Ако можех бих се изненадал от сянката ти, прокрадваща се с невероятни подскоци към мен. (бих й дал път само ако ме помоли за това на фламандски език)
Ако можех бих се измъкнал от най-готиното шоу, без да имам право да се върна в него. (само за да чуя как дишаш жежко в слушалката на вечерта)
Ако можех бих се замислил за бъдещето на нашите общи сутрини. ( без да разделям лошите от добрите)
Ако можех бих се съгласил да бягам – назад във времето. ( за да те зърна някъде из университетските тоалетни)
Ако можех бих страдал от невъобразимо страшна болест. ( например, вечер да ми падат всички зъби, а на сутринта пак да ми порасват със сърбежа на първи)
Ако можех бих се объркал на много важна, за бъдещата ми пенсия, среща. ( ех, как бих подскачал на въженце омотано от шаловете ти)
Ако можех бих те целунал, паднала сред някоя много мръсна локва. ( бих зашлевил всеки един подсмихваш се на твоето отражение в мътната вода)
Ако можеш бих се засилил да скоча поне 2 см по-високо от световния рекорд. (за да видя хвърковатите коне, препускащи из сутиена ти)
Ако можех бих се разтворил в първия африкански прилив, някъде по бреговете на Южна Африка. ( за да мога да чуя касетофона ти, когато пишеш на компютъра поредното интервю)
Ако можех бих се загубил сред сенките на дедите ми. ( за да им показвам снимката на възлюбената ми)
Ако можех бих те забравил. ( за да разбера колко е важно да останеш не обичан/ме обичащ най-прекрасното същество на България)
Ако можех бих спрял да пиша тези мои думи към теб. ( само ако ми кажеш, че не разбираш защо се опитвам да разтворя душата си пред теб)
©Марин Ангел