Поднасям ви последната част от моята книга. Благодарен съм, че получих удобрението на най-интелигентните автори в сайта. Получих много писма и коментари. Една дама на средна възраст, която смяташе, че сетивата й са завинаги заспали, написа: „...Изпитах отново възбуда и се почувствах жена. Благодаря ти, че ми обясни необяснимото и ме накара да се почувствам значима.\" Ето част от от коментарите: „...Всяка любов е красива...\", „... Чудесно съчетание на фина еротика и дълбока философия...\" „...Съпреживях!\" и още десетки други. Ще съм много благодарен на всеки, който поднесе мнението си за тази толкова спорна книга.

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 21

Отново пътувах през красивата планина изпълнен с нетърпение и любопитство. Сега там две млади и малко объркани сърца чакаха моята помощ, за да изградят една красива любов. Непрекъснато си представях колко щастливо ще греят влюбените очи до това добро момче. Моят опит ми подсказваше, че тези двама млади хора биха могли да живеят в една изключителна хармония и дните им да бъдат изпълнени с много любов и доброта. Оставаше да се направи само една крачка и за тази крачка беше необходима моята помощ.

Когато влязох при моето момиче, то ме прегърна с много любов, но сега имаше и една странна светлинка в черните очи. Имаше едно ново очакване за нещо, което непременно трябваше да се случи.

- Знаех си аз, че винаги трябва да те слушам. Толкова се страхувах, а сега виждам, че съм готова да направя една толкова важна стъпка... Защото ти стоиш зад мене... Защото знам, че като ме тласкаш към една нова любов, го правиш защото очакваш, че ще ме направи щастлива. Аз ти се доверявам, но питам и обърканото си сърчице. То също е изпълнено с трепетно очакване да се случи нещо красиво. Предвкусвам едно ново щастие и се радвам, че ми помагаш да го открия.

- Колко си омъдряла, мъничко мое... Аз също вярвам, че най-доброто предстои.

- Малко ми е тъжно, че ще се виждам по-рядко с теб... Знаеш ли колко е жадно тялото ми, измъчено от толкова очаквания... Моля те, ела да го успокоиш... И не ме оставяй да ходя пеш до леглото.

Отново понесох жадното телце към леглото, което беше запомнило толкова красиви мигове. Леглото, което бе преобърнало живота на трима влюбени. И тези влюбени щяха завинаги да запомнят прекрасните изживявания, които бе родила необичайната им близост.

Докато изследвах отново тайните сладостни кътчета, откривах, че са станали по-чувствени и затова сега още по-прецизно издирвах възможностите на тяхната изтънчена сетивност. Усещането, че трепетите на това, непрекъснато съзряващо под вещото ми въздействие тяло, стават все по-силни, ме изпълваше с нова трескава възбуда. Сливах се с нежните импулси, които събуждах с търпеливите си докосвания и това изпълваше цялото ми същество с нежна нега. Аз възприемах толкова осезателно вълненията на крехкото тяло, сякаш бях част от него. Точно това беше онова вълшебно трептене на сетивата, което създаваше усещането за сливане на духа. Това бе усещането за чистота и безплътност, което се излъчваше от красивите ни земни тела. В такива мигове времето спираше и телата преставаха да се стремят към върха, а се смиряваха, опити от нежния сладостен нектар, който ги изпълваше. Така сплетени сетивата ни бавно преплуваха през смирения залив на нежното очакване и се сляха в тих божествен оргазъм.

 

Денят дойде изпълнен с очакване. Трябваше този ден да намеря най-лекия път, по който да минат търсещите се сърца, за да се слеят. Моят млад приятел днес беше мълчалив и объркан. Трудно му беше да намери най-вярната стъпка към нежното момиче, което вече тъй безумно обичаше. Възпираше го мисълта, че все пак това беше моето момиче. В същото време неопитността му пречеше да намери най-прекия път за пълно сближаване с него.

- Надявам се, че добре сте прекарали времето си с новата приятелка...

- О, много странно ми звучи... Това е твоята приятелка... Аз съм само един влюбен хлапак, който не може да разбере на кой свят се намира... Толкова съм объркан... Тя несъмнено е едно чудесно момиче... Но аз постоянно се питам какво правя при нея... Толкова е чиста, че се страхувам да се приближа до нея... Струва ми се, че не я заслужавам... Чувствам се плах като ученик... В същото време ще бъда страшно наранен ако се разминем... Виждаш ли колко съм объркан?... Да не говорим, че ми изглежда непочтено аз да бъда с нея, а ти да се откажеш от вашата невероятна любов заради мене... Дори точно това е най-голямата спънка и ме кара да съм толкоз плах.

