StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,057
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,845
   Точки: 2,648,518
   Съобщения: 155,918
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Укротяване

               Съвместен проект на   BobbyAngel и Suleimo                        

                                      === ПЪРВА ЧАСТ ===
 
Катя беше сериозна дама, около 45-годишна, с перфектно поддържана фигура, кариеристка, властваща над всеки и всичко. Може би точно затова тя никога не намираше човекът, с когото да прекара онези желани моменти.
Често се отдаваше в ласките на далечен познат, но не поддържаше постоянни контакти с никого. Не искаше хора задоволили моментно първичните ú потребности да вземат превес над живота ú. Това което тя наистина желаеше, беше да открие някой, който да пречупи несломимото ú его, да я използва, да я контролира,  но в неговите ръце да се чувства  защитена.
До преди 2 години Катя беше в Щатите, където работи дълги години. След като се върна в България, поради огромния си професионален опит бе назначена за изпълнителен директор на голяма телекомуникационна компания.
И днес, както всеки друг летен ден, тя потегли към офиса, който въртеше на малкият си пръст. Вървеше винаги пеш, не харесваше ежедневното използване автомобили. Беше се облякла в строга черна рокля, прилепнала по нея, която подчертаваше до сантиметър прекрасното ú тяло. Стъпваше като професионална манекенка на високите си токчета, държейки куфърче в дясната си ръка и две папки в лявата. Оглеждайки се, тя изтърва едната на земята и се наведе да я вдигне. В този момент неочаквано силен плясък отнесе стегнатото й дупе, при което тя залитна и падна на колене на тротоара. Когато повдигна глава, Катя видя около двадесет годишен младеж, мускулест, с черна коса, облечен с дънки и черна тениска, може би около половин глава по-висок от нея.
 - Ти нормален ли си бе?! Нещастник! - изрева силно Катя. Младежът обърна глава, усмихна се леко, след което се върна няколко крачки назад и подаде ръка за изправяне на коленичещата дама. Катя се вдигна на крака, подкрепяна от младия жребец, огледа се за наранявания, след което със силна плесница удари доста по-младото от нея момче. В очите ú се четеше гняв! Без да промълви нищо, тя продължи към работното си място. Цял ден беше непоносима към служителите си. Караше се, викаше, нареждаше. Някъде след обедната почивка секретарката ú съобщи че трябва отиде до някакво заведение, където да преговаря с новоназначения директор маркетинг, с когото да обсъжда откриването на нов клон на компанията. Надя ( така се казваше секретарката) остави в допълнение към тази информация и папка, в която беше описано името на човека с когото трябваше да се срещне и плановете за проекта. Срещата изглеждаше странна още в този момент, тъй като всички идваха да разговарят в офиса ú, където се чувстваше в свои води. Беше около 14 часа, най-горещото време в този юлски ден. На Катя и трябваше разпускане след случката сутринта, за която тя изпитваше смесени чувства и не споделяше с никого. Тя погледна в папката и видя името Николай Павлов. Не ú говореше нищо. Без да му мисли много излезе от офиса и за десетина минути стигна до заведението. Надя ú беше казала че човекът ще бъде на последната маса в дясно. Катя се запъти на там, но изведнъж се стресна и се спря. Видя че на въпросната маса стои същия онзи младеж, който я беше отнесъл сутринта. Все пак реши да пренебрегне егото си за миг и да постъпи професионално. Когато се доближи, младият мъж стана и ú подаде ръка. Катя я пое, след което се запознаха и седнаха да обсъждат проекта. Нито един от тях не споменаваше и дума за сутрешната случка, но в главата на работохоличката се въртяха мисли само за това. Тя слушаше гласът с басов тембър на момчето, любуваше се на това искрено както никога до сега. В един миг той млъкна. Погледна я като лъв - водач, появи се усмивка на лицето му.
 - Имаш страхотно дупе, да знаеш- каза Николай, а Катя го гледаше смирено, както никога не беше гледала мъж до сега.       - А ти имаш здрави ръце - отвърна тя. Двамата се разсмяха.
Когато приключиха служебните разговори, Катя и Николай станаха от масата, стиснаха отново ръцете си, но в този момент той я избута към стената, докосна русата ú коса, след което допря устни до нейните и провря език. Тя не се дърпаше, а напротив - отдаваше му се напълно. Николай докосна бедрото на Катя целувайки я, като бавно вдигаше ръката си към дупето ú. Тя от своя страна постави дясната си ръка върху стегнатите му гърди и се отпусна.
Когато разделиха устни, той постави визитна картичка на масата и излезе. Катя не помръдваше, а десетки погледи от съседни маси се бяха нахвърляли по нея. Тя направи бавна стъпка, взе картичката и потегли към офиса. Чувствата ú бушуваха, тя го искаше истински, той не й се подчиняваше, а обратното. Когато седна зад бюрото си сама в офиса, тя започна да си мисли за него, мачкайки визитната му картичка. Очите ú бяха светнали. Искаше да е в ръцете му...

 
/следва продължение/

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2013-02-17
прочитания: 842
точки: 90 (виж далите точки)
коментари: 22 (виж коментарите)
препоръчано от: 38 (виж препоръчалите)

Вход