StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,931
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,431
   Точки: 2,642,715
   Съобщения: 148,485
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ако можех да бъда мъгесник

Ако можех да бъда мъгесник
и да отхлупя покривите на къщите
какво ли бих видял в тези
kутий за човеци?
БОЯН БОЛГАР

За Вселената-необятност,пространство и хаос,за галактиките приличащи на топче,за планетите-сфери и затвор,за земята тъй черна,адска и смъртна,за континента безформена суша,за страната на нечий триъгълник,за градът чиния и селото на бита,диваците и братовчедите,за улицата и нейното паве,за къщата небостъргач,за кутията каторга,страх,тайна и загадка!За всеки един от нас!Ако кои сме ние?Хората на 21 век!Кой всъщност е човекът?Може би човекът АЗ ,човекът маймуна или човекът е една загадка,една химера.И след като идваме от маймуната защо тя слезе от дървото?Щяхме да се чувстаме по-добре!Да си скачаме безгрижно по палмите,да ядем банани, а не да се чудим как и с какво да си платим парното и тока.Но не можем да кажем “Господи видох!”Ние просто сме “слепци със очи”,влачещи се като Голготския страдалец.
И всъщност както казва Цицерон “сенатът мълчи но тази тишина крещи”.Чудно за какво ли? А може би пепел пасе измаменото сърце,а и келепирът ражда пълзене.Е тогава Боже “сиджи па виджи” как “хубавите ябълки свинете ги ядът”.И духът ни не е материално тяло, а нашият духовен мир.Той е онова у нас,което се радва, скърби ,мрази ,копнее, ожида за чистота,правда,истина,любов,равенство.Тази Божия искра в нас не е тленна.Не гние в земята както тялото.Смърта разрушава онова стъкло през което сме ноблюдавали света,но разрушенията на очилата не включват в себе си разрушението на вътрешното око.
Нашият видим телесен живот е като скелята,която се изгражда при построяване на здание.Когато то е готово подпорите,куфражат се премахват ,често даже се хвърлят настрана.Така е и с нашето тяло.То е потребно докато се създаде нашият духовен мир,след това вече не е нужно.
За това трябва да живеем пълноценно.Да се “търкулнем като гърнето и да си намерим похлупак”,а не като Бертолд Брехт да казваме “ако не знаеш къде отиваш винаги стигаш там където не искаш да бъдеш”.Но светът е примамлив и докато едни блестят на Бродуей,други съществуват в “кутий за човеци”.Е ние живеем в бетонирано общество,общество на братовчедите и както казва Дебелянов “липите ще плачат когато човек е самотен”.А човек е самотен ,защото не иска да излезе от кутията,да счупи черупката в която се е затворил и кръвта яростно и гневно да бликне във вените му ,та чак да стигне до сърцето,да се усети един нов пулс,пулсът на живота.
Но най-страшното е че аз отворих една едничка “кутия за човеци”.И какво мислите открих?Най-страшното-АДА.Но този ад не може да бъде сравнен с Дантевия,защото е по-ужасен.В него навсякъде срещам разруха,болка,кръв,огън и зрелища,кое от кое по-тежки и няма стълбица по която да се изкачва ме за да се спасим.Това е нашето наказание,нашият потоп.
И въпреки всичко в основата на съществуването ни, стои борбата на доброто и злото,красивото и грозното,видимото и невидимото.Ако бъдем като Ботев ,който пише в едно свое писмо “аз ще направя кожата си на тъпан,ръцете си на чукове,главата си на бомба,пък ще изляза на борба със стихийте”,ще победим и ще живеем в мир и свобода.Но уви мисълта е богата,а надеждата умира последна.И пред мене ненадейно възниква важният въпросът:влакът на живота ръководи ли се от един стоящ над всичко небесен механик или просто е някакъв огромен камък отломил се от непозната шеметна височина?При бързото си търкаляне надолу той смазва и унищожава всичко което попадне под жестоката му тежест.Това е живота. “Докато се засмееш и вече си се озъбил!”И ако аз съм извън тези кутий за човеци и бъда публика на този театър със сигурност ще гледам драма,за която не е възможно да се изкаже авторитетна оценка преди да е паднала завесата.
И така както слънчевата светлина се отразява по един начин от калната локва, по друг от кристалното планинско езеро,по трети от пълноводната река,по четвърти от излъскания диамант,същото е и с човека.В зависимост от вътрешността на душата и ежедневието той има различно отражение за него.И коя всъщност е нашата кутия?Къде е ключът и?Дали в Адам мъжа баща или в Ева жената майка?Но ние хората сами сме виновни за безцелното си съществуване ,защото зазидахме живота си между панелите опитвайки се да скрием собствената си болка.Така че ако не се оправим сами няма кой да ни оправи.А и докато злото лети на криле ,то доброто ще продължава да пълзи на костенурка.Но нали знаете често костенурката побеждава дори и бързия заек.Така че все още имаме шанс да се оправим.
И ще дойде ден “ден първий”,в който и за нас ще изгрее Витлеемската звезда.Няма да живеем в кутий за човеци,а в кораби на бъдещето.Ще носим светкавиците на Зевса,стрелите на Робин Худ и сами ще бъден архитекти на живота си.А дали всичко това не е една химера една утопия?Но нека продължаваме да вярваме така както вярваме в Мохамед,Буда,Конфуций,Заратустра,Христос,че нали според всеки земен жител “вярата крепи човека”.И докато древните гърци казвали ,че има три цели в живота-доброто,истинското и красивото,а индийците пък посочвали трите си пътя към Брама/спасението/-мийана,карма и кхакти/познание,добро дело,себеотдаване/,то модерият мислител пък разчленява човешката личност на-разум,воля,чувство.С тях всичко се постига.
И така както има самолети,които с дим пишат във въздуха някаква мисъл,но тя скоро се разнася от вятъра,така и човека чрез живота си написа в световната история и съзнанието на човечеството вечната истина: “Живота е един и трябва да се живее пълноценно” па макар и в кутий за човеци.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2005-03-13
прочитания: 729
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход