StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,164
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,697
   Точки: 2,662,705
   Съобщения: 156,458
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕРОТИЧНО ОТЛРОВЕНИЕ 13

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 13

Пристигнах тъкмо когато Орфи приготвяше сутрешното кафе .Погледна ме и се усмихна:

- Явно си имал тежка нощ. Гласчето ли те измъчи така? Дай боже такива мъки всекиму. Дано да си приложил моята рецепта за отмиване на греха. Винаги действа.

- Какъв ти грях. Толкова е чиста, че каквото и да стори не може да бъде грях. Дори и аз, когато я докосвам, не чувствам, че върша грях. Само на тебе мога да кажа това.

- Много си загазил, братле. Аз се грижа за булките, но избягвам да се влюбвам. А за довечера съм ти приготвил изненада. Ще имаме гости. Много е свестен човек, ще видиш. Само внимавай да не ме изложиш, че много съм те нахвалил.

Не ми се говореше много и затова побързах към стената. Знаех, че пред нея намирам винаги най-добрите решения, а сега имах нужда от омъдряване след шеметните преживявания от последните дни. Постоянно пред очите ми бяха прекрасните влюбени тела и в съзнанието ми отекваха развълнуваните стенания и думи, които непрекъснато възбуждаха неудовлетвореното ми тяло. Мислех си, че много скоро ще се върна, за да го облекча. Чувствах се напрегнат, но в същото време знаех, че точно в това напрегнато очакване винаги ми идваха най-добрите идеи и написвах най-вълнуващите си стихове.

Стоях отново пред моята мъдра стена с ясното съзнание, че това безметежно щастие, което изживявахме, не може да продължава вечно. Но нещо там дълбоко в мен ми пречеше да се отдалеча, защото много добре знаех, че приказните мигове, които изживявахме и които никога преди това дори не съм и предполагал, че може да съществуват, повече няма да се повторят. Затова така хищно пиех от нектара, който така обилно ми се предлагаше. Защото ми беше напълно ясно, че случайността ни бе събрала да изживеем съвършенството на една любов, за която милиони хора по земята само мечтаят. Нашата близост беше така чувствена, както и най-богатото еротично въображение не може да си представи. Ние живеехме в един реален рай. А никой не иска да бяга от рая. Освен ако не го изгонят.

Иззвъня внезапно телефонът, за да ми напомни, че раят не е илюзия, че стопанката на онова нежно гласче е реалност и продължава да подрежда живота на три влюбени души в един неземно красив сценарий.

- Почувства ли как целунах телефона? Почувства ли топлината на устните ми? Сега те са меки и спокойни. Днес всички хора ме гледат някак особено и щастливо ми се усмихват. Дори се засрамвам малко, защото виждам , че разбират какво ми се е случило тази нощ. Изписано е на лицето ми. Виждам, че моята радост ги кара да ме обичат. Днес целият свят ме обича. Заради тебе... Никога до сега не съм изпитвала такава радост... То е много по-различно от това само ти да ме обичаш... Какъв вълшебник си ти!... Постоянно си мисля за вълшебството, което ми носиш... Искаш ли ти да го изразиш с думи вместо мен? Като в онази красива игра вчера...

- Да, ти постоянно чувсташ как бродят устните ми по нежното ти тяло и изтръпваш, когато се спирам на онези тайни сладостни местенца... Но когато почувстваш отново онзи разтварящ натиск на силното ми тяло, започваш сладостно да се овлажняваш...

- Спри! Точно така става!... Нали се сещаш какво щях да направя ако бях сама... Ако не дойдеш скоро ще се наложи да ме милваш по телефона... А сега милвай камъка... Знам, че той ще почувства сладостното докосване на ръцете ти и ще ти благодари. Кажи му, че ревнувам малко... Сега ще усетиш отново топлината на устните ми...

Усетих топлината на устните й и от това ми стана още по-ясно колко трудно и болезнено ще бъде отдалечаването.

Беше дошло вече обяд. Хапнахме набързо и отидох да отпочина от снощните страсти и да събера сили за нови изживявания. Предстоеше нощ, която не знаех какво ще ми донесе. Дано ми донесе покой, защото за нов грях нямам сили вече.

Когато станах , почти не беше останало време за работа, но все пак отидох до стената, за да й донеса ласката, която й изпрати сладкото гласче. До вечерта го чух още няколко пъти и отново ме лъхваше при всяко позвъняване топлата любов, с която бе препълнено мъничкото доверчиво сърчице. И всеки път ме изпълваше смесеното чувство на нежен трепет и покой, породено от съзнанието, че някой някъде те обича и мисли за теб и ти си му нужен.

С любопитство чаках да дойде вечерта и да ми донесе едно ново познанство, а може би и приятелство. Орфи с трескава възбуда подреждаше софрата за скъпия гост, а аз се стараех да му помагам, с каквото мога.

Отиде моят приятел да посрещне дамата, а аз седях в очакване и дори с малко нервност. Изправих се неспокойно, когато на вратата се почука и занемях стреснат от  чара на тази непозната жена. Тъмната й черна коса беше в хармония със странния блясък на загадъчните черни очи. Първата мисъл, която ме смути беше: ето, отново тези черни очи! Имаше в тях нещо неизказано и потайно, малко тревожна неясна тъга и в същото време се таеше в тях едно нежно любопитство, а може би и очакване. Смущаващо сочните устни определено бяха създадени да раздават страстни целувки. Леко изтеглените им ъгълчета издаваха тънка чувствителност. Стройната дама беше малко по-висока от моя приятел, облечена с лека блуза и пола, под която се показваше изящно коляно. Стоях така смутен няколко секунди и накрая направих нещо, което много рядко ми се случваше. Поех ръката й и нежно я целунах. Това предизвика чувство на гордост у Орфи от галантността на новия му приятел и смути ръката, която докоснаха устните ми, трепнала в леко стискане.

Застанахме пред чашите и малко неуверено ги вдигнахме.

- На здраве! Добре дошли! Радвам се, че имам такива приятели!

- На здраве! Дойдох с любопитство. Пия за любопитството, което осолява живота ни.

- Пия за хубавите очаквания, които ни носи тази вечер.

Отпихме и останахме умълчани няколко секунди. Малко тайно се проучвахме с дамата преди домакинът да проговори:

- Поканих ви тази вечер, защото има нужда човек да разтваря сърцето си пред приятели. А тук вие сте най-добрите ми приятели. Миналата вечер изживях много красиви мигове. Попяхме си хубавите родопски песни и чух непознати стихове, които ме смутиха и разплакаха. Най-хубавото беше, че намерих приятел, пред когото мога откровено да поплача. Тогава открихме, че ние сме две непораснали деца. И че Бог ни обича и пази, защото сме запазили детското в себе си. Моят приятел написа песен за това. Ще ти изпеем тази песен, защото знам, че и ти си едно откровено дете като нас.

Не знаех, че е научил песента ми. Сега тя звучеше много вълнуващо с красивия му богат родопски глас: „Детето в мен е живо още. Детето в мене не умира... Понякога по уморените клепачи текат все още детските сълзи..." Приседна до мене този българин и потекоха отново по мъжките ни лица откровени сълзи. Сега той не мислеше за жената насреща, с която се любят, а аз забравих, че за миг я бях пожелал. Целуна ме, когато спряхме това голямо момче и чак тогава погледнахме тази, която за миг бяхме забравили. Гледаше ни тя и в очите й се четеше някакво объркано, неясно чувство. Опитваше се да намери думи за това, което я беше развълнувало, но когато се опита да отвори уста, от тях се отрони кратък хлип и красивите очи се изпълниха със сълзи. В миг стана и понечи да тръгне към нас с желание да ни прегърне, но смутена се спря. Тогава аз, непознатият се приближих и целунах разплаканите й очи. Дойде и Орфи и също я целуна. Тогава тя прегърна и двама ни и очистващите сълзи протекоха още по-обилно по красивото й лице. Полека се оттеглих и оставих двамата влюбени в продължителна откровена прегръдка. Когато се поуспокоиха и седнаха отново на местата си, в тъжните черни очи се появи лека усмивка:

- Чак сега разбрах това, за което ми говореше... Благодаря ви, че ми подарихте този красив миг... Това е един от миговете, в които човек внезапно умъдрява и го запомня за цял живот... Откакто съм сама започнах да ставам все по-мъдра...Човек помъдрява от болката и самотата... Когато съм сама си създавам такива красиви измислени светове... И се чувствам щастлива като се потапям в тях... В измисления свят никой не може да те нарани...

- Но в този измислен свят няма кой да събуди сетивата ти. А аз усещам какви красиви сетива се крият зад загадъчните ти черни очи...

- О, да... Налага се понякога да слизам на земята... Колко бързо ме разгада... Но когато отмине бурята, пак се свивам в себе си, в онова тихо кътче, където всичко е красиво. Аз умея да откривам красотата във всеки миг и да му се радвам.

- Странно...Аз също съм в едно постоянно състояние на възхита от земната красота и тази възхита ме кара да се чувствам вечно влюбен... Дори без да знам в кого... Просто вървя по света със широко отворени очи и безброй откровени влюбени очи ми отговарят... А аз отминавам без да се спра... Понякога тези, които умеят да са влюбени, са по-самотни от тези, които никога не се влюбват...

- Аз затова смело си признавам. Ако не си бях признал сега тя нямаше да е тук и щеше да е още по-самотна.

- Представям си как е станало всичко... Просто са блеснали пред тебе тези черни неустоими очи и коленете ти са омекнали... И си й казал: „Не ме гледай така с тези черни очи!... И не карай сега всичко в мен да бучи..." И дори не си забелязал колко са хубави краката й, защото си бил потънал в дълбочината на тези загадъчни очи... - Докато говорех така, очите срещу мен ставаха все по-неспокойни.

- Може и да не е точно така, но важното е хората да не са самотни.

- Понякога човек е самотен и сред хората, каза Лисан...

- О, ти четеш „Малкият принц"? Това е едно от най-мъдрите произведения, които е създало човечеството.

- Да. Самотните хора обичат да четат Егзюпери. Много често си мисля колко много самотни сърца има по света... И всяко от тези сърца чака да бъде открито... Пълна е вселената с безброй такива самотни сърца...

- Почакай! Имаш ли бележник?

- Винаги! Заповядай.

- „Търсят се безкрайно сърцата,търсят се..."- Започнах бързо да пиша. - Помагай ми. Стремят се... Да. „Едно към друго стремят се, стремят се... С копнеж е сърцето изпълнено Негово, тръпне в очакване Нейното, пълно е с желание бедното, с желание е пълна Вселената... Не знае Той, че е Тя като Него в очакване, не знае Тя как я търси Той трепетно, самотен как чака в пространството да я грабне в прегръдките шеметно... С безброй тревожни, самотни сърца и с болка е пълна днеска Вселената... Все търсят се и все не успява така да се срещне сърцето Негово с Нейното..."

- Дай да те прегърна, Наборе! Извинявай, че пак се просълзих...Никога до сега не е написвал някой стихотворение пред мен... Сърцето ме заболя като те слушах...Ще ти изпея една много тъжна родопска песен, та да ме разбереш..................

 

- Толкова си приличате и сте толкова различни... Има всеки свой начин да изразява болката... И любовта... Ако можеше наистина да преодолеем ограниченията, които ни налагат догмите и измислените правила... Ако можеше просто да се обичаме, защото имаме нужда от любов...

- Спри! Аз вече съм написал продължението на твоите мисли: „Ако можеше само да се обичаме, опиянени от вечно привличане... Ако можеше да сме свободни като птичките... Ако можеше..."

Сега черните очи се спряха по-дълго върху мен, смутени от това, че някой друг човек в този безкраен свят е намерил същите думи, за да изрази въздишката си по несбъднатото желание.

- Искам да ти подаря книгата си тази вечер, защото не знам дали ще те срещна друг път. На Орфи ще подаря утре.

- О, ти си издал вече книга... Много съм любопитна. Сигурно си написал много стихове за любовта... Щом казваш че си винаги влюбен... Прочети ми нещо.

- Точно защото съм винаги влюбен, написах тази книга. За да събуждам любов у тези, които я четат. Защото все не му достига любов на този хубав свят... Чувствам се много по-свободен сега, когато съм споделил тревожните си мисли. Знам колко много хора ги четат и вече са ми приятели. Защото съм намерил думите, които все търсят и съм ги казал вместо тях. Намерил съм толкова красиви думи за женския чар, защото цял живот се прекланям пред неразгадаемата вселена на вашата красота. И не се уморявам да търся ида се опитвам да я разгадая. И колкото повече търся, толкова повече се опивам от нейната неизчерпаемост и вървя през света все по-омагьосан и точно затова щастлив... Но има в тази магия и малко тъга... Защото не дава Бог да се берат плодовете... Точно тези плодове, за които сме най-много жадни... Затова казвам като теб: „Ако можеше само да се обичаме..."

В този миг звънна телефонът и нежното гласче попита: „Какво правиш? Сам ли си? Защото аз не спирам да мисля за теб..." Чуваше се гласчето в тихата стая.

- Не съм сам и съм много радостен, че имам до себе си добри приятели - Орфи и неговата чаровна приятелка. Тя сега те чува и прави знак, че иска да ти каже нещо.

- Ти си едно много щастливо момиче, щом имаш такъв приятел... Радвам се за теб ...

„Какъв цвят са очите ти?"

- Черни.

„Внимавай! Той много обича черните очи... И гласът ти е нежен и изкусителен като неговия... Внимавай!"

- Не се тревожи, Мъничко! Ние просто си говорим...

„О, знам. Точно от това се страхувам... Защото когато говориш всички очи около теб стават влюбени... Внимавай!... Лека нощ!"

- Ти си щастлив човек. Знаеш ли колко хора по света умират без никога да са получили и частица от любовта, която ти сега тъй щедро получаваш...

- Да, аз наистина съм щастлив. Защото също като французите непрекъснато търся жената и й се възхищавам, но нямам тяхната дързост да я докосвам. Ще повярваш ли, че това е единствения плод, който съм си позволил да откъсна. Единствения забранен плод! И не съжалявам за това... Ти искаше да ти прочета нещо за жената...Има толкова много неща... „Жените не знаят колко са хубави... Жените не знаят това, но въпреки туй ни погубват, омагьосват ни с свойте тела. Не знаят жените колко са хубави, но ние прекрасно знаем това и пристъпваме ний вечно влюбени в греховните техни тела..."

- Хубавите жени затова са хубави - езикът на Орфи беше понадебелял малко - за да красят света. А как ще красят света ако радват само един мъж? Справедливо ли е красотата да се затвори в клетка? И да радва само едни очи... Красотата трябва да се раздава! Красотата трябва да се пие! Защото ако не се пие от извора, той ще пресъхне. Затова аз не съдя жената, която раздава красота и любов, защото Бог е поискал това от нея. Иначе щеше ли да я направи тъй хубава? Пия за жените, които умеят да раздават красота!

Вдигнахме чашите отново. Когато срещнах погледа на черните очи срещу мен, в тях вече се четеше някакво ново безпокойство.Като че ли зрееше някаква нова идея в тези загадъчни очи.

- Прочети ми това, което най-много ти харесва. Сигурно има нещо, което обичаш най-много.

- Трудно ми е да избирам между рожбите си. Обичам ги всичките. Но напоследък пиша доста еротични неща. Това ме освобождава донякъде от мощната енергия на неудовлетвореното желание. Така мога свободно да обичам поне на хартия: „Когато впиеш жадни устни, във най-сакралния ми кът, тогаз сърцето пламва лудо и вените от жад крещят!... Когато впия жадни устни, във най-сакралния ти кът, изстенвам аз като безумец и пия сок от твойта плът!..."

- Страхотно! Много е възбуждащо и откровено!... Сега разбирам защо си винаги влюбен... Защото постоянно носиш тази неудовлетворена жажда за близост... Сигурно е уморително да носиш постоянно товара на несбъднатия грях... Не знам какво ще стане ако ми прочетеш още нещо такова. - Сега във възбудата на тези блеснали очи вече се четеше и покана.

- Страхувам се да не ви отегча с откровенията си. Аз толкова си ги обичам, че не знам кога да спра.

- Чети, Наборе. За пръв път чувам някой да говори за толкова интимни неща. Хубаво е, че си толкова освободен та да пишеш за тях. И аз се чувствам все по-освободен като те слушам. Чети.

- Добре. Странно ми е, че по-често пиша за женските сетива. Имам чувството, че ги познавам по-добре от своите. Когато докосвам женската сетивност, се вълнувам много повече, отколкото от докосването, което аз получавам... „Ела! Бедрата ми в очакване горят и всяка фибра в мен трепери... В очакване набъбва свежата ми гръд и чака в луд копнеж да я намериш... Ела и устни впий в набъбналата гръд - по-лудо в мен страстта да пламне. Ела! Разкъсай жадната ми плът! Ела! Взриви смълчаното очакване!"

Тишина... Очите срещу мен сега не излъчваха предишната тайнствена нежност... Сега това бяха едни жадни, очакващи очи... Красивите колена срещу мен бяха плътно притиснати, но когато почувстваха докосването на погледа ми, леко се разтвориха... Сведох очи, защото не можех да устоя на натиска на погледа срещу мен.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2011-04-03
прочитания: 397
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход