ОТКАЗът- ІVчаст
Един месец и половина се окъпа в приказката на срещите, на страстта, на жадуването за другия. Вихра беше като пияна. Животът и имаше смисъл, нощите и бяха пълни, леглото и беше топло....Но оставаше главното - детето. Бяха си станали толкова близки, че тя се реши да му каже за намеренията си открито. По принцип имаше чувството, че е по-добре да го измами, да прикрие желанието си, да го манипулира, но любовта не и позволяваше да го използва така. Пък и той толкова я обича, едва ли би имал нещо против да вградят чувството си в едно малко създание, което завинаги да ги свърже. Тя купи шампанско и свещи и реши, че срещата заслужава особен блясък. Той щеше да остане в апартамента и през нощта - командировка!
Ароматизиращите свещи изпълваха въздуха в спалнята с източни аромати. Вихра лежеше върху гърдите му и захапваше с нежност и устни зърната им. Сексът беше влудяващ и двамата се чувстваха някак леки, въздушни, изпълнени с розово.
- Камене, искам да те помоля нещо - тя усети как интуицията и се буди и пророкува: не го прави, недей!
- Кажи, слушам те - той я притегли върху себе си и тя чу как ударите на сърцето му стават все по-бавни.
- Искам дете - прошепна тя и млъкна.
- Време ти е - засмя се той - имам опит, ще ти помагам: бавачка номер едно съм.
- Не се шегувай - укори го тя - темата е сериозна, става дума за дете, а не за филма \"трима мъже край люлката\".
- Нямам навика да се шегувам с това, но не мога да разбера защо го казваш на мен - гласът му стана сериозен и тя усети как той леко я оттласква, гради бариери, стопява естествеността и.
- Искам дете от теб, не се прави, че не ме разбираш. Обичам те, обожавам те, искам да имам дете от теб.
- Спри се! - Камен я отблъсна, стана и се наметна с халата, който тя наскоро му подари. - Ти не се чуваш какви ги говориш.
- Защо? Любим се, харесваме се, ти си човекът, от когото искам рожба. Ти ме караш да желая майчинството. Пък и някаква част от теб завинаги ще ми принадлежи.
- А, ето! Дойдохме си на думата - Камен седна на единия край на леглото - А аз какви отношения ще имам с това дете? Какво е моето място в живота му! Ти представяш ли си как то ще се чувства?
- Мисля, че усложняваш нещата - взе да губи търпение тя - детето няма да знае, че ти си бащата, няма да му казваме.
- А кой е баща му? Паднало е от небето?
- Мога да му кажа, че е …изкуствено осеменяване…
- И да лъжеш собственото си дете? Моля те, не ме ядосвай, Дай да сменим темата…
- Камене! Ти си семеен и въпреки че не си верен, ти няма да изоставиш семейството си. Имаш син и дъщеря, доказал си се като баща с наследници. Аз си нямам нищо и никого освен теб. Сама ще го гледам. Няма друг да играе ролята на пастрок, ти ще идваш, ще го виждаш, ще контактувате…
- И ще си мълча за най-същественото. Представяш ли си каква буца ще ми стои на гърлото? Много сериали гледаш, скъпа.
- Не ме обиждай, не гледам сериали, просто не искам да се женя за някой задръстеняк само за да ми направи дете.
- Аха! Искаш само семето му, а не и него. Доста егоистично решение на проблема със самотата.
- Не ме укорявай! Има толкова разводи… статистиката сочи…
- Вихра, чуй ме, ако си започнала връзката си с мен само защото ме виждаш като осеменител - сгрешила си. Може да съм изневерил на жена си, но имам други принципи, на които не мога да изменя. За мен детето е любов и дълг. Не мога да посея нещо тук, на чуждата нива, и да го оставя, без да се грижа, без да го виждам как расте и се смее.
- Но ти ще идваш, къщата ми ще е отворена за тебе….
- Да…сега е отворена, но утре? Ти сама каза, че разводите са много, а какво ни свързва нас?
- Любов - тя усети как очите и се насълзяват…
- Именно! - потвърди той - да знаеш нещо по-крехко, по -преходно от любовта? Колко пъти си се влюбвала и си изоставяла мъжете, на които си казвала: \"Обичам те\"? Или те са те изоставяли.
- Да, но - тя усети, че аргументите и се изплъзват - ние ще създадем нещо, което ще ни свърже завинаги. Аз винаги ще те обичам, защото ще те виждам в очите на това дете и ще те чувам в гласа и смеха му.
- Ти - да! А аз? Какво ще имам аз? Моята кръв няма да носи моето име. Не не мога да го направя.
- Поне ми обещай, че ще помислиш, толкова се надявах, исках те, желаех чувствата ни да …бъдат докрай…силни, неповторими…
- Мога да помисля, но не ти обещавам, че ще се променя. Каквото казах днес, ще потвърдя и утре. Това е позиция, не е временно положение, разбираш ли?
- Аз също поемам риск. Ще го гледам сама, ще нося всички отговорности, но съм готова да ги приема, да ги преодолея… - Той не я дочака да свърши:
- А пък аз в това време ще си стоя кротичко отстрани и ще наблюдавам как достойно се бориш с трудностите. Няма да остане и грам от мъжкото ми достойнство, Вихра. Няма да мога да се уважавам. Престани да ме провокираш, няма да ме убедиш.
Тя потисна желанието си да заплаче, стана и влезе в банята. Пусна душа с почти студена вода и застана отдолу. \" Не трябваше да му казвам. Просто едно дупчица на презерватива и…после кой ще ме съди. Има и допустими лъжи, наложителни дори\". Тя търкаше бедрата си, когато усети, че той влезе, започва да я гали с нежност, която трябваше отново да ги сближи. Обърна я към себе си и я пожела отново, все едно нищо не се е случило. Тя потръпна и се отдаде, но беше прекършено нещо в нея и я болеше.