Маршрутката летеше по правия участък към завоя на аерогарата. Вихра слушаше на дискмена испански балади и гледаше към захлупеното небе, готово да заплаче и да се разсмее едновременно. Колата зави рязко и тя настъпи човека зад нея.
- Извинете!
- Нямате вина - примирено въздъхна пътникът - тоя вози… памперси!
Спирачките изсвистяха, светът се приближи и доби отчетливи очертания. Тогава Вихра видя мъжа.
Първото, което си помисли, беше, че го познава отнякъде, но отдавна не разчиташе на паметта си за лица и имена. Плъзна поглед към бедрата му: дълги, стройни, стегнати; мускулите му се движеха съблазнително под панталона. Дъхът и залепна, тя стисна тръбата и се почувства като на пилон в дискотека. Навеждайки се леко, той влезе. Приближи, застана с профил към нея, като преди това й кимна. \"Да не помни името на мъж с такива Тарзанови бедра! Явно остарява…\" Приближи се незабележимо до него и усети аромат на свежест, на възбуждащ парфюм, на секс. В този миг тя си даде сметка, че двата месеца полов глад са се отразили добре на \"апетита и\".
Маршрутката рязко зави, за да се включи в магистралата. В изненадата пътниците са качиха върху гърбовете си.
- Извинявай! - беше се хванала за рамото му, за да не падне.
- Няма проблеми - погледите им се срещнаха и тя се усмихна сърдечно. Той не отмести очи, докато не стана неловко да се гледат, без да говорят. Шофьорът, \"загрижен\" за тяхното преживяване, спря така, че Вихра се намери в обятията му.
- Прощавай - прошепна сега той в ухото и. Дъхът му я жарна.
- Спрете на Орлов мост! - предупреди женски глас и две окръглени дами се заизмъкваха да слизат.
Трябваше да им направят място, но вътре имаше всичко друго освен място. Докато другите обсъждаха с нелюбезни думи шофьора, Вихра с наслада усети интимното приближаване до спътника и съжали, че бройката на слизащите не е по-голяма.
В далечината се открои силуетът на банката.
- Аз съм дотук, беше ми приятно да споделяме удоволствията от пътя - гласът и го заля с усмивка, тя го докосна по рамото и срещна изненадания му поглед:
- Но…ние слизаме заедно?!
Тогава тя съобрази, че човекът работи в банката! \"И е извън списъка!!!.......\"
Пет минути по-късно тя се зае да проучи дори името на личния му зъболекар. Но още когато влезе в страницата му, осъзна, че данните не я интересуват…Вместо това направи план как да го предизвика, него: Камен.
Срещите им в маршрутката станаха ежедневие. Той беше точен като полет на щъркел. Тя се взираше през прозорчето за високата му фигура и пазеше \"място\". Камен заставаше срещу нея. Ръцете му - с фини дълги пръсти, опознаха случайно? талията, ханша, че дори и гърдите и. Той умееше да улавя ритъма на шофьорските изблици и да ги превръща в нежни сблъсъци. Тя едва сдържаше желанието си да го целуне. Пътуването се превърна в най-любимата част от деня, а несръчността на шофьорите - в мярка за еротично удоволствие. Но не и беше достатъчно това, искаше го целия.
Вечер заспиваше с мисълта за него. Въобразяваше си, жадуваше, събуждаше се от среднощни оргазми. Уверена в своя сексапил, Вихра нямаше комплекси, но сега попадна в затворен кръг: мъжът беше дистанциран, спокоен и любезен, когато го срещаше из банката. А часовникът тиктакаше...