Стачни времена - глад, мизерия, мръсотия... Хората настръхнали един срещу друг озлобено се карат помежду си за дребни неща. Работа почти няма, парите драстично намаляха, хората се чувстват хванати в капан...
Днес, минавайки през площада, видях един бездомник - окъсан, небръснат, с дълга сплъстена коса - запретнал крачоли, гол до кръста, почистваше от боклуците решетката, от която се изтича водата от малкия водопад, красящ площада и носещ ведрина и свежест на минаващите.
Да, именно той! Почиства водопада!
Не градските служби по почистването, не някой охранен гражданин от обществото, а този низвергнат от хората човек... Грижи се за чистотата на обществото, в което няма място за него...
Замислих се... чистотата на душата не е ли по-важна от чистотата на тялото...??? Да! Тялото е храм на душата... и все пак...