StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,419
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,440
   Точки: 2,642,916
   Съобщения: 150,753
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Танцът на любовта

       Тангото звучеше, а телата – те сякаш изгаряха от неописуема страст и искаха да разберат кои са и защо са на тоя свят. Танцьорите следваха ритъма на музиката, забравили всичко наоколо. Звуците, докосването, трепета, топлината и влагата в очите разпалваха всеки миг и подлудяваха мъжа, караха го да настръхва и да изгаря от желание за нещо по-силно и от него самия… Искаше му се да я обладае още тук и веднага, но етикетът не позволяваше… Преди последните акорди да дойдат дамата направи шпагат, кавалерът я хвана за раменете и я повдигна леко. Тя събра крака, плътно един до друг, а той буквално я повлече към себе си, сякаш дърпаше безжизнено тяло, припаднало от умора… Но не! Жената се съвзе, изправи се, протегна властно ръка, обви я около врата на мъжа и впи сочните си устни в неговите. Езикът й леко ги разтвори и докосна небцето му. Господи! Каква наслада, какво блаженство! Тръпки ги полазиха, искри прехвърчаха, душите им се отпускаха, пламтяха и се предаваха на дявола. Страстта ги завладяваше отвсякъде…Той плъзна ръка надолу по изящния гръб и притисна очарователното същество към себе си. Достойнството му напираше за подвизи, а мъжкарят в него искаше със зъби да разкъса дрехите на съблазнителката си. В нейните слабини отдавна пърхаха пеперуди и краката й се подкосяваха. Светът беше техен. Завъртя се пред очите на двамата, стовари се върху им и те ненадейно полетяха към висините, без да разбират къде са... Продължаваха да се целуват, обезумели от ударите на сърцата си, трепета на клетките си, пулсиращата кръв, силата на хормоните, стремежа си за сливане. Бяха замаяни и готови да бъдат едно цяло... Нейните гърди се втвърдиха още, а зърната набъбнаха от желание да изскочат извън блузата. Копчетата започнаха да пукат, да се късат от плата и да хвърчат на всички страни. Плътта загадъчно се показа… Мъжът преглътна слюнката си, пое дълбоко въздух, но не издържа. Грабна красавицата на ръце и я понесе под бурните зрителски аплодисменти към хотелската стая, на горния етаж… 
         Стъпалата не бяха много, но за тях – сякаш безброй. Целувките пък още повече. Дрехите – те се свличаха сами… Двамата нямаха търпение. Усещаха, че са родени един за друг. Вече съвсем голи, не бяха танцьорите от дансинга, а просто една жена и един мъж, искащи да се любят и нищо, ама нищо не можеше да ги спре. Нагонът беше по-силен. Самката се сгуши в обятията на партньора си, готова да се отдаде на мига. Той я прегърна по-силно, страхувайки се да не я изгуби. Нежно я целуна първо по челото, а после по бялата шия. След това бавно прокара език надолу към гърдите, извисени като неразгадани могили. От женската уста се изтръгна тих стон, изпълнен с див копнеж. Не остана длъжна и захапа едва, едва рамото му. Породената тъпка се свлече по него и, плъзна навсякъде. Мъжките колене омекнаха съвсем… Боже! Всяка тяхна клетка вече искаше другия до безумие. Нямаше значение кога и как… Самото проникване не беше важно толкова, колкото тази предварителна игра, започнала да ги побърква в началото с музиката, а след това и с танца. Устните им се напукаха от жажда и желание… Тангото продължаваше да звучи в ушите им и бясно препускаше по опънатите вени. Ласките им бяха безумни, парещи и в същото време много нежни навсякъде - от главата до петите и обратно, а това влудяваше и двамата до краен предел. Кожата настръхваше, изправяха се косъмчета, горещи вълни се стичаха от всички страни и се събираха в слабините им… Пеперудите запърхаха отново и напираха да литнат нанякъде. Телата се извиваха като змии и се преплитаха. Устата мълвяха: „Обичам те!“ и „Искам те!“… Вече нямаше начин! Нищо не можеше да ги спре… Тя се отпусна по гръб, разтвори се цялата и се предаде в ръцете му. Така отдаде съзнанието си и всяка своя частица, а той… Той се вмъкна нежно в храма й и бавно с любопитство и на тласъци започна да я обладава, като изучаваше извивки, гънки, хълмчета, отвори, точки… Спираше за миг, наслаждаваше се като завоевател, но не бързаше, а се съобразяваше с нейната женска същност и нагласа. Чакаше я да го иска отново и отново и тогава пак започваше любовната игра, като знаеше, че така победата му ще бъде по-сладка… Сливането ги понесе с ритъма на страстта. Соковете им се смесиха, пулсът се ускори, дишането също... Сексът им се видя побъркващ, завладяваш, опияняващ. Искаха да наваксат пропуснати мигове, пропилени години... Не знаеха къде са - на пода, в леглото или някъде в небесата. Въртяха се, сменяха пози… Издигаха се бавно, носеха се сякаш ту на крилата на птица, ту на гребана на вълните… Извисяваха се високо или падаха някъде долу… Яздеха коне, препускаха с вятъра, размахваха криле, гонеха миражи, плуваха към острови… Мислите им се рееха навсякъде. Бяха ту в Рая, ту в Ада. Отваряха и затваря врати, посещаваха цветни градини, възхищаваха се от аромати, наслаждаваха се на телата си, изгубваха се и се намираха, потъваха и горяха… Трепереха, като мълвяха имена, думи за вричане или призоваваха богове и ангели, за да бъдат свидетели на щастието им. Единият се разтваряше, другият го поглъщаше… Първият пропадаше, вторият се извисяваше, но и мъжът, и жената не бяха на себе си от вълнение, трепети, емоция, страст, желания… Приличаха на дива река, която тича между камъните, блъска се в тях и се пръска после от високото като водопад в някаква бездна... Нее! По-скоро на огън, пръскащ първо искри наоколо, второ бурно гори и изгаря, а накрая - тлее и оставя горещи въглени, които пареха и ръцете, и краката… Пред очите им се смесваха светове, объркваха се векове, звездите блестяха в невероятни цветове, мъглявини се пръскаха, метеори правеха път, тунели зейваха, изгряваха луни, въртяха се пръстени, летяха гълъби, цъфтяха червени рози, търкаляха се кълбета, размотаваха се прежди и се навиваха отново и отново… Не бяха изпитвали никога такова нещо. Насладата беше неописуема... Времето не беше въобще важно... Часовникът беше спрял… Сенките на съмнението изчезнали… Нощта се превръщаше в картина на художник, където се преплитаха нюансите на бледо розово, светло лилаво, нежно синьо, млечно зелено, слънчево жълто, наситено оранжево… И като че ли една дъга след дъжд им правеше мост към портите за други места, а там всичко беше омайващо и фантастично. Прегръдката, извиването на голите тела, въртенето, ритъмът, синхронът им - всичко приличаше на невероятен танц, който се сливаше с гласовете и стенанията на душите им. Звуците не бяха обикновени, а сякаш извънземни и вълшебни, дошли някъде от далечното минало или от неизвестното бъдеще. Не траеха секунди, минути, часове, а цяла една вечност и събираха в себе си земята, света, космоса, небесата в някаква невероятна фентъзи красота, а там - кой знае защо, ги омагьосваха самодиви с треви, билки и нежна музика… Беше божествено и някак си извънземно!... Полудяваха ли, сънуваха ли или беше реалност? Не се интересуваха! Прегръщаха се, галеха се, целуваха се, стенеха, викаха, желаеха се, молеха се, искаха наградата си... и я получиха. Бяха много възбудени, толкова, че избухнаха заедно като вулкан, облени от лавата на играта си. На финала издадоха силни стенания и викове, които изпълниха въздуха в стаята и излетяха през отворения прозорец, за да стигнат чак до необятните висини… 
        Стояха сами, прилепнали един до друг, сякаш винаги са били така - блажени, възвишени, удовлетворени, очаровани... Не смееха да се пуснат, за да не развалят магията… Не знаеха на кого да благодарят за насладата си - на себе си ли или на Създателя. Още трепереха и сълзи на удоволствие се стичаха по лицата им. Имаха чувството, че бавно умират и се раждат едновременно в някакъв друг, невероятен, приказен свят и не искаха този екстаз да свършва никога, ама никога… Гледаха се влюбено, виждаха отраженията в зениците си, усмихваха се един на друг, опиянени, щастливи, безгрижни, възвишени, готови отново и отново да изпитат страстта си и да се слеят в едно вълшебно цяло, за да останат там завинаги, запечатали в съзнанието си смисъла на живота заедно с танца на любовта… И този танц беше някак си неописуем, но по-истински, по-земен, по-човечен, по-силен от оня, измисления някога с ноти и предназначен за сцена, салон, или дансинг… Като съвършенство!   
        Дааа!... В хотелската стая един мъж и една жена бяха превърнали секса в танцуване и то не само с телата, но и с душите си. Как да не им се възхити човек?

 
Рая Вид, 19.10.2016


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2016-10-20
прочитания: 636
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход