uFeel.me
ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 6
Автор: dobromirpenkov,  25 март 2011 г. в 08:45 ч.
прочити: 491

Поднасям ви следващата част от моята книга. Моля тези, които едва сега я разтварят, да започнат да четат от първа глава.

 ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 6

Очите на моите слушателки бяха влажни. Телата им - също. Те така се бяха вживели в моя разказ, че им трябваше само едно докосване, за да изживеят това, което изживяваше моята героиня. Но нямаше кой да направи това докосване.

Когато полека се окопитиха от стреса, който предизвика моят разказ, аз продължих:

- Виждате ли колко е необходимо окото на мъжа, за да разбере една жена дали е красива? Виждате ли колко е необходимо докосването на мъжа, за да разбере едно тяло дали е обичано?

Ето, затова е необходима красотата - за да можем да я откриваме. Ето, затова са пъстри пеперудите - за да бъдат откривани. Ето, затова са красиви цветята - за да бъдат намирани от влюбените пчелички и да бъдат опрашвани.

Ето, затова сте красиви вие, жените - за да можем по-лесно да ви откриваме и да ви опрашваме.

Ето, затова трябва да вярвате на тези, които ви опрашват.

Последните ми думи върнаха отново звънкия смях на моите нови приятелки. И ми се струваше, че вече всичко е съвсем наред. Но не беше.

Отново от черните очи срещу мен прозвуча тъга.

- Нали си бяхме обещали да бъдем съвсем откровени... Ти толкова красиво разказа своята приказка и толкова дълбоко преживях твоя разказ... Но през цялото време изпитвах и мъничко тъга. През цялото време изпитвах мъничко завист към твоята приятелка. През цялото време изпитвах ревност, че този, който стои срещу мен и в когото все по-безнадеждно се влюбвам, е докосвал някое друго тяло. О, знам, че това е съвсем естествено. Аз тогава съм била съвсем малко момиченце. Но нали си обещахме да бъдем откровени....

Замълчахме след откровената изповед на моята малка приятелка. И тъкмо се чудех как да наруша мълчанието, тя продължи:

- Питахте ме какво бе ме накарало да се просълзя преди малко...

Снощи, докато бях в банята, разглеждах своето слабо тяло в огледалото и си мислех колко е грозно и че никога няма да пожелаеш да го докоснеш. Мъжете не обичат такива тела. Но когато погледнах очите си в огледалото, веднага се успокоих. Там видях очите, които ти каза, че са красиви. Аз гледах своите очи в огледалото и все повече вярвах, че са красиви. Аз започнах да обичам своите очи, защото ти ги обичаше. Гледах своите черни очи по начин, по който никога не бях ги гледала. Виждах ги през твоите очи. И потъвах в тях както ти потъваше вчера. И все повече започвах да обичам очите си.

Докато потъвах в тях започнах да изпитвам непозната възбуда. Гледах очите, които ти обичаше и в тялото ми се събуди желание за ласка. И започнах да докосвам слабото си тяло като не преставах да гледам очите, които ти обичаше. И докато гледах своите очи, си представях как ти ме докосваш. И тогава цялото ми тяло се разтърси от съвсем непознато изживяване - защото ти го беше докоснал. И тогава започнах да обичам и тялото си.

А днес се натъжих като си помислих, че никога няма да поискаш да докоснеш грозното ми тяло. Може би някога ще си сложа силиконов бюст и ще дойда да ти го покажа. Тогава може би ще го харесаш и ще го докоснеш. И тогава ще бъда щастлива. Но сега...

Отново се натъжиха хубавите очи срещу мен. Те толкова лесно се натъжават...

- Мое малко глупаче! Нали ти казах колко важно е да вярваш на тези, които извършват опрашването... Или поне на част от тях... Или поне на мен.

