Отново иде ден на преклонение пред силата, чистотата, духовната извисеност и човешката скромност, величието на националните идеали за Свобода и справедливост, за чиста и свята Република, за толерантност и Българщина! Време за поклон пред свидния син на Майка България - Апостолът на Свободата, Дякон Игнатий, Българинът, демократът и революционерът Васил Иванов Кунчев - ЛЕВСКИ!
Дали успяхме да го превърнем - всеки за себе си в свята икона от иконостаса на българската Свобода? Дали вникнахме в себежертвата да приемеш, че ако спечели всеки един от нас и най-малката битка за доброто на народа, то печелим всички заедно, а ако губим поотделно - губим само себе си!И как тълкуваме днес тая готовност да се принесеш на олтаря, като агнец на \"ползу роду\"? Дали изтеклото Време е достатъчно, за да осмислим простичката логика на Дякона, че ако си кажем кривиците - честно, очи в очи и вземем поука от грешките на едногова тъй, щото да ги не повтаряме утре отново и отново, ами да ги изправим и вървим напред, ще и истинският, верният път към светлото бъдеще и добруване на Народа ни?
Ами ако трябва за дадем ясна дефиниция за разбирането на съвременния Българин за Времето и човека, Времето и Обществото, Времето, ние и България? Дали на всички ни е ясна гениалната мисъл на Апостола: Времето е в нас и ние сме във Времето: то нас обръща и ние - него\"? Дали, свити в мъничките черупчици на ежедневните ни малки войни за оцеляване, не пренебрегваме или пропускаме да проникнем в цялата необхватна дълбина и широта на тази гениална мисъл за преходността и взаимобвързаността на събитията в световната и Българската история? Можем ли да се видим отстрани, когато летаргията на бездуховността и Страха да не си навредят по някакъв начин, превърнат стотици хиляди от нас в неми свидетели на безобразия, корупция и некомпетентност; на явни и безцеремонни погазвания на законите; потъпквания, които унижават личността, ограбват я, обезличават понятия като Ред и Справедливост и стават причина за подмолно разрушаване устоите на държавността?
Страхът за собствената кожа и имот, безразличието и робската психика, в чиито спасявайки се навираме глави, а инак целите стърчим навън - оскубани и смешно-жалки, възседнати от всевъзможни ненаяли се и ненасмукали с народна кръвчица чиновници-пиявици - как да излекуваме тази напаст в душите? Нали храбростта, честността и волята да правиш добро за всички, без разлика на етнос, социална принадлежност и вяра, които Апостол Левски притежава във висша мяра, не се продават на метър и килограм, а се възпитават и изграждат като манталитет и народностен характер - ден по ден, година след година, векове! Защо тези уроци по ДЕМОКРАЦИЯ не учим от Апостола? Защо продължаваме, в много случаи да мълчим и търпим, да се примиряваме и подминаваме неправдите, защо допускаме да бъдат прикривани виновниците за непростими престъпления срещу обикновения гражданин, срещу народа и държавата? Защо не се стреснем най-сетне, да скочим и поискаме за България управление по ясни, точни и честни правила и закони?
Да, в дни на големи изпитания, като тези тази зима, когато без всенародната съпричастност стотици и хиляди наши сънародници от бедстващите селища щяха да бъдат обречени на погибел, ние доказахме, че можем да бъдем съпричастни и милосърдни, да отделим от своето за ближния, да помогнем и направим своите мънички жертви за непознат, страдащ човек!
И пак, най-много и от сърце дадоха ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА!Но и колко добри жестове не стигнаха до когото трябва, поради прословутата ни несъгласованост и вечни битки - кой да води бащина дружина! И дори в трагедията се намериха тарикати да използват хорската мъка за собствена облага и скатаване от отговорност....Ех, Апостоле, все още онези четири въпросителни знака висят със страшна сила над нашата Българска национална Чест!И колко още ЗАЩО? има, колко много отговори предстоят....
А Апостолът стои ни гледа от своите портрети, дето сме ги закачили на много места, а рядко вдигаме глави да го погледнем в очите.Защото, когато съумеем да издържим погледа на ясните му открити и всевиждащи очи, ще можем да си кажем, че сме пораснали с един век време.
Но, първо трябва да се научим да се държим един за други и един на друг! Да се замоуважаваме като Народ и да се противопоставим дружно на продажни и антинародни планове за унищожение на България, като Плана Ран-Ът, който методично и безотказно действа вече 20 години!
Трябва да погледнем в себе си, в най-святото кътче на сърцата си откъдето ни гледат сините очи на Апостола. Те са част от генната ни Памет за това КОИ СМЕ, КАКВИ СМЕ И КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ, ЗА ДА СЕ НАРИЧАМЕ С ГОРДОСТ И ДОСТОЙНСТВО - БЪЛГАРИ!
АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди..
Инак, АПОСТОЛЕ, – пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене,
но те ЗАБРАВЯМЕ – бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим – за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на нея: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
НАША - ЕДИННА, ОБЩА РЕПУБЛИКА,
и на олтара на СВОБОДАТА й
жертвен курбан – глави да туряме!
Вярно е: губим ли – себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите – малко! Ти си – ЕДНИЧЪК!
Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата – няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат: след тях – ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ:”Ех, ДЕМОКРАЦИЙО”!
Свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме – ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе ЛЕВСКИ, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам – от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си –
същи ИСУС – терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
18.02.2000г.гр. София
Втора награда на Националния анонимен поетичен конкурс „СВ.ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” – 2000г.
Из „Жива памет”-2