Отново ще ви помоля да започнете от първа глава.

 ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 7

Утрото на следващия ден бе изпълнено с очакване. Бяхме стигнали толкова далеч в близостта си, че не можехме да мислим за нищо друго. Те едва ли разбираха нещо от лекциите, които им четяха в момента, а само гледаха замечтано през прозореца.

Денят бе зареден с очакване.

Докато търсех подходящи цветя, обърканите ми мисли отново кръжаха около въпроса за греха. Докато тези млади тела бяха край мен, разумът ми отказваше да работи. Всичко беше едно безкрайно желание. Но това желание не беше чисто плътско. То беше ефирно желание, което изпълваше нашите влюбени същества. Това желание беше преди всичко стремеж към духовна близост, стремеж към докосване с очи и думи. Защото най-силното докосване е докосването с очите и думите. Очите и думите стигат до най-святата дълбочина в нашите души и този събуден разтревожен дух кара тялото да желае. Тогава то се събужда. Но преди това се е събудил духът. Тогава тялото иска да бъде докоснато, но преди това е докоснат духът.

И когато този събуден дух е изпратил своето послание на тялото, тогава това тяло се изпълва с най-красиво желание и очакване.

И когато две така събудени тела се приближат, огънят, който пламва между тях е неповторим. Тогава страстта е нежна и красива. Защото се сливат в един пламък тяло и дух. И този пламък не е похот. Този пламък е чист като сълза. Този пламък не е потъване в бездната на греха, а изчистване от греха. Този пламък е сълза, той не е грях. Този пламък е част от сливането ни с Бога. Този пламък ни прави по-чисти и съвършени и ни кара да обичаме целия свят.

Този пламък е любов.

Бог също е любов.

Тези мисли се въртяха в главата ми докато разглеждах подредените на тротоара цветя.

Но се питах дали това е истината или само удобната истина за момента.

Не бях сигурен в отговора. Не бях сигурен дали да продължавам да се съпротивлявам на желанието, което така силно ме бе обзело, или красиво да му се отдам.

Този ден не бях сигурен в нищо. Знаех само, че това, което предстоеше да се случи, ще остави отпечатък в живота ми и в живота на тези, станали в миг толкова близки същества.

Купих два съвсем еднакви бели гербера като помолих да ги опаковат в семпла опаковка. Взех и бутилка хубаво бяло вино.

И тръгнах за Там.

А Там ме очакваха с такова нетърпение.

Преди да вляза освободих цветята от опаковката. Обичам да поднасям голи цветя.

За всяко цвете получих по една нежна и продължителна целувка. Устните и на двете момичета ме докосваха по един и същ начин, независимо от това, че отношението ми към тях беше различно. Защото ние бяхме вече едно семейство. Едно толкова необичайно тричленно семейство, в което всеки имаше своите функции. Разбира се, на първо място беше детето. Децата винаги са на първо място и винаги получават най-много любов и винаги са малко капризни. И винаги сме готови да изпълним всяко тяхно желание. Защото са деца.

А по-голямата сестра е толкова загрижена... И се стреми да поддържа всичко в ред. А понякога налага волята си и ръководи събитията. Така правят по-големите сестри.

 

Но най-отговорна е ролята на бащата. Той няма право да греши. И трябва непрекъснато да напътства палавите си деца. Ако може. Ако децата не са взели властта в семейството и не са започнали да ръководят събитията. Точно това се случваше в нашето семейство. Децата определяха какво ще се случи. И мен това напълно ме устройваше. Още повече, че децата са жени. А на женското въображение може да се разчита.

Отново насяда нашето малко семейство около ниската масичка, но сега настроението беше много по-приповдигнато. Носеше се във въздуха някакъв свеж възбуждащ аромат. Белите гербери в края на масата носеха усещане за чистота, която струеше и от младите, току-що изкъпани тела. Сега те бяха облечени съвсем различно. Под тънките им блузки прозираха грапавините на техните свежи, набъбнали гърди. Вместо с панталони сега бяха облечени с къси полички и това придаваше допълнителна празничност на този красив миг.

Отворих бутилката и напълних с кехлибарената течност красивите чаши, които бяха донесли.

Вдигнах чашата:

- Пия за нашето приятелство, което така внезапно и красиво ни връхлетя.

- Ти обърка всичко в мен. Пия, защото ми харесва да съм объркана.

- А аз пия - нежно прозвучаха Черните очи - за това, че ме накара да се чувствам свободна.

Звъннаха чашите и бавно отпихме от божествената напитка.

- Ти ме накара да се чувствам свободна - продължи отново нежното гласче - и толкова различна... Ти ме накара да повярвам, че съм красива, накара ме да обичам очите си, тялото си. Очите, с които сега гледам света, са много по-щастливи, защото забелязвам колко е красив - заради тебе.

Тя говореше толкова малко и затова сега я слушах с особено внимание.

- Ти ми донесе такава красива тревога, каквато никога не бях изпитвала. Сърчицето ми сега е изпълнено с нови трепети и очаквания, каквито никога досега не съм имала. Благодаря ти, че ме научи как да опозная свободата на откровението. Благодаря ти за това, че сега съм влюбена и щастлива.

В красивите й очи се появи щастлива сълза. Приближих се до нея и коленичих да я отпия. Тогава малките й ръце ме обгърнаха и нежното личице се притисна до моето, обляно в щастливи сълзи. Застинах в този прекрасен миг, който може би навестява толкова малко хора през единствения им живот.

Отделих се от нежната прегръдка и продължих да потъвам в дълбочината на тези прекрасни, насълзени, щастливи очи. Докоснах леко с пръст устните й, а тя прегърна ръката ми и нежно започна да я целува. Толкова дълго беше очаквала приближаването на тази ръка и дори това съвсем нежно докосване сега я разтърси. Защото за пръв път някой я докосваше с любов. Още веднъж допрях устни до щастливите й очи и трябваше да положа много усилия, за да се отдалеча и да седна отново срещу нея.

Продължавах безмълвно да потъвам в блесналите, влажни и пълни с толкова щастие очи.

Забелязах и настроението в светлите очи. Те също бяха изпълнени със щастие. Никога досега не бях прочел ревност в тях. Тези две млади момичета до такава степен се бяха слели в едно, че всяка приемаше радостта на другата за своя радост.

Отпих отново от чашата докато гледах щастливите им лица.

- Много сте хубави днес. Голотата ви е прекрасна и е толкова смущаваща.

При тези думи те се разсмяха и докоснаха поличките си без да ги придърпват надолу.

- Има много празничност във вашата голота. И е толкова чиста и откровена. Щастлив съм, че очите ми я докосват. Чувствате ли колко нежно ви докосвам?

- О, да! Много е красиво! И е толкова възбуждащо. И е толкова различно от мазните похотливи погледи, които ме опипват като вървя по улицата. А с тебе всичко е различно... Харесва ми докосването на погледа ти. - това разбира се бяха Светлите очи.

- Би ли ни описал какво точно изпитваш докато докосваш с очи телата ни? Ти разказваш толкова хубаво.

- О, това е много силно и интимно преживяване. Не знам дали ще съумея да го облека в думи. Когато докосвам с очи красотата на младите ви тела, имам чувството, че това докосване се връща обратно при мен като най-нежна ласка. Чрез очите ми тази нежна ласка докосва не само най-съкровените ми сетива, тази ласка докосва духа.

Аз не знам какво изпитват другите мъже, когато гледат голотата ви, но мен изящното женско тяло ме кара да се чувствам пречистен и извисен. Така както се чувствам пречистен и извисен, когато стоя до реката и занемял гледам как бълбука водата по избистрените камъни. Чувствам се пречистен и извисен, както когато се опивам от красотата на непристъпната скала или когато гледам как детето със щастливия си крясък гони гълъбите по площада.

Това са различните измерения на безкрайната земна красота, с която Бог ни е дарил. И за която някои хора имат отворени сетива и безкрайно пият от нея. Аз съм един от тези хора. И затова съм толкова щастлив. Защото съумявам да пия от всяка капка красота, която срещам. А тъй като красота има навсякъде, аз съм вечно опит от красота. Затова моите щастливи очи са винаги широко отворени. За да могат безкрайно да пия от тази неизчерпаема земна красота.

И ако ме попитате: „Все пак, кое божие творение е най-съвършено?\", без миг колебание ще кажа: „Жената!\". Защото тя обединява всички земни хубости! Защото от нея мога да отпия като от най-чистия планински извор и пред която мога да коленича, както бих коленичил пред скалата или пред иконата.

Затова преклонението пред женската красота ме изпълва с безкрайното богатство на всички онези изживявания, които може да ми даде целият останал земен свят. - Говорех опиянен, защото винаги съм искал да изкрещя на света вълнението, което буди в мен женският чар.

Срещу мен блестяха очите на моите момичета, които бяха толкова различни, но сега толкова еднакво влюбени.

- Изморих ли ви с дългата си тирада?

- О, не! - отговориха в един глас и двете. - Толкова е красиво!

- Караш ме да се чувствам горда, че ти показвам голотата си и с това се сливам с красотата на останалия свят. Толкова е хубаво...

- И аз бих се чувствала горда, ако наистина така красиво мога да смутя сетивата ти... Толкова много искам да ти вярвам, но сърцето ми е още объркано и недоверчиво. Прости ми... Аз знам, че полека ще се приближа до теб и ще ти повярвам... - винаги имаше по малко тъга в тези черни очи...

- Много ми е интересно да виждам себе си през мъжките очи. Аз още не знам какво най-много смущава мъжките погледи у нас. - блесна синият поглед срещу мен.

- Аз не знам какво смущава другите мъже. Не знам и колко време е отделил Бог, за да създаде този прекрасен свят, но знам, че половината от това време отделил, за да създаде жената. Аз не знам колко време е отделил Бог, за да създаде жената, но знам, че половината от това време е отделил, за да създаде нейната гръд. Иначе не би могъл да я създаде толкова красива и толкова неповторима. Пред нищо друго не се прекланя така моето смутено същество, както пред очарованието на женската гръд. Мога безкрайно да се любувам на нейното изящество и многообразие. Дори без да я докосвам. Дори не съм сигурен какво ме опиянява повече - да гледам изяществото й или да я докосвам.

