uFeel.me
Добър живот
Автор: Карлос,  10 април 2011 г. в 02:35 ч.
прочити: 411
Това не е на добре. Когато човек има нужда да чуе от другите, че всъщност той е добре, значи не е на добре, или по-скоро има нуждата да чуе, че другите са зле.
Много хора притежават активи, които надвишават многократно възможностите на самите тях да живеят добре, та остава още много за още много хора да живеят добре. Въпреки това продължават да трупат несметни богатства, които ги карат да се чустват още по-добре.
Тази идея заема своето място, когато милиони се чудят как да стигнат до момента, в който да живеят добре. Вече много мислят за революция, но какво реално би постигнала една революция – смяна на хората с доходи с други хора със същите или по-големи доходи, разбира се, изцяло дължащо се на доброто им образование и редица правилни решения. А какво остава за нас? Остава да изберем да живеем добре, добре както сметнем за добре! „Добре” може да означава „добре, както живеем” и „добре, че живеем”. Привърженик съм на второто. Както и да го погледнеш е по-добре да живееш, защото е хубаво да живееш. Нямаш цели да постигаш, нямаш нищо друго освен да живееш. Докато добре да живееш натоварва – може някой да ти завиди, че живееш добре и да те спре, може и да те накара да се чустваш зле.
На нас малките хора се случва често да сме зле. Толкова често, че чак ни е добре! Да ни опръска рейса, докато чакаме на спирката ни е добре, защото означава, че рейса иде и трябва да се качваме! А чакаме, защото сме малки хора; хора, които се опитват да живеят добре, без това да означава някой друг да се почуства зле. Може би тук е малката ни грешка от голямо значение – отказваме да спазваме правилата на света, който е наше собствено творение. Защото приемаме, че „само по-силните оцеляват” и че „винаги има по-голяма риба”. Влезнеш ли в този омагьосан кръг, излизането е почти невъзможно. В края на деня е много трудно да посочиш виновния, защото той е човекът в огледалото.

Както и да е, в световен мащаб има много фира, специално тук в България трябва да признаем, че много се продънихме с нашата хилядолетна история и хиляди завоевания. Да паднеш от високо боли, но да паднеш духовно боли повече. Проблясъците на днешните младежи надхвърлят очакванията и на най-големите песимисти. България – дума незнайна и за самите българи, започна да се търгува като стока на международния пазар. Дума, свята за малцина се оказа дума, скъпа за мнозина. Мнозина мафиоти...
България, която е преди много други създадена, сега изостава зад държави появили се много по-късно на европейското шахматно поле, но по-добре позиционирали се... Като „позиционирали се” да се разбира „надупили”, с извинение.
България, която от днешната младеж не се знае кога е основана, да не говорим за видните й представители в областта на кое да изкуство, стана държава, в която да живееш не е привилегия, а истинско предизвикателтво! Предизвикателство, каквото дават по телевизиите, без да имат представа, че хората не могат да се впечатлят от нищо! В края на краищата ние си оставаме една от балканските държави, които трябва да поемат удара на „най-бедната страна”, на „най-корумпираната страна”, без хората, които коментират, или отбелязват да кажат няколко хубави думи за тук. Само лоши, защото ние българите сме лоши! Ние сме спряли варварите на няколко пъти, но се помни само случая, в който не сме успели! Ние сме носителите на вярата на няколко континента, но най-лесно е да ни заклеймят като „езичници” и „неверници”.
На фона на тази хилядолетна история се питам, кога това високомерие ще изчезне от лицата на „европейците”, питам се кога ще ни приемат за хора, питам се кога ще признаят постиженията ни... Защото е крайно време да спрем да се мислим за утайката на Европа, защото утайката на Европа ни мисли за такива!
Защото когато ние сме били тук, освен гърците, всичко останало е било варваризъм и тези същите варвари сега на свой ред наричат нас варвари... Защото макар и балканска държава, България е символ, символ на напредъка, символ на държавничеството, символ на традициите, в която и да е област!
Нашите съседи именуват голяма част от териториите ни, целта им е да нарекат българите с други имена, да накарат българите да се определят като различни от това, което са. Как, във времена на глобализация се получава асимилация на дадени етноси? Как във времена на обединяване се получава такова разединяване.
Получава се благодарение на обреченият на провал опит, културата да се приведе под един общ знаменател. Турците имат едни вярвания, руснаците други, а българите трети. Няма как едните вярвания да бъдат подчинени на други, не става въпрос само за трите изброени, а за всички съществуващи по света! Което е много, но е достатъчно за един „добър живот”... Ако си траеш...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me