=== Част III === Минаваха часове, дни, седмици...Катя започна да се променя. Беше по-щастлива, но и по-властна от всякога. Околните забелязваха че нещо влияе над иначе еднообразното й ежедневие. Сега тя изглеждаше като преродена. Все едно имаше малък дявол, който иска да изскочи от гърдите й.Дойде есента. Средата на септември. Валеше проливен топъл дъжд. Катя крачеше с грациозната си походка към някое от множеството си задължения. Погледите на минувачите я обгръщаха както винаги. Изведнъж една черна кола се закова до тротоара с бесни спирачки. Катя се огледа стъписана, след което дясната врата на колата се отвори и от нея се показа Николай.- Влизай! - прикани я той, а тя без дори за миг да се замисли направи няколко крачки и се качи в колата.- Къде се изгуби? Помислих че си грабнал някоя друга. - усмихнато промълви Катя.- Не, просто исках да видя дали след известно време ще ти липсвам. - отговори младокът, като бавно се доближи и я целуна, след което подкара колата.Катя не питаше накъде я води, тя беше сигурна че е в безопасност в неговите ръце.Спря колата до една картинна галерия. Николай само кимна на уредничката и поведе Катя някъде нагоре по стълбите. Явно и тук добре го познаваха. Почти под покрива имаше ателие. Цареше творческа атмосфера. Художника дори не ги забеляза. - Маестро, ела да те запозная с една моя приятелка! - възрастния мъж я изгледа преценяващо, явно я одобри, защото на лицето му се прокрадна дяволита усмивка. - Катя. За мен е чест да се запознаем! - Аз съм Маестро Папи . - От къде се познавате с Ники? - Той не ти ли е разказал? Собственик е на тази галерия, а мен ме приюти, когато имах нужда. Сега не може да се отърве от мен. Катя го хареса от пръв поглед. Разглеждаше я като обект за картина. Мислено беше поласкана. - Какво да направя за теб, моето момче? Искаш да я нарисувам ли? - Не Папи, тя ще е платното. Катя го изгледа неразбиращо. - Маестрото е най- добрия татуист в този град. Сега да те видя колко си смела малката. Катя никога не си беше причинявала такова нещо и наистина се страхуваше много. Дори не чу как я нарече Николай. - Какъв ще е татуса? Нека да не е нещо голямо! Нещо много мъничко, на място където не се вижда! - вече трепереше гласът ú.- Ще бъде красива изненада. Не се страхувай, тук съм, да ти бърша сълзите, мила. Така и се случи. Маестрото избра да рисува на гърба ,леко в страни. Сълзите се ронеха, Ники ги попиваше с устни. Не се отдели нито за миг. Беше толкова интимен момент и за двамата. - Ето, приключих. Можеш да видиш как се е получило. - каза гордо МаестротоТова което Катя видя, я зашемети. Жива картина която изобразяваше черен породист арабски жребец с развята грива, а върху него полегнала любовно гола самата тя. Не можеше да се нагледа. Истинска красота. Обърна се и прегърна спонтанно Маестрото. Целуна го и му благодари мълчаливо. Очите ú казваха всичко.- Хайде деца, оставете стария човек да работи сега. Кате, беше удоволствие да работя с теб. Ники ще ти обясни как да се погрижиш за татуса, за да не се инфектира. Изморена от емоцията, приятно отпусната в колата, тихата музика я унасяше.- Защо точно такъв татус избра Папи? - беше ú много любопитно.- Той ме вижда като жребеца, а ти си тази която ще ме укроти с любов.Толкова много искаше това за себе си! Дали ще се получи? Имаше ли право да граби от младостта на това момче? Сякаш прочел мислите ú, той отби в страни. Погледна я с различни очи, решителни, но пълни с обич. Целуна я толкова нежно, мечтано отдавна. Да, нещо се случваше между тях, ново и неудържимо, за което и двамата вече бяха готови.