StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,842
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,741
   Точки: 2,667,419
   Съобщения: 172,351
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,716

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Черно-бяла

Днес, на.. и девет години:), съм малко черно-бяла. Надявам се, повече бяла, разбираща, разбрана. Необикновено обикновена, или обикновено необикновена, не знам точно. Но и на мен ми се случва да изпусна филията с маслото нагоре! Не защото психоаналитикът казва, че съм я намазала от обратната страна, а защото се старая да наричам успехите си победи, а неуспехите житейски опит, дано винаги е от... правилната страна!
Не знам какви се раждаме, но умираме деца...
Не знам, и не съм го измислила аз. Но искам в щастието си да оставаме повече деца, без претенции и няма нищо по-естествено от това да обичаме:



 


... Звездите ни са нощни еделвайси,
поникнали високо - над нещата
и сякаш сме на двайсет -
безумно дръзки, почти като децата.


 


Да ценим миговете неповторимост:


 


... А колко е едно Щастие...
как да го претеглим, преброим, измерим,
знам само, че е Много, когато го намерим
и Всичко, щом миг по миг го съберем.


 


... Мигът Любов ли си?
Без тебе миг- безкрайност,
съм само песъчинка
във вълна
целунала брега...
като снежинка.


 


Изборите:


 


... Понякога, (от разум) тръгвам от моето аз,
и все поемам в невярна посока...
Сърцето, обаче, остава най-точен компас,
болящо запира пред порти високи,
почуква, познато вълнува -
душата, не разум предрешен
и ме връща, (не, не сънувам)
към мен, след избора грешен...


 


... А пътят знае ли посоката,
ако с друг се събере
и ако стигне сам там, до високото,
на връщане ще му поникнат ли криле.
Защо не се обичаме като дърветата,
корони (не от злато) със Любов преплели,
до края си пленяващи небетата,
завидно сгушени сред бурите
и непознали болки от раздели.


 


И така докогато...


 


... Изгубена се в безкрая на притихнал тюркоаз,
сълзата ми добавя капка синьо,
не съм... и съм аз,
пак искам хоризонта да премина,
в погледа да приютя море
- така завинаги се вричам...
и като чайка в мое си, птиче небе
до безкрая да обичам...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2020-01-27
прочитания: 59
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход