Познаваш ли човек, който непрекъснато е начумерен; отрязва те рязко макар да не си се доизказал; измъчва се постоянно от притеснения и хиляди съмнения; всички са му криви и е вечно пострадал от всякакви тайни заговори, магии и вероятни вмешателства... Дори да си добронамерен няма как да не усетиш убождането от неговото отношение към хората, света и обстоятелствата – минали, настоящи и възможни... Твоята усмивка се чувства неуютно на мястото си и се чудиш как да смекчиш болезненото съприкосновение. Няма начин! Когато мълчиш, последва: „Защо мълчиш?” Ако пък се опиташ нещо да обясниш, то веднага насреща откриват друг смисъл... Жертва на своите „Ако”; „Може би”; „Да не би случайно”; „Дали е сигурно”... таралежът срещу теб винаги е нащрек. Протегнатата ти ръка го усеща и импулсите се предават до всички твои мозъчни клетки. Мислите ти започват да се припират с желанието да отвърнеш гневно, да отминеш с безразличие или да успееш да преглътнеш, че и да осмислиш урока за самия теб и спокойно да решиш как да постъпиш... Ако пък се опиташ с шега да преминеш през ситуацията, рискуваш не една, а всичките таралежови иглички да оставят белези на най-уязвимите ти местенца! Как да ти стане благо на душата?! С изненада може да откриеш свои черти в настръхналия Ежко. Тогава сблъсъкът може да удвои силата си. Е, все още ли смело би посегнал да погалиш таралеж!?...       

                                                                             © Павлина Петрова

***
Всяка прилика с действителни лица е случайна.