Ако бях различният Друг, какъв бих бил? Какво бих правил? Щях ли да съм „Някой” или „Нещо”? А ако можех да избирам, какъв „Друг” щях да избера да съм? И още толкова въпроси на ента степен изплуваха дълбоко от низините, на така нареченият ми разум. Но отговорите, незнайно защо, са здраво закотвени отново на същото място. Големи вълни са нужни за да „изкарат” поне някои от тях на повърхността.

И ако е лесно да избереш да си „Друг”, то колко трудно ще ти е да си „различният”? Защото има различни, и различни, и различни, но дали „различните” не са просто... „други”? А може би „различното” е част от цялото, част от всичко. Погледнато от друг ъгъл, ние сме един голям организъм, но организмите категорично не се състоят от еднакви клетки. Следователно до мен винаги е „моят друг”- някой, към който се обръщам с „ти”. Този „ти” всъщност не ми е „никакъв”, той просто може да е „всеки друг”, „различният друг”, който живее в пространството до мен. Той може да е художник, но не като другите – с цветни пейзажи и тъжно гледащи хора, а „различен” – с рисунки от кал и прах по задното стъкло на колата, човек, създаващ портрети от прежда. Има хиляди истории на различни хора – мъже, жени, с различни професии, съдби и възгледи.

Факт е, обаче, че повечето не сме фенове на различното, защото „различното” боде и боли. За някои „то” е страшно, плашещо, нереално и грозно дори. Или, ако на черния фон, всички точки са бели и само онези от лявата ти страна са червени, то те са „други”, чужди, отхвърлени. Тогава как да избера какъв да съм? Бял или червен? А ако избера да съм зелен, дали вече ще съм „различният друг”? Мисля, че това, е да бъдат интерпретирани различията и да се открият сходствата между „нас” и „другите”. Също като метафората, която Фулкс използва за да опише този процес: кривите огледала. В „различните” хора „ти” можеш да откриеш части от себе си и да получиш една по-диференцирана и многостранна картина на самия себе си. И колкото по-близо достигаш до това, толкова по-добре можеш да видиш колко много „ние” всички си приличаме.

Някой беше казал: “Животът е това, което ти се случва, докато правиш планове как да живееш!”. И в този смисъл, ако кроим планове как да сме „различни” или „еднакви”, животът ще ни направи такива, каквито не сме искали. Години наред Човекът се е опитва да разгадае загатките на съществуването ни, на нашето различие и подобие, но „Що е то?” още никой не е разбрал.

Ако аз бях „различният друг”, щях да бъда себе си, не защото съм тук и сега „аз”, а защото не се знае дали утре ще съм там и ще съм „ти”.