- О, - гледаха ме възбудено светлите очи - изпитвам страшно желание да се съблека.

- Моля те, недей! Страхувам се, че може повече да пожелаe теб.

Пръстите бяха успели да откопчеят само едно копче и покорно се отдръпнаха. Защото нямаше нищо по-важно от желанието на детето в семейството. А сега в очите на детето отново имаше мъничко тъга... В това време възбудената й приятелка спусна ръката си под късата поличка и съвсем откровено я притисна между бедрата си.

Усмихна се като видя колко задълбочено следя движението на ръката й. Но след това с голямо усилие я отдели и звънкият й смях изпълни стаята. Стана, красиво и възбуждащо се протегна и започна да се разхожда, за да успокои разтревоженото си тяло. Ако беше влязла в банята, щях да знам защо.

Изведнъж тъжните очи срещу мен станаха и бавно се приближиха. Стопанката им бавно и смирено се отпусна в скута ми и нежно ме прегърна - така, както децата прегръщат бащите си, когато са тъжни за нещо. След това леко отдели тялото си от мен като ме гледаше в очите и тихо каза:

- Страхувам се... Все още се страхувам... Даже малко ревнувам... Страхувам се, че може би ще обичаш повече нея... Тя е толкова хубава... Толкова са сочни гърдите й... Страхувам се, че като ги гледаш, ще забравиш за мен... Страхувам се, че няма да можеш да обичаш и двете еднакво силно... За пръв път почувствах, че искам да те имам само за себе си. Знам колко е лошо това, но нали приятелите трябва да си казват всичко...

- Колко си глупавичко, малко мое, ние те обичаме! Аз те обичам! Ти си нашето прекрасно дете и ние се радваме да се грижим за теб. А сега искам да прошепна нещо на малкото ти ушенце. Няма нищо по-прекрасно от едрите кадифени връхчета на твоите чаровни гърдички. Няма нищо по-прекрасно! - устните ми докосваха нежното й ушенце и я караха да тръпне от възбуда. Пръстите й се впиваха в рамото ми докато ме слушаше.

След това лъчезарното й личице се отдели от мен. Телцето с лекота подскочи и започна щастливо да танцува из стаята. Толкова е лесно и толкова е хубаво да зарадваш едно дете.

Внезапно двете тела се прегърнаха и започнаха щастливи да се целуват. Целувката им ставаше все по-страстна, защото телата им все повече желаеха докосване, а докосването, което най-много желаеха, още не беше достигнало до тях. Немирните им ръце бродеха по тънките блузки и тревожеха жадните им за ласка тела.

- Като гледам как хубаво се докосвате, се чудя, че още не сте си купили от онези прекрасни вибриращи произведения на съвременната техника. Тогава въобще няма да имате нужда от мъже.

Обърнаха се, все още прегърнати, към мен.

- Ей, младежо! Ти още ли не си разбрал, че ние сме девствени? И аз не искам някаква си пластмаса там да ми отнеме девствеността. Искам мъж! Но мъже няма! - и премина през мен онова недвусмислено лукаво пламъче.

Отново се върна тъгата в черните очи. Отново се изгуби щастливият блясък, който струеше от тях преди миг. Те веднага разгадаха смущението в объркания ми поглед. Този път тъгата се примеси със страх.

- Не трябваше да му казваш. - удари тя леко с малките си юмручета по-голямата си сестричка. - Не трябваше да му казваш... Какво ще стане сега?...

Отново се просълзиха хубавите очи. Бързо станах и прегърнах двете най-близки в този миг същества. Не знаех какво да кажа. Мълчаливо се полюшваха трите тела като в някакъв бавен танц.

- Аз ви обичам, мънички мои деца. Обичам всяка от вас по различен начин. И макар годините ми да са два пъти повече от вашите, никога не съм имал по-съвършено преживяване от преживяването, което ми донесе вашата близост. С никого през живота си не съм общувал с такова откровение и никога не съм бил по-щастлив. Ние си създадохме един невероятно откровен свят и сега щастливи и плуваме в него - в нашия свят. Всичко в този наш свят е любов - внезапна, чиста и красива. Съвършена! Какво повече ни трябва! Вашата девственост не трябва да ни пречи да бъдем приятели.

Черните очи продължаваха да бъдат тъжни и разочаровани.

- Не ме гледай с тези тъжни очи, мъничко мое. Щом толкова те тревожи този твой недостатък, може пък да намерим някакво решение...

Блеснаха отново очите, които толкова пъти се натъжаваха този ден. Внезапно тя ме обгърна с малките си ръце и така прегърнати се понесохме из стаята .Разнасях лекото й телце като се въртяхме в някакъв странен танц.

Когато се спряхме, щастливите й устни казаха:

- От два дни мечтая да изгубя девствеността си. - и ме целуна нежно.