StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,506
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,022
   Точки: 2,656,410
   Съобщения: 153,427
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Четири сезона

За водното богатство и природата  на България се пише и говори по целия свят. С  какво е уникално и какво „говори „ на  нас българите? Какви са основните приоритети? Каква национална само оценка за едно богатство, сътворено от природата и даващо ни уникалния шанс да сме идентични и неповторими. Целта на това кратко есе в същността си, е да ни даде повод за национална принадлежност, самочувствие и както се наименува заглавието „Четири сезона”,  да ценим сътвореното на тази земя наречена България. Пролет, Лято, Есен, Зима. Какво си представя в мислите си всеки от читателите за тези сезони. Нима пролетта не ни носи надеждата за нещо ново, за живот, който кипи с уханието и аромата на разцъфнали дръвчета, пеещи птички, бликащи от планините реки, които сякаш са се събудили от зимен сън и искат да покажат своето могъщество и красота. Когато реката се извива в планината и „гали” със своята нежност дори и един камък, то тогава тя му придава този естествен завършек, който е съвършен и запомнящ се, неповторим и единствен Лятото, с топлотата на слънчевите лъчи, усета за море, любов и романтични изживявания, за които копнее всяко сърце и душа. Нима не се връщаме в спомените си за игрите на село, за риболова, за удоволствието да се насладим на божествената природа, която е създадена, за да се насладим на този земен рай. Есента е изпъстрена с багрите на всички цветове, за които мечтае всеки художник. Феерията  на падащите листа, пъстротата и багрите на Балкана, са вдъхновявали писатели като Вазов, Алеко, които пишат за България като за една майка на цялата нация и народ. Магия сътворена от Вселената. Когато сутрин се събудим и видим бялата перилна от сняг, си отваряме очите и попадаме в една зимна приказка. Каква  красота! Стаила е в себе си всичко което човек иска да покаже. Тогава отваряме душите си, рисуваме в съзнанието си малка малката къщурка в планината, която  ще приюти всеки, стига да има желанието да приспи в "самотата" на природата. Мечта. Защо вечер край камината всички се вглеждаме в онова огънче, което разкрива нашaта душевност? Искаме разбирането и топлината на огъня да са като скрито послание към човека до нас. Да го обичаме. Да го любим със страстта на този огън, който ни дава мечтата, че не сме сами. Зимата е притаила чувствата, които са в нас, но с "уговорката", че трябва да ги разкрием. Така ще оценим кой ни обича и защо? Мечта за всяка влюбена душа! Сякаш на България е даден неповторимият  шанс да има това, за което други само мечтаят: четири сезона, култура, която ни е съхранила през вековете, от която трябва да сме горди , че сме запазили и съхранили нашата идентичност.  Нека да сме снизходителни към природата, защото и тя ще ни се отплати подобаващо. Четири сезона. Две силни думи като огледален образ на симбиозата, която ни свързва със силата на живота и тя се казва –  Природа.  Нека запазим тези четири сезона за нашето бъдеще, децата.


 Здравко Кунчев,


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2013-12-01
прочитания: 405
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход