Прекъснах публикацията, защото ме смути мнението на две дами, че това е порно. Аз съм благодарен за всяко мнение, което ми помага да направя корекции в текста и фабулата преди отпечатването на книгата. Не съм имал намерение да правя порно-книга. ТОВА НЕ Е ПОРНО! Аз говоря за красотата на вълненията, които всеки ден ни изпълват и които понякога не смеем да назовем с думи. Разбира се, аз бих могъл да ви поднеса книга в стил „турски розов сериал\", с която да се преспивате вечер, но не това е моята цел. Аз искам да ви донеса безпокойство. Искам дълго да се вълнувате от красивата необичайност на моя разказ. Защото дълбоко в себе си ние желаем точно това.

 

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 8

След малко поуспокоените ни тела седнаха отново. Отново вдигнахме чашите.

- За това, че падна и последната тайна между нас.

- Защото сме невероятно семейство!

- Защото горя от желание да изгубя девствеността си! - казаха с лекота Черните очи.

- Толкова странно се чувствам като усещам как наближава този миг...Чувствам се и жадна и плаха...Но не се страхувам. С всеки миг се приближавам към теб. И съм толкова спокойна, защото знам, че е неизбежно. Изпълнена съм с трепетно любопитство за това, което предстои... И с тебе ли беше така? Искаш ли да ми разкажеш? Ти толкова хубаво разказваш...

- Щом ще ви е интересно... При нас мъжете и при вас нещата са съвсем различни. Вие просто трябва да прецените кога това трябва да се случи и то се случва. Достатъчно е само да го пожелаете. При нас нещата са много по-сложни. Страхът, че може да не се справиш , може напълно да срине мъжкото ти достойнство. Много мъже, които не са се справили при първия си опит, остават завинаги сами, защото си мислят, че грешката е в тях.

Аз учех в един средно голям град, където всяка неделя се провеждаха ученически забави. Всички отиваха там с едничката цел да се натискат. Безразборно. Притисках мълчаливо всяка седмица десетки жадни тела в постоянна възбуда. И толкоз. Много трудно беше да намеря думите, с които да обясня желанието си. Докосвах с устни нежното лице до мен, изтръпнал от страстния зов, който изпращаха впитите в рамото ми пръсти, но не смеех да проговоря. Желание бликаше отвсякъде. Оставаше само да го откриеш. Ако не се страхуваш...

Тогава една моя позната ме запозна с приятелката си. Изведнъж се оказа, че съм много чаровен събеседник.Първо открих устните на моята нова неопитна приятелка. Беше много вълнуващо. Приближавахме се стъпка по тъпка. Постепенно дрехите започнаха да отпадат, докато останаха само едни бикини, в които ми беше забранено да надничам. Съдържанието им беше табу. Безкрайно изследвах останалата част от тялото й и след всяка наша среща ходех разкрачен. Чувствахме се щастливи и влюбени и поддържахме позволената дистанция. Мен това напълно ме устройваше, защото ако кажеше „да\" не знаех дали ще се справя.

Веднъж се бяхме скарали за нещо и се скитах сам из града. Тогава случаят ме събра с една невероятна мадама. Не беше от нашия град. Аз просто се оставих да ме свали.

Вечерта минахме по гизмето - разходката, която задължително правехме всяка вечер. Всички се чудеха от къде съм забърсал такова страхотно гадже. По едно време тя ми предложи да ме заведе на един хълм край града, където ходеха всички влюбени двойки, за да ми покаже къде е видяла през деня как се чукат двама влюбени. Приех с охота. Веднага започнах да изследвам тялото й в познатите ми до този момент параметри. В един момент тя ме по пита: „Искаш ли?\" Изтръпнах! Не можех да кажа не. Нито пък знаех какво да правя. Затова започнах да я изследвам с устни, защото това умеех най- добре. Но когато когато се съблече и голото й тяло потрепера от жажда, вече знаех, че това е мигът. Тя разтвори бедра и ме притегли към опитното си тяло. За пръв път докосвах онова влажно съкровище и останах изненадан, че е пълно с толкова много сок. Помогнах с ръка на моята почти увяхнала от притеснение мъжественост и останах изненадан от лекотата, с която влезе през непознатата ми до сега райска врата. Двете тела започнаха да се мятат в пълна дисхармония, но само след няколко секунди ефектът бе постигнат и от двете страни. Когато на другия ден се срещнахме отново, бях в отлична форма. Радвах се, че ми се беше случил възможно най-добрия вариант. И толкова години от тогава вървя влюбен през света.

- Колко ли влюбени жени си имал до сега...

- Много влюбени жени е имало, но ако знаете, че дори и десет от тях не съм докоснал, направо ще ми се изсмеете. Все ме е възпирала мисълта за греха. И сега, когато се приближих толкова много до вас, пак се питам: „Грях ли е нашата близост? Грях ли е, че се чувстваме толкова влюбени?\"

Не знам отговора. Но знам, че няма нищо по-прекрасно от това, което ни се случва и това, което предстои да се случи. Няма нищо по-прекрасно от това, че срещу мен има четири очи, изпълнени с нега и очакване. Защото очите са тези, които събуждат телата ни за най-красиви изживявания.

Тогава детето на семейството първо вдигна чашата и каза:

- Да пием за това, което предстои да се случи.

Очите й останаха дълго вперени в мен, изпълнени с подканящо очакване.

- Сега ние с теб си представяме едно и също нещо. Искаш ли да го изразиш с думи?

- Да. Ти сега си представяш как ме вземаш на ръце и ме отнасяш на леглото.

Аз наистина мислех точно така. Времето беше настъпило.

Понякога вълнението е голямо като вървиш по неизвестен път. Но сега пътят беше съвсем ясен и напрежението беше още по-голямо.

Отидох и я взех на ръце. Бавно и тържествено я понесох към леглото - така, както бих я понесъл към олтар. Положих я внимателно - така, както се полага пасхален агнец. Но сега агнецът гореше от желание да бъде пожертван.

- Нали ще бъдеш много внимателен... Защото моето неопитно тяло се страхува малко - казаха доверчивите очи.

Вместо отговор ги докоснах нежно с устни. И докато целувах прекрасното й личице, асистентката ми вече беше разкопчала тънката блузка. Целувах сочните й устни, но цялото ми тяло беше изпълнено с копнежа, който няколко дни караше да се стремят жадните ми устни към мъничките й гърди. Когато най-сетне се наведох над тях, сърцето ми започна да бие лудо. Пред мен стояха жадни за ласка две безценни съкровища. Кадифените й ??? бяха изпълнени с малки грапавинки, издаващи тяхната чувственост. Желанието ги беше накарало да се съберат около едрите пъпчици и така втвърдени да изглеждат по-малки, отколкото в мига, когато ги видях за пръв път.

Наведох се и нежно проплъзнах сухите си устни по чувствените връхчета. Тъничките пръсти потънаха в косата ми, за да разкажат колко им харесва това докосване. Търпеливо продължавах това полудокосване. След това сухите ми устни започнаха да леко притискат втвърдените грапавини. Пръстите продължаваха да ми разказвах колко й харесва това, което върша. След миг повторих това леко докосване със зъби и почувствах с каква острота премина трепетът през крехкото й тяло и го накара леко да се огъне в средната си част. След това дадох на това нежно връхче топлината на влажните си устни и това я изпълни с нови трепети.

Асистентката до мен извършваше почти същите движения. Сега ние двамата зареждахме това жадно тяло с взривоопасно очакване.

Любопитните ми устни с усилие напуснаха втвърденото жадно връхче, за да търсят нови чувствени кътчета по щастливото крехко тяло. Настръхналата й кожа беше така жадна, че всяко докосване на устните ми я караше да потрепва. Затова се стараех да не пропусна нито милиметър неизследван участък от прекрасното й тяло. Докато докосвах нежната кожа на малкото коремче, бедрата започнаха леко да се разтварят, но аз преминах край толкова жадното хълмче и продължих да проучвам красивите крака, докато стигнах до нежните малки ходила. У нея всичко беше малко и красиво. Малките пръстчета с любопитство посрещнаха непознатото докосване и леко потрепнаха. Това потрепване се засили, когато вместо устни леко ги притиснах със зъби. Докосването по нежните ходила събуди нови тръпки и изпрати нов сигнал към жадното тяло. И сега то стана още по-жадно. Асистентката ми правеше почти същото. Всеки миг два чифта устни и четири ръце не спираха да подклаждат пожара в изпълненото с очакване тяло.

По обратния път устните ми се връщаха по-бързо, защото им беше вече познат. Но когато започнаха да се плъзгат по вътрешната част на бедрата, докосването стана по-задълбочено. Другите устни преминаха край мен и отидоха да подклаждат страстта от горния етаж на жадното треперещо тяло. Вървяха по този вкусен път моите устни докато не стигнаха малко блестящо езерце, от което изтичаше най-сладкият сок, който можеше да роди това крехко възбудено тяло.

Треперещите ми устни жадно отпиха от този неземен извор като нежно докоснаха хълмчетата, които го ограждаха.

- Знам, че не ме разбирате, Госпожо. Знам, че пуританското Ви възпитание Ви пречи да приемете красотата на докосването в този сюблимен миг. Но нима Вашето, възпитано да се ограничава тяло, поне за миг в преминалия Ви в целомъдрие живот не е пожелавало подобно докосване? Нима поне за миг не сте изпитали завист към младите момичета, които имат свободата да се обичат така, както им подсказват изпълнените с желание тела? Нима Вие не докосвате с устни най-обичаните край вас същества? Нима не докосвате с устни иконата, пред която се прекланяте?

Затова, моля Ви, не ме съдете така строго, Госпожо, че докосвам с устни най-сакралния кът на това младо тяло. Защото само с докосването на устните можем да разкажем най-дълбоките чувства, които ни вълнуват, и да предадем така своята любов на тези, които докосваме.

А тялото под мен гореше, защото искаше да получи точно това докосване. И това щастливо тяло бе изпълнило този извор със сладък сок, за да могат моите устни да отпият от него. И точно това отпиване изпълваше възбуденото ми тяло с нега и възторг. Преплува моят възторжен език през това свещено езеро, за да пренесе сладкия му сок в подножието на онзи мъничък изострен връх, който сега бе втвърден от възбуда и бе придобил наситен розов цвят от очакването, което го бе изпълнило. Останах в подножието на този връх като леко го притисках. Под мене треперещото тяло се огъваше и се опитваше да ми каже: не стой в подножието на върха, изкачи се и го облей с нектар.

Когато се изкачих на този изпълнен с очакване връх, пред сетивата ми се откри невиждана гледка. Намираше се жадното ми същество сред някаква невероятна поляна, изпъстрена с всички най-красиви цветя, които Бог е създал. И се изпълваше тази цветна поляна с неземен аромат, който вероятно някога е изпълвал райската градина на Адам и Ева преди да познаят Греха. И се смесваше в тази райска поляна жуженето на пчелите с нежния вопъл на това красиво младо тяло, горящо от желание да отпие сока на първото си причастие.

Изпълнен беше този миг с една неповторима хармония от багри, аромати и звуци и караше духът да се чувства опиянен и възвисен от тази невероятна любов, която го докосваше. И чувствах в този миг колко е близо до мен Бог и как ме гледа с овлажнените си зелени очи, в които не се чете капка укор. Защото Бог е любов!

Изпъди този светъл поглед всякакво усещане за грях и сега моето просветлено тяло се приближаваше по-спокойно към мига, в който трябваше да приеме неминуемото жертвоприношение.

Така, както едва доловимо докосвах този връх в райската градина, двете малки ръце ме притеглиха нагоре докато най-сетне видях щастливото лице, огряно от блестящите черни очи, които сега бяха изпълнени със щастливи сълзи. Невероятната възбуда, която бяха налели в тялото й нашите докосвания, не остави на нежното лице отпечатъка на похотливо очакване. То беше все така детински щастливо и лъчезарно. Но сега щастливите й очи казваха: хайде, направи го, готова съм!

Тя не разбираше колко е разтревожено любопитното ми тяло от това необичайното, което предстоеше да се случи. Защото сега пред мен не стоеше просто едно женско тяло, готово да приема мъжкото. Пред мен стоеше олтар, който чакаше да бъде осветен. Усещането за святост пред този олтар ме изпълваше с преклонение и плахост.

Докато потъвах в невинността на очите й, крехкото й тяло започна да се огъва под мен и да търси моята объркана мъжественост.

Исках да виждам очите й в този сакрален миг. Но когато тя започна да чувства натиска на моята възбуденост, те се затвориха. В очакване на тази върховна близост тя захапа долната си устна и сега целият свят се събра между нежните й бедра.

Бях толкова несигурен в действията си. Страхувах се да не предизвикам болка в неопитното тяло. Защото колкото по-силен натиск упражнявах, толкова повече се убеждавах, че у нея наистина всичко беше много малко. Засилих натиска, защото все пак Това трябваше да се случи. В миг почувствах ръцете на моята помощничка, която явно разбираше затруднението, в което се намирах. И двете тела изпитаха благодарност от сръчната й намеса и само след няколко секунди прозвуча слаб вик и оповести на света, че се е родила още една жена. Тогава радостните очи се отвориха, за да покажат щастливата си сълза... Бяха изпълнени с толкова благодарност... За пръв път тя ме гледаше с очите на жена...

Притиснаха ме нежните ръце, а към все по-обилно течащите сълзи се добави нежно ридание.

По обърканото ми лице също течаха сълзи и се смесваха със сълзите на това дете, което вече беше жена.

Жадните до преди малко тела сега се бяха отпуснали съвсем в спокойна прегръдка. Устните ни непрекъснато бродеха по влажните ни лица и отпиваха щастливите сълзи, които не спираха да текат. Телата ни бяха спокойни, но сега ние изпитвахме един невероятен, безкраен духовен оргазъм. И този оргазъм ни приближаваше до Бог, който продължаваше щастлив да ни гледа със светлите си влажни очи, смутен от чистотата на тази близост.

Когато започнахме да се съвземаме от опиянението, погледнахме към също така разширените и влажни, изпълнени със щастие очи до нас. Тогава се сляха трите тела, от които едното още не беше голо, в щастлива прегръдка. Няколко минути си разменяхме щастливи нежни целувки, опиянени от неповторимостта на този миг.

Стихна полека бурята, смири се...

Сега черните очи бяха щастливи, но и уморени от невероятното преживяване. Едно малко цвете отпиваше смирено от влагата, с която така щедро бе оросено.

Но имаше там едно друго цвете, което само беше докоснато от повея на сладостния вятър. И от това беше станало още по-жадно. Беше натрупана тази жажда в неповторимите мигове на откровено докосване.

Светеше в тези очи немирно очакване, което до този момент беше потискано заради вълненията на съществото, което толкова болезнено обичаше.

Започна да се надига отново бурята с нов, по-силен плам. И чакаше до мене това жадно цвете да бъде разтърсено от нея. Четеше се в очите на това развълнувано цвете: „Ела! Изтръгни ме! Не се страхувам от пламъка, който ми носиш! Не се страхувам! Нека ме изгори!\"