Нишата, в която работехме не се виждаше от входа и затова останахме крайно изненадани, когато чухме зад гърба си веселото гласче:

- Изненада!... Радвам се, че няма трупове. Мислех, че до сега сте се избили заради Хубавата Елена. - При тези думи получих щедра целувка, а моят приятел малко по-плаха и загадъчна. - Не мога да стоя вкъщи и да мисля какво най-добро решение да взема... Ще се побъркам... Долових, че и вие точно от това се вълнувате... И ми е трудно, и е красиво, че съм влюбена в двама мъже едновременно и че тези мъже също ме обичат... Много е хубаво, но и много объркващо... И ти така ни обичаше и двете и беше много хубаво... Но сега е по-различно...

- Вижте, мои добри приятели. Всичко е много просто. Нали знаете, че няма нищо случайно. Ето, появих се отнякъде аз, за да ти донеса една разтърсваща любов. Изживях с тебе най-красивите трепети в живота си. Но сега е съвсем естествено пътищата ни да се разминат. Достатъчно е, че докато вървяхме заедно бяхме щастливи. Сега ти трябва нов път. И съвсем не е случайно, че точно този, с когото трябва да го извървиш сега е до теб. Остава ви само една крачка, за да приключи пътуването ви един към друг и да продължи в обща пътека. Всичко е много просто. Остава да намерим думите и да го назовем. Помниш ли какво каза преди повече от месец? „Горя от желание да изгубя своята девственост... Нали ще бъдеш много внимателен... Защото моето неопитно тяло се страхува малко...\" Беше много красиво... Защото желанието ни бе съвсем ясно. Сега вашето желание е неясно. Затова сте така объркани... И защото смятате, че аз съм между вас. Аз не съм между вас, хубави мои... Затова ме послушайте... За да отпадне неяснотата трябва да я назовете с думи...

Тук съм записал един телефон, защото знаех, че ще ни потрябва. На този телефон ще си резервирате бунгало до онзи красив язовир. А аз ще ви дам ключовете на колата. Ще отидете утре там с мисълта, че няма да ловите риба, а ще се обичате. Ето, виждате ли колко е просто? Когато сме намерили думите, всичко става много просто. А сега ми благодари, че намерих думите вместо вас с една нежна целувка...

Получих нежната целувка, а за моя приятел тя беше много по-продължителна и страстна. Не можеха да се откъснат двамата влюбени от тъй дълго чаканата прегръдка. След това отново устните се върнаха при мен и докато се прегръщахме проговориха.

- Много си добър!... Много!... Много те обичам!... Много!... Обичам те за толкова много неща... Толкова си щедър... Благодарим ти за този красив подарък... Обичам те!...

Отделиха се от мен просълзените от щастие очи, а аз стоях объркан пред стената, която събра двете влюбени души и се мъчех да сдържа сълзите си.

- А сега някой трябва да изпрати дамата. - И се обърнах към стената...

 

Вечерта прекрачих прага отново с бял гербер в ръка. Черните очи бяха много различни сега - унесени и замислени, но все пак щастливи. Получих нежна целувка за гербера.

- Не гледай, че съм малко замислена... Просто това, което се случва е толкова странно и толкова хубаво, че не мога да повярвам... Не мога да повярвам, че имаш сили да се откажеш от такава любов заради мен... Толкова си добър... Много дълго ще ме боли след теб...

- Не бой се, малко мое... Ще получиш нова много по-трайна любов... Ще запълни тя сърцето ти... Аз ще остана само един хубав спомен... Ти ще останеш един хубав спомен... И този спомен ще ни топли с чистотата си, каквото и да се случва в оставащите дни...

- Виж каква хубава прощална вечеря съм приготвила... Ще сложа и твоето цвете... Налей чашите... Да пием за това, че ни беше много хубаво заедно.

- За да не забравяме никога колко щастливи сме били.

- Има толкова много неща, за които те обичам... Затова, че забеляза черните ми очи и ги направи хубави... Затова, че ме превърна от грозно пате в щастлив лебед... Защото беше първия мъж в живота ми... И за прекрасните мигове сред природата... И за невероятната жертва, която правиш заради мен... Не знам как да ти благодаря за всичко това... Искам да ти подаря една последна незабравима нощ... Искам да ме любиш дълго и страстно... Занеси ме в банята...

След банята я занесох в леглото... Влажното тяло беше особено неспокойно сега... Дълго и страстно се целувахме... Сочните й устни винаги са ме възбуждали силно... Дълго целувах очите, от които бях отпил толкова горчиви сълзи... И нежната шия... И онези малки ушенца... А прекрасните малки гърдички... Сега ги докосвах с много повече любов... И толкова дълго, че крехкото телце започна да се огъва и да търси някаква опора. Коляното ми попадна между изящните крачета и жадната цепнатинка се притисна силно в него. Започна да издава нежни звуци събуденото тяло и ме подкани да направя най-желаното докосване. Намериха устните ми онзи жаден извор и започнаха пият от него по-търпеливо от всеки друг път. Ръцете ми любопитно докосваха нежната мекота наоколо и караха тялото да се огъва още по-нетърпеливо. В същото време ръчичките притискаха все по-силно малките гърдички, като накрая се съсредоточиха само върху едрите пъпки и започнаха интензивно да ги въртят. Дишането ставаше взривоопасно учестено. В миг ръчичките оставиха жадните гърди, за да ме притеглят нагоре, но аз не се подчиних, а продължих нежно да всмуквам жадната плът. Ръчичките отново намериха набъбналите зърна и ги завъртяха още по-силно. Викът от щастливия оргазъм сега бе по-силен от всякога. Още преди да бяха затихнали сладостните конвулсии аз рязко се изтеглих нагоре и с мощен удар разкъсах още пулсиращата плът. Последва нов вик на радостна изненада. Не знаеха неопитните сетива колко сладко е проникването точно в този миг. Оставих побърканото от възторг тяло да почине от невероятното изживяване, но само след минута леките ми движения започнаха да подклаждат нова непозната страст. Движенията ми ставаха все по-дълбоки и събудиха нови стенания. Поспрях за да дам възможност на пияното от радост тяло да осъзнае какво се случва. Там, дълбоко почувствах познатото импулсивно притискане на разплаканата от вълнение плът. За да може по-ясно да намери нежната си сетивност треперещото тяло, му дадох възможност само да определя силата на натиска, като легнах под него. Сега можех да докосвам втвърдените от жад зърна и да подклаждам нови непознати страсти в полудялата плът. Слабото телце се огъваше и търсеше начин само да постигне новия връх, към който така неудържимо се стремеше. Тогава го поставих на колене и като притисках силно нежния ханш с мощни разкъсващи движения прониквах в най-сладостната дълбина на побърканото от страст тяло. Виковете станаха неудържими. Малката ръчица намери сили да разтвори нежната цепнатина и с интензивните си движения ускори идването на неповторимия разтърсващ оргазъм. Веднага в крещящото от радост тяло се изстреля мощна струя горещ сок... Треперещите тела останаха още минута така като не спираха да дишат тежко... След това уморени се свлякоха безмълвно на леглото... Едва успях да се обърна по гръб, за да могат по свободно да поемат въздух жадните ми гърди. След няколко минути една уморена главица успя да допълзи до умореното ми рамо... Доста време мина докато залепналите от сладост устни успяха да се отворят:

- Какво направи с мен?... Каква беше тази лудост?... Не трябваше да го правиш... Как ще те оставя сега да си тръгнеш?... Вече не съм сигурна, че съм готова да те изпратя... Никой не може да ми даде това, което ми носиш ти... Отново започвам да се страхувам...

- Не бой се, малко мое... Всичко ще бъде наред... Има да получаваш много по-силни изживявания от това... Любовта, която идва, ще бъде още по-хубава от нашата... Вярвай ми... А сега успокой хубавото си тяло и го приготви за новите непознати изживявания, които ще му донесе утрешния ден... Изпълни с очакване това тяло... Ще видиш колко щастливо ще бъде само след ден... Нали ще ми разкажеш после...

- Пак успя да ме успокоиш... А сега ме заведи до банята, за да приготвя хубавото си тяло...

За последен път се прегърнаха щастливите ни уморени тела и се унесоха в дълбок спокоен сън.

Утрото на този необичаен ден ни намери все така прегърнати.

- Ставай, малко мое. Решителният ден дойде.

- Страхувам се малко... Знам, че всичко ще бъде наред, но е толкова необичайно и непознато...

- Той също се вълнува... Помогни му да бъде по-спокоен.

- Време е за кафе.

Пиехме за последен път тук кафето си. Не можехме да скрием вълнението си от необичайното онова, което предстоеше.

Когато слязохме долу едно влюбено неспокойно момче ни очакваше до колата. Дадох му ключовете, а той ги пое с разтреперани ръце.

- Радвам се за вас. Предстои ви невероятен ден. Изживейте го с радост.

Колата потегли и отведе двамата влюбени там, където щяха да изживеят близостта, към която тъй дълго се стремяха. А аз отидох да довърша поредния паметник.

