Моля тези, които се изчервяват като чуят думата „еротика\", да не ме четат.

 ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 9

Лежеше между нас това жадно тяло и с нетърпение чакаше да свалим оскъдните му дрешки. Потръпна, когато треперещите ми ръце се плъзнаха, за да премахнат крехката преграда пред най-сакралния кът. За пръв път докосвах това развълнувано от очакване тяло и още в първия миг разчетоха пръстите ми буреносното послание на жадната за ласки плът.

Кипеше в тази плът онзи пожар, който никакво благоразумие не може да контролира. Но тя още не знаеше това... Защото тази буреносна плът тепърва чакаше да бъде разгадана и преродена за трепетните вълнения, които Бог така щедро бе заложил в сетивата й.

Тепърва предстоеше тези сетива да бъдат събудени и да вземат власт над всичко, което й предстои. Но тя не знаеше това... Аз бях този, който трябваше да й го каже.

Докато свалях мъничката преграда от нейната сакралност, почувствах колко обилно беше напоена със сладостния сок, който така щедро беше отделяло развълнуваното й тяло в тези вълнуващи мигове.

Докато ръката ми се връщаше нагоре като едва докосваше треперещата от възбуда плът, малките ръчици вече бяха успели да разкопчаят тънката блузка. Едва сега разбрах защо така се безпокоеше малката ми приятелка, когато ставаше дума за съдържанието под тази блузка. Пред жадните ми очи блеснаха прекрасни гърди тъкмо от тези, за които Бог беше отделил най-много време, за да извае тяхното съвършенство.

Съвършеният им овал завършваше с две прекрасни едри розови връхчета, заобиколени от съвсем малки също така розови грапавинки, които издаваха чувствеността на тяхната стопанка. Още с първото докосване на сухите ми устни се събраха тези грапавинки около втвърдилите се пъпки и сега цветът на този чувствен букет стана още по-наситено розов.

Моята уморена приятелка вече излизаше от преживения стрес и сега с любов докосваше така добре познатите й прелести и добавяше нови трепети в готовото да се взриви тяло.

Не можех да помисля, че тази прекрасна плът няма да получи сладостното докосване на жадните ми устни.

Тревожно набъбналите й розови прелести трепетно очакваха моето докосване и това очакване изпълваше с обилен сладък сок нежния извор. Още първото докосване на любопитните ми неспокойни устни събуди нежен вопъл, който с всеки миг ставаше все по-силен, подклаждан и от нежното докосване на ръцете ми. Стенещото тяло започна да се огъва все повече, готово да се взриви от тъй дълго натрупваното очакване.

Когато разтрепераните й ръце ме притеглиха нагоре, не беше останала и следа от тази дълбока нежност в очите й. Сега от там крещеше неутолима жажда и копнеж. Бликаше от там този огън, който повече никога няма да бъде угасен и вечно ще я изгаря.

Притискаше ме жадно това тяло и несръчно търсеше тъй дълго чаканото съприкосновение с мъжа, който властно сега го бе обгърнал.

В миг всичко в това буреносно тяло застина, защото почувства тъй дълго чаканата твърдост да притиска и разтваря любопитната теснина. Това тяло беше много по-различно от тялото, което току-що бях обладал. То ме приемаше с една жадна готовност и нежният вик, който издаде след миг, не я накара да се смири, а ме притегли още по-силно и с несръчни движения се опита да ми покаже колко силно е желанието й. Отново чух воплите, които събуждаше тази изгаряща жажда и които с всеки миг ставаха все по-силни, придружени от все по-ускоряващото се дишане, докато се превърна в най-прекрасния вик, който може да издаде едно разтърсено в страстен оргазъм тяло.

 Още дълго продължаваше то да потрепва, още дълго продължаваше да звучи нежният затихващ стон, докато накрая се превърна в щастливо успокоено мъркане.

Когато най-сетне се отвориха просълзените й очи, от тях бликна невероятна светлина и любов. Това беше светлината и любовта, които я бяха накарали в тези мигове да се почувства слята с Бога и затова сега от тези очи струеше детинска чистота и непоквареност.

Знам, че отново не ме разбирате, Госпожо, но то е, защото не познавате пречистващата сила на най-прекрасното преживяване, което ни е дал Бог. А той ни го е дал, за да можем да се сливаме по-често с Него, изпълнени с любов. Защото Бог е Любов!

И не казва Бог, че светлината, която струи от тези щастливи очи, е грях. Защото Бог е Светлина!

Продължавах да гледам тези щастливи, грейнали очи, без да отделям своята възбудена мъжественост от нейното щастливо и все по-спокойно тяло, което също не искаше да се отдели от моето. Само очите вече се бяха отклонили и споделяха неземната си радост с две други, не по-малко щастливи очи. Защото този върховен миг на екстаз изпълваше с радост най-много все още запълненото тяло под мен, но нашите три сърца бяха слети в един неповторим миг на духовен оргазъм, който не можеше да се сравни и с най-силното плътско изживяване. Нашите сърца сега бяха слети в едно и това сливане можеше да има само едно име - Любов.

Полека се завръщахме на земята след този бурен летеж. Завръщаха се душите, докоснали Бога, отново в нашите земни тела.

С тъга преминаха тези тела през банята, защото се страхувахме, отмивайки физическите следи от това неповторимо докосване, да не отмием и сладката нега, полепнала по тях.

Притиснаха се нашите още влажни тела в продължителна прегръдка прави насред хола. Все още не промълвявахме и дума. Защото не беше потребно. Нямаше нужда с думи да обясняваме чувствата, които изпитвахме, защото телата ни го правеха много по-красноречиво. Прегръщахме се, но нашето тройно тяло бавно се придвижваше към спокойствието на леглото.

Прегръщаха се там отново нашите голи влажни тела и устните ни не преставаха да обсипват с целувки щастливите ни лица. Но когато едното тяло почувства друго твърдо докосване, очите си размениха мълчалива реплика и погледнаха към главния виновник за неповторимостта на този ден, който сега смутено се оглеждаше и се чувстваше малко забравен. Пропълзяха мъничките ръце към това непознато чудо, донесло им такива невероятни усещания, и с любопитство и благодарност започнаха да го изследват. Те се държаха като деца, на които току-що са подарили нова играчка и непременно задълбочено трябва да я проучат. Любопитните им неопитни пръсти създаваха невероятни усещания и караха лавата, която толкова дни набираше сили, да се стреми да изригне с небивала мощ. И когато това наистина се случи, двете смутени тела рязко се отдръпнаха като оставиха делото си недовършено. Когато отново се завърнаха, намесата им вече не беше необходима. Отново трябваше да посетя банята.

Когато се завърнах, видях прегърнати двете млади щастливи тела, които сега се притискаха с нова, непозната досега любов. Сега те си разказваха за това ново, неповторимо и незабравимо изживяване и устните им не можеха да се отделят от безкрайно щастливата целувка. Защото само с устни могат да се разкажат най-дълбоките ни чувства.

Когато се приближих, те отново ме приеха между себе си и най-после успокоените им устни можеха да говорят.

- Не искам нищо повече... Не мога да повярвам, че има нещо по-красиво от това, което ни се случва... Никога не съм предполагала, че неопитното ми тяло може да е способно на такива разтърсващи преживявания... Може би трябва да съжалявам, че не е имало кой да събуди по-рано сетивата ми... Но кой ли би могъл... Добре, че дойде ти... И как само за няколко дни преобърна целия ми живот... Хубаво е, когато се втурва така внезапно някой без да си го позовал...Защото е много болезнено да викаш, а да няма кой да те отговори... Ти дойде, когато напълно се бях отказала да зова... Благодаря ти, че дойде така внезапно като буря и ме разтърси... Сега и тялото, и духът са толкова радостни и спокойни след отминалата буря...

И моята малка сестричка е толкова щастлива сега. И толкова замечтано гледа от мъжкото ти рамо...

- Не съм предполагала колко уютно може да бъде едно мъжко рамо... Носи толкова спокойствие и сигурност... В какви крайности само ни хвърляш... Донесе ни най-невероятната буря, която можем да изживеем, а след миг се превръщаш в уютно тихо пристанище...

Дойде с гръм и мълния, а сега си само тих и нежен вятър... И лек напоителен дъждец... Ти казваш колко е хубаво безпокойството, а аз искам безкрайно да остана в този нежен миг, в който не искам нищо повече...

Виждаш ли - и аз се научих да говоря красиво като теб... Така умееш да заразяваш с хубавите неща, които носиш... С един само поглед ме зарази с любов... С едни само твой полъх ме превърна в пожар... И с едно докосване ме превърна в нежно смирение... Щастлива съм да съм смирена на уютното ти рамо...

При тези думи тя наклони малката си главица и нежно целуна своето ново тихо пристанище.

А след това ръката й помилва влюбеното личице, което лежеше замечтано на другото ми рамо.

Чувствах, че изживявам един от най-красивите мигове в живота си. От голите ни тела струеше светлина и спокойствие. Нямаше и следа от поквареност в този идиличен миг.

Бог продължаваше да ни гледа с влажните си зелени очи, изненадан, че три божи чеда могат да се слеят по такъв необичаен начин в едно влюбено тяло и в един толкова близък до Него дух. И сигурно искаше да ни каже: „Обичам ви! Ще бдя над вашата странна, но красива любов. Защото Аз съм ви дарил с нея.\"

След малко изправих смиреното си и уморено тяло и седнах на леглото до другите две смирени и уморени тела.

- Колко са различни сега очите, с които ви гледам. Преди ви гледах с очите на мъж, е сега ви гледам с очите на художник. Толкова е различна красотата, която носите... Много са красиви сочните ти гърди, макар че розовите им връхчета сега са смирени. Възхищавах им се преди малко като се връщаше от банята. Когато си права, извивката им е още по-предизвикателна.