Едрият бюст са го измислили мутрите. Те искат около тях всичко да бъде голямо - и вилата, и джипът, и кучето. Никога няма да видиш в двора им пудел. Всичко започва от каракачанка нагоре, кавказка овчарка или нещо подобно. Те искат всичко да им е голямо. Така поръчват на гаджетата си силиконови бюстове. Но не защото са красиви, а защото се забелязват отдалеч. Както еднаквите цифри в номерата на колите им.

Иначе нежният малък бюст носи много повече еротика, докосването му е много по-чувствено. Малкият бюст е за ценители, а големият - за простаци. Погледни чалга-певиците и ще се убедиш в това.

А ако можеха да забележат естествените ти сочни устни, всички щяха да ти завидят. Но сега ги виждам само аз и съм особено горд, че съм удостоен с тази чест. Така че можеш спокойно да се гордееш със скромните размери на твоите прелести, още повече, че е толкова лесно да ги прикриваш.

Отново се върнаха усмивките в нашето малко общество. В светлите очи зрееше някаква идея и очаквах всеки миг да я сподели с нас. Установих вече колко са добри идеите й винаги.

- Аз не спирам да се учудвам, че се познаваме едва от вчера, а се чувстваме като едни от най-близките хора. Толкова откровение и прямота, толкова доверие има между нас... И толкова свободни се чувстваме... Тъй е уморително, когато на всяка крачка трябва да се съобразяваш с норми и забрани и да срещаш неразбиране. Тук при нас всичко е толкова красиво и идилично. Нещо, за което човек би могъл само да мечтае, а ние го имаме...

И всичко тръгна от твоите черни очи - погледна тя приятелката си. - Аз винаги съм те чувствала като своя по-малка сестричка, а сега те чувствам като детето в семейството. Аз не знам дали вече сте забелязали, но ние сме вече семейство. Едно много странно, но затова пък щастливо семейство. Със своето хрумване ти направи така, че да се роди това семейство. И толкова ни е приятно да слушаме как ни говориш. Толкова са вълнуващи разказите ти. Нали забеляза колко пъти се овлажняваме днес!

Толкова сме ти благодарни за това изживяване и просто за това, че си с нас. А не знам как да ти благодарим. Не знам какъв подарък да ти направим.

При тези думи погледите им се кръстосаха заговорнически.

- Вие сте моят голям подарък. Какъв по-голям подарък от това, че ви милват очите ми.

- О, да! Толкова нежно ни докосват очите ти и забелязвам колко много се вълнуват докато ни докосват...

Тя беше сложила вече ръка на рамото на приятелката си и леко го докосваше. След това се наведе и с другата ръка докосна копчетата на блузката й.

- О, не! Толкова се страхувам. - каза като гледаше приятелката си. - A ако не ме хареса?...

Но пръстите сега бяха по-настойчиви и започнаха леко да разкопчават тънката блузка. Черните очи се затвориха може би от притеснение или в очакване на това, което предстоеше да се случи. Бързо падна блузката, а след това и мъничкия сутиен.

- О, Господи! - възкликнах.

Тогава смутените черни очи се отвориха и жадно затърсиха в моите отговора, който толкова много искаха да получат. Срещнаха широко отворените ми блеснали от изумление очи. Там на една ръка от мен любопитно ме поглеждаха нейните мънички, но изящни гърди. Техните главички имаха невероятен кадифен цвят и бяха толкова изкусително набъбнали. Те подсказваха дълбока страст и ме гледаха в очакване да чуят строгата ми присъда.

- О, Господи! - повторих отново. - Нима наистина не съзнаваш какво съкровище носиш под блузката си?... И ти се страхуваш, че може би тези прекрасни творения няма да ме смутят?

Дали можеш да си представиш какво ме кара да изживявам сега твоята голота... Дали бих могъл да го опиша при цялото си красноречие. Едва ли...

Може би вълнението ми може да се сравни само с чувството, което изпитваш ти при докосването на тези невероятни съкровища. Такова е усещането от кадифеното докосване и кара всичко в моето тяло да кипи и да се преобръща в някакъв неясен екстаз. Бих искал де не говоря, а само да пия от невероятната свежест и изящество, които ми подаряваш тъй щедро сега.

