ПЪРВА ПРОЛЕТ

         Отново е Първа пролет! Тя дойде! Видях щъркела и по традиция завързах мартеницата на плодно дръвче. Вън времето съвсем не е пролетно, което ме накара да се замисля…

         Какво всъщност празнуваме? Дали това не е Живота, който отново се заражда? Зимата си е отишла и Природата се събужда за нов живот. Пониква тревата и земята се покрива с килим от цветя. Дърветата пият животворни сокове от земята и пъпките им разцъфват. Пчелите и пеперудите прелитат от цвят на цвят. Прелетните птици се завръщат. Животните се събуждат от зимен сън. Завърнал се е Животът!

         Всеки от нас има своята Първа пролет. Когато някога, някъде за пръв път е целунал любим човек. Дали на скамейка в парка, дали на излет сред природата, дали някъде в училище, или някъде скрит от другите, но всеки носи в себе си този спомен. Господи, колко много години отминаха, а още помня моята Първа целувка! Още помня трепета от докосването на ръцете, от прегръдката, плахото докосване на устните, превърнало се в страстна целувка, още усещам нейния аромат! И когато сега видя млади хора, а и не само млади, да се държат за ръце или да се целуват, аз си спомням за моята Първа целувка!

         Да, това празнуваме! Празнуваме Пролетта, Целувката, Любовта, или просто Живота! Вечния кръговрат. Любов е имало преди нас, ще има и след нас! И докато я има, ще има и хора на тази прекрасна земя!
         ЧЕСТИТА ВИ ПЪРВА ПРОЛЕТ!!! ЧЕСТИТА ЛЮБОВ, ХОРА!!!