Дарина се събуди с усещането, че днес ще се случи нещо хубаво. Протегна се под завивките и докато сънят се отцеждаше по дългите ù мигли, тя си припомни всичко случило се през последните дни.Тя беше от провинцията и беше дошла да дири късмета си в големия град. Истината е, че в родното ù място работа почти не можеше да се намери. Дарина завърши гимназия с отлични оценки и се надяваше, че идвайки в Столицата ще се устрои някъде като секретарка, докато завърши университета. Мечтата ù беше да се занимава с писане, отдаваше ù се. Не беше знойна красавица, но знаеше, че притежава чар и неведнъж беше карала мъжете да се обръщат след нея, когато се движеше по улицата.Нае си малка квартира близо до университета и започна усилено да търси работа, такава, която да не пречи на следването ù. Един ден, докато пазаруваше, срещна своя позната, която ù подшушна на ушенце за една доходна и подходяща работа, която нямаше да я натоварва и да пречи на учението ù – момиче на розов телефон. Реши да не се бави повече и веднага се свърза с агента по телефона. Повикаха я на прослушване и я одобриха. Дадоха ù указания как да говори с клиентите, как да задържа вниманието им по-дълго време, какво е позволено и какво е абсолютно забранено в работа ù. Например, нямаше право да разпитва клиентите си за лични неща, нямаше право да завързва познанства и връзки с тях и още много други неща от съображение за сигурност. Предложиха ù да си избере подходящо име и тя избра да се казва Карла.Първите ù разговори бяха малко напрегнати, но много бързо навлезе в работата. Имаше красив изказ благодарение на литературата и бързо печелеше постоянни клиенти. Гласът ù беше нежен и с онези леко дрезгави нотки, които побъркваха мъжете. Докато разговаряше с клиентите си, се опитваше да познае по гласа какъв е мъжът от другата страна на линията. На всеки един глас отговаряше някакъв примерен образ.Преди четири дни се случи нещо, което я разтърси из основи. Работата в понеделник вечер обикновено е малко и тя си беше взела лекциите от последните дни като се мъчеше да навакса с ученето. И тогава телефонът иззвъня…Тя вдигна слушалката и с обработен нисък тембър изрече:- Здравей, Голямо момче! Какво те води насам в този късен час? Аз съм Карла. Какво искаш да направя за теб, бейби?И тогава за първи път го чу. Имаше невероятен глас. Ласкав, нежен и същевременно властен. И онова френско „р”, когато произнесе името ù.- Карла, хубаво име! Здравей, красавице! Съгласна ли си да си поиграем днес? Искам те, скъпа!За няколко секунди тя остана без дъх. Четири изречения, четири букви „р” в тях - преминаха през нея като токов удар. Зърната на гърдите ù настръхнаха все едно докоснати от силна мъжка длан. Той буквално я облада с гласа си. Моментално си го представи – едър, корав самец, с големи силни ръце, с тъмни очи, в които гори жар, с плътни устни и незнайно защо с бръсната глава…
/Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo/
До сега не се беше възбуждала от разговор с клиент. Но в този глас имаше нещо. Усещаше го като котешки лапички по гърба. Желанието ú малко я стъписа. Трябваше да се овладее. Беше добра, знаеше го.
- Какво ти харесва? Коя да бъда за теб?
- Бъди моята адска жена! Бъди лоша, остави кървави следи по мен. Шегувам се. Аз съм отворен за всякакви игри. Твой съм, действай!
- Добре мистър. Ти си в празна стая. Има само едно старинно кресло и срещу него огромно бароково огледало! Звъни се. Това съм аз. Високи червени обувки, тъмен чорап с ръб, шлифер с широк колан, тъмна коса на едри букли, лек грим подчертаващ недокосната от слънцето кожа. Минавам покрай теб. Оставям ароматна следа от ABSOLUTELY IRRESISTIBLE GIVENCHY, наистина не се забравя. Заповядвам ти да седнеш!
- Чакай, не толкова грубо! Нека аз да продължа- каза сексапилният глас. Дарина от това се страхуваше. Трудно можеше да контролира ситуацията така, гласът бе доста властен.
- Аз седя на креслото. Ти застани пред огледалото, свали бавно шлифера. Отдолу си само по червено бельо, жартиера ти е черен. Свали си прашките и ги постави в устата ми, искам да усетя вкуса ти. Имаш апетитни форми, не харесвам кльощави жени. Идваш към мен , заобикаляш ме, наблюдавам те в огледалото как вземаш дълга сатенена лента. Очаквам да ми я вържеш за китките, но ти ми я слагаш на шията, подръпваш, да усетя натиска. Заставаш пред мен, прокарваш лентата между дългите си бедра, премяташ я през рамо. Тя се притиска до най – интимните ти части. Усилваш натиска. Погледа ти се замъглява. Можеш да свършиш и без да съм те докоснал, само докато ти говоря. С очи ти посочвам къде те искам. Разкопчаваш ми ризата, панталона. Прокарваш кървавия си нокът около зърната ми. Хапеш ме и ми хареса, палавнице. Тогава ме целуваш, дълбоко, вълшебно сливане. Обладавам те с език, а ти стенеш. Много си мокра, бейби. Вече съм много възбуден. Искам да ме чукаш с оня колан, малката. О, Карла, копнея точно ти да проникнеш в мен до край.
Близваш ме леко. Увиваш копринения плат около моята мъжественост и той стои гордо изправен. Перлена капчица избива. Сега вече съм твой. Мажи ме с шоколад, ако искаш, облизвай ме, накрая може и с пълнеж да стане хахаха.
Дарина така се беше потопила в неговата фантазия, че това накрая не го очакваше. Този глас, който драскаше по вътрешната част на бедрата ú, бельото й беше мокро. Много си го биваше. Искаше го на живо. Каза ú, че е доволен и пак ще се обади. Тя вече беше силно заинтригувана, започна да измисля варианти за следващото негово обаждане.
Минаваха дни. Беше много заета, а гласът и шепнеше насън.
Събуди се, протегна се още веднъж и се опита да изтрие спомена. Не й се ставаше, но днес имаше изпит. Набързо се приготви и хукна. Таксито вече я чакаше долу.
- Накъде да карам- я попита шофьора.
Дарина замръзна. Това " Р", не можеше да го обърка. Гласът, тембърът, мекотата, дишането. Той беше. Бавно вдигна глава. Погледите им се срещнаха в огледалото. От там я гледаха топли кафяви очи.
- Адрес ми дайте!- пак това " Р ".
- Просто карайте. - беше забравила за изпита.
- Пиша статия за живота на таксиметровите шофьори. Бихте ли ми го описали!?
Той наби спирачки и се обърна рязко. Сега вече и той я позна.
- Карла !?!?...
Край
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me