Позволи ми мълчаливо да те погледам.

Оставих спокойно да попиват очите й очарованието и възхищението, които се четяха в моите. Не се притеснявах, че така опиянен потъвах в невероятната гледка. Тогава една ръка започна любопитно да изследва тези чаровни издатини и накара черните очи да се затворят, погълнати изцяло от трепетното усещане, което им носеха търпеливите пръсти. Сега изживяването беше многократно по-силно от всички досегашни усещания, защото срещу нея стоеше този, който така беше смутил сетивата й и на когото така доверчиво вярваше и се радваше, че също може да смути със скромните си прелести.

Постепенно тялото й започваше да трепери от възбуда, защото любопитната ръка беше свалила вече ципа на панталона й потъваше, прикрита от бикините, между леко разтворените й бедра. В миг черните очи се отвориха и се впиха в моите. Тя искаше да бъда част от нейното изживяване. Чувствах как развълнуваните ми очи още повече я възбуждат. В очакване на върховния миг беше захапала долната си устна. Двете ни същества се бяха слели в едно общо изживяване. Чувствах, че и моето тяло потръпва ведно с нейното и е изпълнено със същото трепетно очакване.

Аз не гледах какви движения извършва опитната ръка, защото сега времето бе спряло и светът се бе спрял в две черни очи, вперени в мен и в които кипеше неповторима гама от сладостни усещания. Дишането й ставаше все по-учестено и леките стенания с всеки миг се усилваха докато се превърнаха в един спонтанен освобождаващ вик и цялото тяло се разтърси в неудържими конвулсии, които дълго не стихваха... Когато след миг укротените очи ме погледнаха отново, от тях струеше мека светлина... Детинският поглед отново се бе завърнал и толкова щастие, и толкова чистота грееха от него...

И когато за миг ме докосна позабравеният въпрос за греха, се запитах: нима може този чист поглед да бъде грях? Нима може толкова приближаващо до Бога изживяване да бъде грях?

О, не! си казах. Това е едно пречистване като пред олтар, като в молитва. Това изживяване е чисто като детска сълза. Не може това прекрасно изживяване да е грях, защото ако е грях, Бог не би ни го дал.

А дали е грях това, че съм част от тази чистота? А дали е грях, че пия от съвършенството на това изживяване? Не знам... Някога ще науча...

Голото тяло продължаваше да стои в цялото си изящество пред мен, още неосвободено от сладостното усещане.

След минута успях да проговоря:

- Благодаря ви, че ме направихте част от това върховно изживяване. Чувствах се слят не само с очите ти, но и с развълнуваното ти бушуващо тяло. Изживяването ми беше красиво като твоето.

Никога не съм имал по-велико изживяване от това. И никога не съм получавал по-красиво откровение от това.

Благодаря ви, че ме обичате толкова много, че да ми направите такъв щедър подарък.

Благодаря ви, че станахте едни от най-близките ми хора в този свят.

Двете щастливи създания седяха щастливи срещу мен - едното в изящната си уморена голота, другото притиснато до тази откровена голота и също тъй щастливо.

И двете същества бяха безмълвни, защото вече бяха казали всичко.

Когато след няколко минути се освободих от вцепенението, породено от това внезапно изживяване, от банята се чуваше шумът на водата, която отмиваше сладостния сок от опиянените тела.

Станах и се изправих до прозореца, без да мисля за това, което виждам.

След малко едно слабичко крехко тяло се приближи до мен, повдигна се на пръсти и нежно ме целуна. А след това се притисна до моето и се изгуби щастливо в прегръдката ми.

След малко се приближи и другото тяло, докоснаха се устните ни и се сляхме в едно общо тяло, изпълнено с откровение и любов.

Не можехме да мислим за нищо. Само изживявахме близостта си. И нищо повече не ни беше нужно.

Защото времето бе спряло.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me