uFeel.me
Аз, като част от гражданското общество
Автор: LYCKI,  3 май 2013 г. в 11:49 ч.
прочити: 496

Това е първото ми есе, което се решавам да напиша и може би, ще бъде последното. По наше време в училище не пишехме есета. И по-добре. Да пишеш есе, не е като да напишеш стих в който отъждествявайки се с някой герой да представиш лицето на любовта или сливайки се с природата да обрисуваш красотата и. Есето значи, да извадиш на показ своите мисли, разсъждения и мироглед /все едно да ходиш гол по улицата/ Обаче... има едно „Но” За да напишеш есе, трябва да имаш и философски поглед върху нещата, а и да си падаш поне мъничко не само философ, но и оратор и сеяч. Защо сеяч ли? Ами как защо... За да можеш да отсяваш житото от плевелите, златото от песъчинките, истината от лъжата, заблудата от реалността... През последните години водя непосилна битка с плевелите. Уж все засявам елитни семена, чисти и облагородени, а почвата предварително засята с плевели. Що плевене пада, що чудо и спасение от тях никакво.Питам се тогава... какъв е смисъла да отсяваш житото от плевелите, когато те така или иначе пак ще поникнат. Нещо подобно се получава и с отсяването на златото от пясъка... Сееш, сееш... отмиваш и пак сееш и точно когато си мислиш че си извадил късмет, то се оказва стъкълце... Това ми напомня търсенето на истинския приятел. Уж приятел, а когато най-много имаш нужда от него, никакъв го няма. Малко по друго яче стои въпроса с отсяването на истината от лъжата, защото истината винаги излиза на яве, а и чувала съм да казват, че една лъжа повторена сто пъти става истина. В това да ви кажа съм напълно убедена, защото лично съм го изпитала на гърба си.Ето например един човек непрекъснато повтаряше, че съм се отказала от това или онова, но когато разбра че по собствена воля няма да се откажа, взе че сам ми дръпна шалтера. Крайният резултат е същия... Лъжата стана истина. Най-трудно се отсява заблудата от реалността. Тя е като паяжината, която те оплита и колкото повече се опитваш да се освободиш от нея, толкова повече се заплиташ. Какво искам да кажа с това ли? Е... сетете се сами. Та до тук за сеяча. Що се отнася до формирането на правилен мироглед, по който да те оценят що за човек си, трябва да имаш остър поглед върху живота от който да черпиш опит.Но какъв ти живот тук в провинцията. Една голяма част от сравнително немалкия град в който живея се развива на четири колела. Сутрин префучават покрай мен на път за големия град, вечер се връщат. Опиташ ли се за хвърлиш един поглед зад стъклата и ще те отнесат като „куцо пиле домат”. Как да наблюдаваш живота от такова разстояние? Другата част пък ще я срещнеш вечер покрай парапетите на къщите под формата на тумбички. Случва ми се от време на време и аз да се присъединя към някоя от тях, но откровено да ви кажа никакъв философски поглед тук не ми помага. Злоба и интриги примесени с клетви и псувни. Все едно някой плисва кофа с помия върху теб. В такъв случай, единственото което ми остава е да се заровя в Интернет, не че там няма да срещна същите интриги, но поне с един клик на мишката мога да избирам, къде да отида и какво да правя, въпреки че и Интернета си има своята особеност. Връзката му за комуникация е подобна на играта „счупен телефон” на която играехме като деца... Казваш нещо, другия го разбира по съвсем друг начин и се захваща една... А бе, не е за разказване. Аз и затова напоследък предпочитам книгите. Четеш си и ти е мирна главата... Само дето трябва да черпиш от опита на някой друг. Но какво лошо има в това?

Нали затова съм част от гражданското общество. Доколко гражданското общество ме приема за негова част е отделен въпрос.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me