Отново ще помоля тези, които сега започват да четат книгата ми, да започнат от първа глава. Приятно четене!

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 5

На следващия ден чаках на предварително уговореното място. Бях купил две съвсем еднакви букетчета незабравки и ги скрих в чантата си. Наричах я писателската чанта, защото винаги носех в нея бележник и набор от химикалки. Никога не знаех кога ще ми потрябват. Толкова внезапно ме връхлитаха идеите и желанието за писане.

Качихме се в автобуса, който предния ден така фатално ни събра. Бяхме мълчаливи. Нещата между нас бяха вече толкова интимни, че не изпитвахме желание да ги коментираме пред хората. А за друго не можехме да говорим. От ежедневните си преживявания не се интересувахме. Сега друго беше важното, друго...

Холът в гарсониерата, където живееха, беше твърде голям. В библиотеката имаше съвсем малко книги, вероятно свързани с тяхното следване. Правеше впечатление грижливо оправената широка спалня в дъното на хола. Преди да седнем на ниската масичка, поднесох букетчетата незабравки като леко целунах нежните им личица. Това беше първият ни физически допир, при който и двете страни потрепнаха. Всред избора между няколко питиета и кафе аз предпочетох някакъв натурален сок, защото вече бях изпил кафето си за деня. Споглеждахме се усмихнати и малко смутени.

- Виждате ли, - наруших мълчанието - чувстваме се добре и когато мълчим. Ние вече имаме спомени и това прави и мълчанието ни богато. Като вчерашния невероятно богат ден. Надявам се, че и след като се разделихме, денят ви е продължил да бъде интересен.

- Ние не сме искали да ни се случи нищо по-хубаво от това, което ни се случи вчера - казаха Светлите очи. - Говорихме малко, но мислехме само за това - колко лесно се променят уж трайните ни убеждения. Постоянно споделяхме колко малко е нужно, за да почнем да се радваме по един по-различен начин на света. Дори и нашето скромно жилище вчера беше по-уютно.

- Гледам аз вашето скромно жилище - прекъснах я аз - и започва да ми звучи една приказка. За две момичета, които току-що са се нанесли в новия си дом. И, уморени, за пръв път си лягат заедно в широкото легло. Сънят бързо ги надвива, но слабото телце е неспокойно и непрекъснато се мята. В един момент крачето е вече върху по-сочното тяло, което изненадано се събужда. Опитва се леко да го отмести от завивките си, без да събужда стопанката му. Повдига коляното, но ръката неусетно се издига нагоре, изкусена да докосва нежната кожа и в същото време се стреми да не събуди отпуснатото тяло и да бъде уловена в една толкова необичайна ситуация. Това е един съвсем нов и необичаен порив, който никога преди това не е смущавал младото и неопитно тяло, което сега започва да се овлажнява без дори да го докосва. И остава така докато крачето се премята в друга посока. И не заспива до сутринта.

По странно съвпадение следващата вечер двете изкъпани тела са без бельо, само с тънки прозрачни нощници и си лягат в очакване на случайния допир от предната вечер. Само че сега допирът не е случаен. Отново помръдва малкото краче, за да търси допира от предната вечер, който така много му е харесал. И отново любопитната ръка се плъзва по него, преминава през нежната извивка на ханша и чувства как трепери под нея недокосваната досега плът. Но когато ръката докосва мъничките гърди, се чува страстно стенание. И това стенание става още по-силно, когато ръката се плъзва надолу, а гърдите са докосвани от любопитни устни, които никога преди това не са го правили.

И се огъват цяла нощ тези две любопитни неопитни тела, за да открият на какво още са способни жадните им сетива...

- О, Господи! Не може да бъде!

Сега срещу мене стояха два чифта ококорени, влажни, възбудени и в същото време любопитни очи. Срещу мен имаше два чифта притиснати едно в друго бедра, между които се бяха образували две малки влажни локвички. За разлика от тях, моята възбуда бе приела обемно изражение.

Когато вцепенението отмина, отново прозвуча:

- Не може да бъде.

Ние се гледахме с опиянените си от това внезапно излияние очи, от които струеше нега и възбуда и не можехме нищо повече да промълвим.

Едва след минута, когато възбудените ни тела въздъхнаха така, сякаш това наистина се беше случило и сега се завръщат на земята от изживения екстаз, отново прозвуча:

- Не може да бъде! Струва ни се, че си бил в гардероба и си ни наблюдавал. Толкова е истинско всичко - това бяха Светлите очи. - Отново разбирам колко е невероятен светът на думите. И колко е хубаво това откровение между нас, което с всеки миг става все по-дълбоко. Ти беше прав вчера като каза, че близостта идва, когато изчезнат тайните. Ти така ловко разкри нашата тайна, че сега се чувстваме безкрайно близки. Сега вече сме трима!

Тези думи накараха кръвта отново да забучи в обърканата ми глава, защото означаваха още една крачка към греха, от който си внушавах, че се опитвам да избягам.

Едва проговорих:

- Всичко е толкова красиво, че все още не мога да повярвам, че се случва. Толкова са красиви възбудените ви очи и толкова е възбуждаща влагата, която притискате с бедрата си.

Сега те се усмихнаха и без да се наговарят, леко плъзнаха ръцете си към влажните изворчета, които сега бяха така възбудени. Добре, че бяха с панталони.

Те ме гледаха изгарящо право в очите като леко притискаха възбудената си сакралност.

След това се разсмяха и за да намерят друга работа на треперещите си ръце, отпиха от чашките пред тях. Аз не смеех да помръдна. Защото в никакъв случай нямах право да се овлажнявам.

Докато полека успокоявахме страстите, аз продължавах да наблюдавам Черните очи, които, макар че бяха възбудени, бяха сега някак странни и потайни. Досега не бяха проронили нито дума, а само любопитно наблюдаваха това, което се случва.

- Хей, Мъничко! Признай си каква тайна криеш. Нещо те е смутило и ти пречи да откриеш мъничкото си сърчице... Не се страхувай!... Ние сме приятели!

Тя се засмя със звънкото си гласче, но продължи да мълчи. И продължи от очите й да струи мъничко тъга. Лицето й продължаваше болезнено да се свива. И изведнъж изхлипа:

- Аз съм грозна!

- Какво! Кой ти каза това?

- Аз съм грозна...

И от очите й потекоха неудържимо горчиви сълзи.

Бързо се приближих до нея, приклекнах и с устни докоснах слепоочието й. Опитах се да отпия тези толкова неочаквани сълзи. Отстрани още един чифт устни се опитваха да успокоят внезапно бликналата болка.

- Не плачи, малко мое! До тебе има двама приятели, които те обичат и за тях ти си най-хубавото цвете на света. Ние сме твоето огледало, мъничко мое. Виж се в нашите очи. Нима забрави, че точно твоите хубави очи ни събраха и ни накараха да станем приятели. Кои други очи могат да направят такова чудо? Ти си нашето хубаво дете. Повярвай ни. Никой не може да види сам себе си. Искаш ли да ти разкажа една приказка за това? Възрастните винаги разказват приказки на децата, когато са тъжни.

Изпитвах силно желание да я прегърна и да чувствам главата й на рамото си докато й разказвам, но се отдалечих и отново седнах срещу нея. Исках да виждам очите й. Сега те се бяха поуспокоили малко, но чаровното й носле беше все още влажно.

- Искам да ви разкажа истински случай. За една жена, която не познаваше себе си. Защото се бе доверила само на едно огледало - на мъжа до себе си. Той беше мъжът, отнел девствеността й преди петнайсетина години, с когото бе създала семейство и деца. Тя не познаваше друг мъж през живота си и беше убедена, че главната й функция в семейството е да се грижи за децата и домакинството. И веднъж в месеца да служи като уред, в който мъжът й да разтовари натрупаната сексуална енергия. Тя гледаше на това като на едно от рутинните домакински задължения. Отдавна се беше примирила с това, че не изпитва никакво удоволствие от мъжкия допир. Тя много добре знаеше, че е студена жена и дори се чувстваше виновна за това.

Иначе животът й течеше съвсем нормално. Изпълняваше някаква ръководна роля в туристическия бранш и често организираше различни туристически прояви. Една от дейностите беше провеждане на пещерни експедиции. Аз също бях запален пещерняк, но от друг град. Бях с десетина години по-млад от нея, но неусетно започнахме да се сближаваме. Разговаряхме вечер край огъня за най-различни неща. Оказа се, че и двамата обичаме поезия и често говорехме за това. Възхищението по красивите думи ни сближаваше още повече. Забелязвах, че в спокойните досега очи се появяваше пламъче. И това беше единственото пламъче, проблеснало в хубавите й очи за толкова години. Вече знаех всичко за живота й и ми беше болно за нея. Тя едва сега разбираше, че никога не е получавала любов, а е имала само едно формално съжителство.Понякога уж случайно докосвах ръката й край огъня и това караше спокойните доскоро очи да искрят.

По време на една такава експедиция се настанихме в една палатка. Едва докоснах лицето й, а тя трепетно взе ръката ми и я целуна. За пръв път нечия мъжка ръка я докосваше с любов. За пръв младото й тяло се чувстваше възбудено от това докосване. Тя беше смутена и объркана от това, че и нейното „студено\" тяло може да се чувства щастливо от това докосване. Тогава тя взе ръката ми и я насочи през дрехите към гърдите си. (Спяхме с дрехите, защото в палатките беше студено нощем.) Когато докоснах тази останала толкоз години самотна гръд, тя изстена тихо. За пръв път нейното тяло узнаваше колко е красиво това докосване. И се изпълваше с неизпитвани досега усещания. През цялата нощ почти не спахме. Тя непрекъснато притискаше към гърдите си ръката ми и я караше да ги изследва.

Когато утрото надникна в палатката, срещна щастливите й очи. Наведох се над нея и ги целунах. За пръв някой целуваше очите й. След това дълго впивах устни в нейните. За пръв път някой докосваше устните й с любов. За пръв път това докосване караше жадното й тяло да се овлажнява отново и отново.

За пръв този ден тя се почувства жена.

Когато излязохме навън, на всички стана ясно каква е причината за тези светлинки в погледа и за слънчевото настроение, което струеше от грейналото й лице. Но това не смути никого. Красотата на природата, всред която се намирахме, често ни изкушаваше да вършим подобни „пакости\".

Когато се завърнахме от експедицията, за нас вече беше ясно, че нищо не може повече да спре неудържимото привличане на телата ни. Оставаше само да намерим подходящия момент. Това не беше трудно, тъй като постоянно ходеше в командировки.

Натоварихме един ден в колата палатката и всички необходими неща, за да можем няколко дни да бъдем заедно. Отидохме до една бистра река в планината. Опънахме набързо палатката, защото нямахме търпение да започнем това, за което бяхме дошли. И тя охотно полегна върху одеялото. Цялата беше в очакване да се случи нещото, за което всички толкова говорят и което никога не беше преживяла.

Разлетяха се дрехите за миг и чудесното й тяло блесна с цялата си красота на слънцето, треперещо от очакване. Макар че вече я бях докосвал, никога досега не бях виждал голотата й. А и никой досега не беше виждал голотата й, освен мъжа й, но той не се брои, защото само я беше виждал, а не я бе забелязал.

Устремих се бързо към тази блестяща голота и докоснах направо с устни красивите й гърди, които никой досега не бе целувал с любов. Те не бяха големи, но едрината на техните връхчета беше впечатляваща и възбуждаща и издаваше каква неутолима страст спи в това несъбудено тяло. Още първото докосване предизвика нежно стенание, което с всеки миг се усилваше, стимулирано от сръчните докосвания на палавата ми ръка. Когато започнах леко да я плъзгам между бедрата й, цялото й тяло затрепери. От вълшебния извор изтичаше обилен сок, който ръката ми разнасяше по набъбналото втвърдено връхче. Тялото й започна да трепери още по-силно. Дори зъбите й тракаха от възбуда. Чувстваше се притеснена, че не може да удържи воплите, които раждаше щастливото й тяло. Но когато очаквах, че най-после ще се взриви насъбраната страст, тя каза: „Спри! Става ми лошо!\" Тя не знаеше, че това е най-красивият припадък, с който ни е дарила природата. Ненапразно французите го наричат „малката смърт\". Успокоих я, че това, което й се случва, е съвсем естествено и е най-красивият божи дар. Тя ми се довери и остави да ръководя аз изтънчените й сетива и само след минута изригна в мощен оргазъм. Тялото и дълго продължаваше да трепери и от всяка негова фибра се излъчваше невероятна нега.

Когато импулсите затихнаха, тя отвори замъглените си очи, изпълнени с неописуемо щастие и благодарност за това, което й се случваше.

След няколко минути потърсих отново препълнения със сладък сок отвор, но този път не го докосвах с ръка. Когато разтворих жадното й тяло и започнах с леки движения да го изследвам, почувствах колко бързо назрява нова буря в него и само след минута стенанието се превърна във вик и цялото й тяло се разтресе от най-невероятното изживяване, на което е способна една жена. Бях изненадан от толкова бързо надигащата се страст в това необичано тяло. И продължавах да се движа в най-съкровените му дълбини и да предизвиквам безброй нови и нови оргазми. Никога не бях докосвал по-страстна плът.

Това продължи още няколко дни, в които ние почти не отделяхме телата си едно от друго.

След като се прибрахме, тя вече никога не допусна собствения си мъж до тялото, което не бе забелязал цели петнадесет години...