Обичам да гледам ситните бръчици около очите му.  Знам, че се появяват, когато се взираше в нещо или  се смееше с глас. Сега за тях е виновно единствено времето. Гледам  го, а в мен се раждат въпроси. Колко пукнатини може да понесе едно сърце, докато един ден се превърне просто в болен мускул? Колко нежности могат да бъдат пропуснати, преди старостта да застане на прага ни? Колко пеперуди ще се нахранят с емоциите в телата ни, преди да ни оставят самотно празни? Колко поройни дъждове са нужни, за да отнесат всички спомени? Колко време й трябва на една душа, за да излекува раните си? Има ли заместител на любов... ? И не е ли вредно, ако има...?

Каза ми, че всичко ще се оправи. Така както  никой тъмен облак не  би могъл да засенчи слънцето завинаги. Вярвам в това, вярвам му..изобщо!  Обичам, когато не говорим, а  мълчим заедно.  Обичам когато  той говори по телефона и  натъртва определени думи, или  когато тръгвайки вдига ръка  за да ме погали, след като вече съм излязла от колата..   И да се обичаме с очи обичам. Нямам желание, нито време за връзки полуфабрикат. Или такива, в които трябва да претоплям любов, престояла твърде дълго във фризера и за която не си спомням дали наистина съм консумирала със сърцето си. Казвам го, не защото това иска да чуе. Отдавна се научих да разговарям открито.  Доста неща през живота си  предадох на вторични суровини. Може би е рециклирано и се ползва от други жени, не се интересувам. Щом сърцето не помни, това не е отричане. Знае, че мразя заместители, оцветители, изкуствени подсладители и връзките за няколко нощи. Познава любовната ми лудост, тя е негова застраховка и... евентуално бедствие. А аз знам за страха  му да не остане заседнал в миналото. Проверка някаква дали сърцето ми още е еднопосочен  билет за завръщане в бъдещето. Не го виня.  Кой желае да се раздели с истината, че някъде, вчера, днес, сега и завинаги утре е обичан от някого?!  Свикнах с това, обаче не събирам смелост да го попитам. Вместо това, целувам  косата му и тръгвам. Не се обръщам, очите винаги ме издават...

Т. Тодорова
Ellan