Всяко живо същество е дошло на този свят със свещеното право да живее и да се развива. То е частица от света в който живеем и неговото унищожение  нарушава целостта и хармонията на този свят.

  Не мога да си представя живота на нашата Земя ако тези частици изчезнат.Как ще съществуваме и в какво ще се превърне животът ни?

   Често си мисля, какво ли би било, ако  аз самата изгубя частици от себе си? Как ще съществувам? Ще бъда ли отново аз? Ще се чувствам ли цяла и пълноценна? И ще бъда ли полезна за себе си и за обществото?  Търсейки отговорите на тези въпроси разбирам, че  всеки от нас е длъжен да преценява добре постъпките си. Да създаваме, а не да унищожаваме това е нашата човешка мисия. Способностите и възможностите ни са безгранични. Да бъдем хора, да бъдем себе си, да  помагаме, пазим и се борим  не само за своя, но и за другите животи. Светът има нужда от  нашето пробуждане. Природата трябва да бъде опазена, за да ни има и нас! Много хора се нуждаят от разбиране, съчувствие,  закрила и помощ.

   Не можем и не бива да живеем само за себе си! Да бъдем слепи за проблемите извън нашия малък свят. Безразличието убива нашата човечност. Безотговорността води до унищожението

 Създадени сме да бъдем в хармония с Майката природа, а не да унищожаваме всичко по пътя си. Какво ще оставим след себе си, на следващото поколение, какъв живот ще живеят те?!.

Наранена от хората земята се гърчи от земетресения, поглъща извори  и  животворни  води. Горите се изсичат. Чудовищни пожари  съсипват това, което  все още е останало от тях. Алчност и суета унищожават много от безценните видове животни. Въздухът  и водите са замърсени. Озоновите дупки застрашително растат. Може би след 10 години вече няма да можем да излезем на слънце заради радиацията. Ледовете се топят. Сезоните се променят.

Целият ни човешки свят е полудял. Живеем  ден за ден без да мислим за бъдещето  на следващите поколения. Какво ще им завещаем? Какво ще им оставим в наследство?

   Аз съм само на 17 години , но се страхувам  да  погледна напред и да си представя  бъдещето. Какво очаква хората утре, след десет години, в следващия век?

     Този въпрос трябва да си задава всеки човек с тревога. Цялото човечество   трябва да преосмисли  отношението си към  природата , а грижата за опазването й да се превърне в една от най- важните, неотложни и отговорни задачи на държавата, институциите и гражданското общество. И всеки член на това общество трябва да поеме своя дял за изпълнението на тази мисия с отговорност,за да опазим за себе си и бъдните поколения  природата и земята нашият общ  дом.