ЕРОТИЧЕН КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО 

Петък привечер. Умората завибрира в очакване на двата почивни дни. Вихра затвори чекмеджето си и чу как изщрака автоматичната ключалка. Скъса се нишката на задълженията към фирмата: така-а-а-а! Протегна се котешки и въздъхна.
Затвори очи и се концентрира върху дишането: дълбоко, дълбоко...усети, че се започва да се унася. Нямаше смисъл, по-добре да си върви, но дрямката вече я пребори и в съзнанието и се накъдриха различни образи. Тя се събуди с конвулсии, напомнящи еротични спазми. Приглади пламналите си страни, разроши косите си, грабна чантата, огледа бюрото и хлопна вратата с категоричност.

По пътя към спирката отново се замисли. Камен си играеше с нейната изострена чувствителност. Допускаше я до пещта на желанията си и я оставяше в хладната постеля на самотното очакване. Не и беше дал нито един знак, че я забелязва сериозно като жена. Флиртуваше - да! но с лекотата, с което си пиеше кафето: без никакъв ангажимент. Вихра знаеше, че няма право да го съди, и въпреки това гордостта й пропълзя към гърлото на яростта и я задуши.

В това време се зададе маршрутката: единствената останала от старите модели - с много седалки, напомняща за рейсче. Намери празно място, настани се тежко и веднага си включи дискмена. Музиката я хармонизираше. Затвори очи и се потопи в \"съня на езерото\" - една миниатюра без име, която сама озаглави така. В това време почувства, че някой приседна на седалката до нея. Придърпа чантата(знаеш ли го тоя?) и се притисна до прозореца, без да отваря очи. В спокойствие минаха няколко минути и тя започна да сънува своята среща с Камен. Вече не започваше отначало, а си спомняше докъде е стигнала при предишното бленуване и продължаваше оттам. Тогава почувства движението и шепота на ръката, която я погали. Нежност, деликатни пръсти: нямаше нужда да поглежда встрани, за да отгатне чии са. .

- Не те видях да се качваш...- тя гальовно се притисна до високото му рамо.
- Обичам да изненадвам...тук съм - като прошепна това, той изтегли ръката си изпод нейната и я пъхна под чантата, закрила коленете и. Тя се замая от неочакваността на решението му. Усещаше как се движи на спирали, които очертаваше с пръст, и полека премества силната си длан навътре, към интимността на нейния скут. Тя тръпнеше и не се съпротивляваше; въздишката и изрази доволство. Той свали бавно ципа на дънките и насочи върховете на пръстите си към примамливата топлина на голотата и. Тя знаеше как ще му въздейства фактът, че не носи бельо, и предвкусваше изненадата. Той се опита да я потисне, но треперенето на гласа му го издаде.

- Желая те....- прошепна той в ухото й и тя си помисли, че може да стигне до върховно удоволствие само като попива дрезгавата нощ в гласа му.
- Държиш ли да се любим тук? - опита се тя да напомни за реалността.
-Не непременно -влезе с лекота в тона и той и издърпа ръката си - Оправи се, моля те!
Вихра вдигна обратно ципа, но продължи да се усеща като напъпил цвят. Желаеше го, но не знаеше какво да предприеме.
- Няма ли да слизаш? - въпросът и увисна във въздуха край неговата спирка.
- Гониш ли ме? Платил съм си, мога да се возя докрая. - той барабанеше по коляното си. - Какво слушаш?
Тя му подаде едната слушалка и топлината от споделеността на мига я изпълни.


Приближиха към мястото, където тя слизаше. Той измъкна дългите си крака от междуредието, а тя се промуши след него. Вихра провери за всеки случай как са дънките й и метна през рамо чантата си. Той не и подаде ръка на слизане, вървеше пред нея като случаен посетител на квартала. Конспиратори сме! - помисли си жената и се усмихна: нямаше причини да се притеснява, той беше обвързаният...Самоуверена, тя се разбърза към блока, който сивееше в средата между още пет като него. Влезе във влажния коридор и повика асансьора. Камен застана до нея и зачака. Вътре я притисна до ламперията и за пръв път я целуна: нежно и опознаващо. Плъзна езика си само по контура на устните и, навлажни я, после се отдръпна и погледна в очите и: беше готова за него.

Срещата даде началото на задъхан маратон. Той идваше по всяко време в квартирата и. Любеха се като за последно; страстта изпепеляваше завесите на спалнята и, звездичките в синята баня и плота на кухненската маса. Тя му даде ключ и той я изненадваше спяща, напъхваше се при нея ту гол и възбуден, ту облечен и тя се отъркваше в мъха на пуловера му. Паднаха всички бариери, пресякоха се всички възможни пътища на ръцете и устните им. Желанията за експериментиране обаче не свършваха. Някаква лудост ненаситна ги пареше като копривна треска. Той се грижеше за интимната и прическа и после я любеше с устни, разлиствайки с палав и попиващ език нейната женственост. Тя го изсмукваше сладостно до последна капка и падаше нежно гола върху карамела на сатена. Вихра облече стаята си в огледала. Откъм гардеробите, вратата и дори и от тавана ги гледаха преплетените им възбудени тела, които рисуваха песента на любовно безпаметство. Пролетта не свършваше.