- Тя е опасна жена, повярвай ми! Имал съм много в живота - и то какви ли не... Вятърничави за ден, личат си веднага.Все се смеят, бутат се в теб и те гледат жадно.Не ревнуват, не ти дотягат.Пръстите на ръцете им - едни такива пухкави, къси, сластни жени, нямат задръжки и хубаво е с тях, спокойно!

Други има едни властни. Все искат да те обсебят, притежават. Гледат на теб като на вещ, купена от магазин. Искат да те мачкат като пластелин и каквото ти кажат – маршируваш. Страшно става с тях, когато трябва да ги оставиш. Лоши, зли, не могат да си простят, че някой им се изплъзва.

А има жени, такива едни покорни, като агнета! Те те слушат в захлас и ти се радват. Не са много умни, но с тях се чувстваш мъж.Все ти се иска да се грижиш за тях, да ги закриляш, да ги обичаш! А те благодарни и те вдигат на пиедестал! Обичам такива жени, най-добрите за мен! Идеална любовница! 
За тях ти си бог и ти хубаво на душата, грееш!

Но „З..” е опасна жена, много опасна, всеотдайна. За теб света ще обърне, семейството ще зареже. За нея си само ти и нищо друго!

Тя не е изживяла любов, не е виждала истинска ласка,обич.За нея твоето внимание е дар, а тя камикадзе, всичко ще жертва!

Знаеш ли, аз имам много красива жена, а децата ми умни, кротки... Всичко в семейството ми върви по мед и масло и съм щастлив с него!

Но „З..” може да разбие този мой свят на хиляди стъклени парченца! Затова онзи ден и казвам: „Мила, моля те дотук! Просто знай, беше едно увлечение и нищо повече.

Ти си красива, умна, обаятелна жена! Мъжете въздишат по теб, обожават те! Когато минаваш край тях, дъха им спира, а в очите им чета похот, желание!”

Няма да се спася, да знаеш! Ще изгоря с тази жена. Само не мога да си простя, как така? Уж съм вещ в тези неща, но на... съдба! Уж съм знаещ, видял, опитал но на...

25.10.2012

ДЖУЛИЯ БЕЛ