Реплика на разказа „Гласът” (Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
І част от eliboto
Дарина се стресна и се събуди. Огледа бавно стаята със замъглен поглед като фокусираше всеки предмет изпречил се пред очите ù. Беше плувнала в пот и още трепереше вътрешно. Това просто не беше истина, вече дни наред сънуваше един и същи сън. Една фантазия, една несбъдната мечта. Защо постъпи така? Защо се уплаши в последния момент? Припомни си всеки един детайл от това, което стана в таксито… „Той наби рязко спирачки и се обърна! Беше познал гласа ù! „Карла”?!? – само това произнесе…” И в този момент страхът ù взе връх над всичко. Какво ще стане сега, след като се е разкрила? Нямаше право да се вижда с клиенти! Щяха да я изгонят от работа. Това беше единственият ù доход. Пък и работата ù харесваше. Там беше различна, разкрепостена, свободна, силно желана. Хиляди мисли се блъскаха в главата ù. Постъпи съвсем импулсивно. Скочи от таксито и побягна по улицата като последната страхливка. Чу го, че вика нещо подире ù, но не разбра какво. Мушна се в първата пресечка, после зави в следващата. Спря се, едва когато разбра, че не ù е останал дъх. Движеше се в полусън, едва се дотътри до едно кафене и влезе вътре, не да пие кафе, а просто да поседне. Седеше и гледаше в една точка, но не виждаше нищо, беше изпаднала в ступор. Едва след известно време се усети, някой нещо ù говореше. Сервитьорката се беше навела към нея с леко притеснен вид: - Искате ли чаша вода? Зле ли ви е? Да потърся ли помощ? Дарина даде знак с ръка, че не иска нищо. Стана несигурно от масата и излезе навън. Ясно беше, че за изпит и дума не може да става. Реши да се прибере пеша. Едва се дотътри до квартирата и още на прага сълзите ù рукнаха като поток. Мислено се нарече с куп обидни имена. Отново си го представи там, в таксито, как погледите им се срещат, как се обръща към нея и произнесената едничка дума – името ù. За миг беше мярнала в погледа му учудване и още нещо, надежда може би… Боже, каква глупачка беше. И от всичко си спомняше само две неща – очите и гласа му. Успокояваше я това, че той ще се обади пак. Оттогава беше изтекла цяла седмица, а той не се обаждаше. Това я изнервяше, мислеше, че не я е харесал, побъркваше се, изобщо не можеше да се съсредоточи в уроците. С всеки звън на телефона по гърба ù пробягваше тръпка и тя се стягаше мислено, очаквайки любимия глас. По това време започна и да сънува. Все един и същи сън, който я караше да се събужда мокра и възбудена, с набъбнали зърна, дишаща тежко и с една болка ниско долу в корема, болка от незадоволено желание…
Реплика на разказа „Гласът”
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo) ІІ част от suleimo Няколко нощи подред сънуваше един и същи сън:
Полунощ. Вали проливен дъжд. Движат се по магистралата със - 150 км/ч. От плеъра звучи песента TRY на PINK. Върти се без прекъсване. Тази песен така ги побърква, че страстта им свети в тъмното. "Където има желание, ще има пламък. Където има пламък, някой е длъжен да изгори." - се пее в нея. Беше ú влязъл този рефрен в главата. Луда възбуда пълзи издайнически по нея. Тя седи на пасажерското място, облечена с ефирна бяла рокличка. Не си говорят. Сърдити са, но тя го желае много. Разкопчава колана си. Сваля сутиена и го слага нежно в скута му. Той не реагира. Тя бръква под полата си, надига се леко върху седалката и сваля бикините си. Слага и тях в скута му. Отново никаква реакция.
Тя си повдига роклята и започва да мастурбира... Тялото й се извива, очите ú са затворени, хапе устни...
- Карла, тук и сега! - казва той и рязко набива спирачки.
Аварийната лента. Той спира. Впива жадни устни в нея. Тя се покрива и без да отделя поглед от него отваря вратата и слиза. Застава пред колата - жълта светлина осветява мокрото ú тяло.
Той слиза от колата, повдига роклята й с една ръка, а с другата я притиска напред към капака на колата. Прониква в нея. Тя е влажна (в повече от едно отношение). Бавни, силни тласъци. Протяга ръце напред, хваща я за косата и я дръпва назад. Гърбът ú се извива като на котка. После той решава друго, хваща презрамките на роклята и я сваля до кръста. След това я притиска надолу. Пляска я. Тя се стряска и я боли. Следва второ плясване, това вече я възбужда страшно много. Гърдите ú се притискат към капака на колата. Нагорещен метал...
Покрай тях профучават коли, но почти никой не им обръща внимание, а онези, които ги виждат, вече отлитат твърде далече... Мощна гръмотевица раздира небето и се слива със страстния ú вик.
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук се дразнеше замъгленото й съзнание. Телефонът звънеше…
Сбъдната фантазия
Продължение на разказа „Завинаги е днес” Eliboto
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.
Протегна се уморено, мъчеше я главоболие. Стана бавно и пренебрегвайки досадния звън, се отправи към банята. Остави хладните струи да я галят и да гасят пламналата ù кожа. Погледна в огледалото и видя сенките, изписани под очите ù. Навлече набързо хавлията и оставяйки мокри следи с босите си крака се върна в стаята. Нещо не беше в ред. Сети се. Телефонът беше замлъкнал. Помисли си с досада, че сигурно някоя приятелка ù е позвънила да се срещнат някъде на кафе. Включи радиото и я блъсна внезапният познат рефрен на любимата ù песен на PINK – TRY. За секунда изтръпна, мина ù мисълта за предсказание. Поклати тъжно глава и посегна да изключи радиото и в този момент на вратата се позвъни. Помисли, че хазяйката идва за наема, беше обещала да го плати днес. Отвори вратата, успя да види само някакъв силует, който бързо се приближи към нея и една корава ръка, която я изблъска назад в коридора. И тогава чу гласа му: - Защо ми избяга, красавице? Мислеше, че можеш да се скриеш от мен!?! – той я сграбчи и я разтърси грубо. – От дни те наблюдавам. Не мога да спя, не мога да се храня, искам те ТУК и СЕГА! – гласът му я подчиняваше. Сграбчи хавлията и с едно движение я смъкна. От мократа ù коса се поръсиха ситни капчици роса. Той беше като внезапен смерч. Хвана я със силните си ръце и я залепи за студената стена. Притисна я плътно докато разкопчаваше панталона си. Беше толкова възбуден, че направо хлътна в нея. Тя усети пареща сладост да се разлива по тялото ù. Тръпнеше цялата и ръцете ù сами намираха плъста му. Той беше ненаситен, хапеше гърдите ù, смучеше зърната ù, целуваше я с настървение и страст, трудна за описване. Това, което се случваше, не беше ласка, то беше война, насилие, диво, страховито, похотливо задоволяване на желания. И странното е, че тя го искаше именно такова, без почивка, оргазъм след оргазъм, бърза смяна на позите, проникване, навсякъде, по всякакъв начин. Той ù се случваше сега, в този момент, дошъл от сънищата, за да сбъдне фантазиите ù. Той беше МАГИЯ! Поглеждайки в очите му виждаше ту зелен пламък, ту тъмна бездна. Чезнеше в тях. Той беше Господарят! Караше я да пълзи на четири крака, пляскаше я по задните части, проникваше последователно отпред и отзад. Повдигаше я, разтърсваше я, завърташе я, дърпаше косата ù назад или я притискаше плътно към себе си. Мъжествеността му проникваше до края на гърлото ù, това я караше да се дави и слюнката ù потичаше, а той я събираше с език от гърдите ù. Искаше да я изпие цялата. И докато траеше тази акробатика, той ù говореше: - Искам те, навсякъде, бъди моята кучка, Карла! А тя, стенейки му отговаряше: - Аз съм! Името ми е Дарина!... Дарина не знаеше колко време е минало, когато накрая двамата се отпуснаха уморено - щастливи от преживяното, знаеше само, че това си беше пожелала и то ù се случи. Сгуши се уморена в него, белязана с устните му по цялото си тяло…
Сбъдната фантазия (2)
ІІ последна част Eliboto
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да
помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва. Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерно и съзнанието му почиваше. Толкова много емоции, сбъднати желания и едно прекрасно сливане на души, тела и съзнания. Чувстваше, че му е хубаво тук до нея. „Дарина” – повтаряше умът му. Дар от Бога за него. Усмихна се мислено. Искаше да я направи щастлива. Искаше тя да познае истинската му същност. Искаше чрез него тя да диша любов, да чувства любов, да сътворява любов. Той нежно плъзна върховете на пръстите си по хладната ù кожа. Усети лекото ù потрепване и разбра, че е будна. Тя се завъртя към него и устните им се сляха. Беше дълга целувка. И двамата чувстваха нарастващо желание. Галеха се с погледи с ръце, с тела. Той откриваше ерогенните ù зони с върха на езика си и вкусваше тялото ù. Зърната ù – твърди и големи като лешници, привличаха погледа и устните му. След хълмовете на север, езикът му, оставяйки мокра следа, се спусна на юг към кладенчето на пъпа ù и после продължи към следващия хълм и долината на сбъднатите желания. Тялото ù се издигаше и спадаше като морска вълна. Телата им се сливаха и политаха в безкрая, загубили представа за реалността. В тези върховни мигове той я любеше нежно и шеметно. Тя се чувстваше истински обичана. Той самият беше Нежност. Показа ù силата на любовта, онази сила, която те издига на крилете си като лек морски бриз и те носи към висините на щастието, а не изпепеляваща груба страст, която отминава и свършва... Той беше милувката на желаната, оставаща завинаги любов в сърцето... Заспаха притиснати един в друг. Тя се събуди и се протегна като доволна мъркаща котка. Видя, че го няма до нея и се уплаши, че си е отишъл. В този момент нещо прошумоля в свитата ù ръка. Тя я разтвори и видя бележка. Той пишеше, че отива до близкия магазин за храна. Дарина бързо стана, пооправи стаята, която беше в пълен безпорядък след неговото нахлуване. Пъхна се в банята и докато отмиваше феромонните му от тялото си, се замисли. Той й показа и двете си страни. Тя се беше любила все едно с двама различни мъже. Единият мъж – Магия, другият – Нежност. А Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ. С кого ли от двамата би предпочела да продължи напред. Докато обличаше хавлията вече беше решила за себе си. На вратата се позвъни. Тя се усмихна и отиде да
отвори на Любовта…
От радиото тихо звучеше песента: Jeff Scott Soto - Essential Ballads - Till the End of Time (До края на времето) „Още не мога да повярвам,
че нещо ново може да е толкова хубаво,
а дори не знам името ти,
но не мога да си представя живота си без теб.
Затънал съм дълбоко, нали знаеш,
че боли, когато съм с теб,
но по–важното е, че ме убива,
когато те няма. Защото сега,
след като съм те открил,
няма да те пусна да си идеш.
Но ти трябва да ми покажеш, да ми дадеш знак.
За да оцелеем ни трябва само любов.
Не мога да скрия колко много искам да си моя.
До края на света...
Скъпа, ценен ми е всеки момент,
в който сме заедно и в мен има още много,
което искам да ти дам.
Знам, че е трудно да ми повярваш,
но целувките не лъжат.
Сега имам нужда само от едно нещо,
а то е ти винаги да си моя
и никога, никога да не разбиваш сърцето ми.
Защото... когато вляза в теб,
обещавам винаги да си остана там…” Край
Пояснение: Преводът на текста е на Влад Таушанов, благодаря ти, приятелю! Благодарност и на Слави за самата песен!