При тези думи хубавата ми приятелка се изправи на колене в леглото и с гордост полюшна така възхваляваните прелести като не отделяше очи от тях. А когато ме погледна, продължих:

- Ето, виждаш ли? Сега гънката в горната им част е съвсем лека, а в долната овалът е много по-подчертан и изящен. А тези щръкнали предизвикателни нослета оформят изяществото на божествената гледка. Дано Бог продължи с такова внимание да се грижи за теб, с каквото е работил, докато ги е създавал.

Последните ми думи я накараха със смях да се люшне към мен и да ме прегърне като отново нежно допря глава на рамото ми.

- Виждам колко сме небрежни към себе си... Готови сме да обичаме всеки друг, но не и себе  си...Ти ми даде един неочакван урок... Научи ме да обичам себе си... Сега аз вярвам, че съм хубава и необходима... Ще помня този урок през целия си живот... Благодаря ти, че ме научи да се виждам през твоите очи и да си вярвам... Благодаря ти.

- Много сте хубави така прегърнати... Много е красива тихата любов, която излъчвате... Толкова бяхте хубави, когато ви беше обладала страстта, но сега сте още по-хубави, когато сте изпълнени със смирение... Моите влюбени очи виждат ореол над вас, като този над светците... Може би защото е толкова чисто чувството, което ни изпълва... Ако сега влезе някой и ни види така, няма да изпитам никакъв свян... Защото е толкова чиста любовта ни... Човек не бива да се срамува от чистотата, каквато и форма да е придобила тя... Ще запомня завинаги красотата на тази гледка...

- Виждаш и как моята малка влюбена сестричка започва да говори все по-красиво?...

- Защото е влюбена... И защото е омъдряла... Любовта е мъдрост... Виж колко е красиво влюбеното й тяло... Колко е изящна извивката на ханша й... А това нежно раздвоено хълмче по-надолу... Да не говорим за нежните гърдички, от които се срамуваше доскоро... И които събуждат у двама ни толкова красиви трепети... Но щом погледна очите й, забравям за всичките тези нежни прелести... Нищо не може да ме развълнува повече от този блестящ поглед... Дори и сега смиреното ми уж тяло потрепва като го срещам...

Никога няма да се уморя да гледам хубавите ти черни очи, макар всеки път докосването им да ме изгаря... Затова не можах да ги отмина само преди три дни... Помниш ли какво написах тогава за тях?... „Две звезди в очите ти са паднали - когот\' погледнеш - да го изгориш...\" Въобще не предполагах тогава, че изгорелият ще съм аз... Благодаря ти, че ме изгори!

- Все още не мога да осъзная - прозвуча в отговор - как се случи така, че само за три дни се преобърна животът ни изцяло... Преди три дни аз бях едно малко грозно пате... Но дойде Принцът, докосна ме с вълшебните си устни и сега съм един красив лебед... Ще се опитам да не се възгордявам, да бъда един скромен лебед, макар че понякога ще ви позволявам да ми се възхищавате... Защото го правите толкова вълнуващо... И е толкова хубаво да ви вярвам... Какво ли би станало, ако не бе се спрял тогава до мен?... Може би щях да остана за цял живот грозното пате като твоята приятелка, за която ни разказа...Благодаря ти, че ме превърна в лебед.

- Нали знаете, - прозвуча от рамото ми - че аз съм най-практичният член на семейството. Започвам да си мисля какво ли ще се случи от сега нататък... Струва ми се, че ще мисля само за това кога отново ще посетиш страстното ми тяло... Дори сега, докато говореше за гърдите ми, почувствах как пламва нов пожар там долу... Дали и моето тяло не е като на приятелката ти, за която ни разказа?... Защото тогава ще трябва да си много добър пожарникар. - със смях се притисна до рамото ми веселото личице.

- Аз съжалявам, че крехкото ми телце не се справи много добре... А то е защото мъничко се страхуваше... А и всичко у мене е толкова малко... Нали няма да мислиш само за нея?... Толкова са чувствителни сетивата й и толкова хубаво беше това, което видях... Но ти не се страхувай... Ще се науча и аз...

- Мъничко мое!Безумно обичам крехкото ти тяло и ще го науча да се вълнува по неповторим начин... Вярвай ми... Но сега то трябва да си почине малко.

- Аз не държа много на почивката - каза през смях главицата, която още стоеше облегната на рамото ми. - Любопитна съм да разбера как ще се вълнуват телата ни, когато отново ги докосваме - без теб... Сигурно ще бъде много различно... Ще разберем довечера - звънна отново веселият й смях.

- Време е, хубавици мои. Може би няколко дни не трябва да се виждаме. Докато се успокоят наранените ви тела.

- О, не! Моля те! Не ни оставяй сами... Бихме могли и само да си говорим... Или да се докосваме по-леко. Не ни изоставяй така!

- Добре. Може би ще се подчиня отново на черните ти очи.

След няколко минути вече облечените ни тела се прегърнаха отново и след безкрайна серия от целувки се разделиха.