забрави празния стомах чрез внушения?Чувството на ситост не иде от главата, а от стомаха.Може би философията се занимава именно с това,с материалните и идеалните неща в света.Но философския начин на живот се състои в това да преосмисляш, незабравяш и усвояваш нещата от живота,стараейки се да стигнеш до правилния отговор. Платон сравнява човешката душа с колесница,теглена от два огнени коня.Единият от тях тегли колесницата надолу към мрачната бездна,а другият нагоре към слънцето.Този философ е много прав.Той е осъзнал и видял онази истина,която “слепци със очи”не виждат.Именно за това съзнанието е най важно за мен.Да разбереш,да вникнеш,да помислиш върху нещо и след това да кажеш дали то е правилно или не е.Но в никакъв случай човек не трябва да заравя мисълта си в пясъка на ежедневието.Той трябва да се бори в и за живота. Философията като наука е съвсем друго.Но какво всъщност е наука?Тя е човешка дейност за разбиране и обладаване на природата.Ученият се занимава с въпроса “как?”Той наблюдава и прави опити.Изработва теории и ги поставя на изпитания.Отхвърля неудачните,подобрява и усъвършенства сполучливите.Пита се как е направено едно известно нещо?Как се оплодява яйцеклетката?Как лети самолетът?На въпроса обаче “защо” е всичко това ,откъде е дошло ,тя няма отговор.Самата философия се занимава с въпроса “защо”.Защо е създаден света?Защо живее човек?Защо страда?Защо трябва да се спаси душата?Що става след смъртта?Какъв е смисъла на живота?Явно е ,че знанието и вярата са две необходими страни на нашето битие.Науката ни учи какъв е животът.Вярата ни казва какъв трябва да бъде животът.Философията обаче е начин на живот който ни представя многообразието му.