Нощта е мека и тиха,
а пламъкът в стаята плете,
с нишка трептяща и фина,-
устни червено кадифе.
Мислен образ рисува,
с дързък, решителен щрих.
По гънките на мозъка танцува,
възбуден от спомен красив.
Оо, кадифе... кадифе...
Впила влакна съвършени
по хребетите на полета ерогенни,
с преливащ, пластичен нюанс,
вибрираш в еротичния ми транс.
Мекостта на твоята кожа,
ме кара без задръжки да вложа,
таланта си цял на художник
по платното на моя триножник.
Лунната нощ отминава,
а ние танцуваме, танцуваме с теб,
в шеметна, неистова самозабрава,
оо, кадифе, кадифе...