Вечерта за пръв път нощувах в апартамента. Мислите ми не се откъсваха от това, което се случваше с моите приятели. С нетърпение очаквах следващия ден, в който ми се искаше да видя две щастливи лица.

Утрото ме завари пред почти готовата стена. Пристигнаха собственикът и архитекта. Бях поласкан от мнението за новото ми творение. Уточнихме подробностите по приключването и отново се изправих пред стената. Дори не успях да забележа колко са неспокойни днес зелените очи и колко са дълги краката, които ги носят.

Към обяд чух отдалеч веселия смях на красивото гласче. Едно щастливо момиче се затича срещу мен и с радост ме прегърна. Сочните му устни не спираха да ме обсипват с нежни целувки.

- Нали разбираш колко съм щастлива... А толкова се страхувах... Имаш чудесен помощник. Можеш да се гордееш с него. Нищо, че продължава да бъде все така стеснителен. Аз съм едно много, много щастливо момиче! А до мен има едно много щастливо и добро момче. Толкова сме ти благодарни за това, че ни помогна да се намерим... А аз ти благодаря за дързостта да ме спреш в онзи незабравим ден... И за всичките онези дни, в които оросяваше с толкова щедра любов своето нежно цвете... Сега то ще цъфти на друга поляна... Сега друга любов ще го оросява... Обещавам да съм едно много щастливо цвете...

- Не можете да повярвате колко много се радвам за вас. Толкова исках да ви помогна да се откриете и сега като гледам колко са щастливи очите ви и моето сърце се препълва с вълнение. А ти, млади човече, никога не забравяй, че до тебе има едно невероятно момиче, което заслужава всичката ти любов. Обичай това нежно цвете и го пази. А ако ви потрябва кръстник, винаги съм на ваше разположение.

- Благодаря ти за уроците, който ми даде и особено за последния урок. Не се страхувай за цветето. Ще го пазя. А след време може и още цветчета да разцъфтят. Ще се радваме да ни идваш понякога на гости.

Прегърнах отново нежното цвете и подадох ръка на неговия пазител, а след това тъжно загледах след отдалечаващите се млади хора. Но когато стигнаха до вратата моето нежно цвете внезапно се обърна и се затича към мен. Притиснахме се в болезнена прегръдка, а сълзите ни обилно потекоха по обърканите ни лица. Не можехме нищо да кажем... За последен път отпивах горчивите сълзи от любимото лице... Но вместо да престанат те ставаха все по-обилни. Болезнено хлипане прозвуча в обърканата тишина... Телцето, което тъй безумно бях обичал, сега се тресеше разтърсено от непозната болка... Едва намерих сили да взема в ръце моето нежно разплакано цвете... А горчивите сълзи не преставаха да осоляват треперещото ми рамо... Когато стигнахме до вратата спуснах на земята хлипащото дете. Полека се откъснаха от мен разтрепераните ръце и заедно прегърнахме този, който от сега нататък щеше да теши прекрасните черни очи... Едва успях да промълвя:

- Да пазиш Цветето...

Гледах дълго след отминаващите влюбени, а Цветето продължаваше да осолява със сълзите си вече друго рамо...

 

Отново пътувах през красивата планина. От двете страни на пътя се простираха обширни гори. Зеленината покриваше всичко наоколо... Но аз не я забелязвах...Карах бавно, защото не можех да виждам добре пътя със замъглените си от напиращите сълзи очи. Знаех добре, че там някъде има две прекрасни черни очи, които също дълго няма да пресъхват... Знаех, че докато целуват новата си любов, онези сочни устни ще чувстват моето докосване... Знаех, че още дълго, докато се огъва, онова прекрасно телце, ще си представя, че го обладавам аз... Разумът ми казваше, че е много хубаво това, което се случи... Хубаво е, че двама влюбени ще имат възможност да изградят една нова любов... Но сърцето казваше друго... Сега то се късаше от непреодолима болка и отказваше да приеме всякакви разумни доводи...

Карах бавно и по едно друго съображение... Там, където отивах, ме чакаше една жена, която повече от двадесет години вървеше до мен и с която бях преживял много красиви и много трудни моменти. Това бе жената, отгледала децата ни. Животът ни беше изпълнен с много любов. Тази любов не ни напускаше от времето, когато се разхождахме влюбени и аз унесено й пеех Челентано... Дори и сега като се разхождаме хванати под ръка, аз понякога й пея и я карам да се чувства смутена от учудените погледи на минувачите... И сега не спирам да я целувам, дори когато съвсем случайно се приближа до нея... Понякога, развълнувани от хубавата музика, танцуваме в просторния ни хол и устните ми не се уморяват да докосват красивото й лице. И тази жена като мене се опиваше от красотата, която непрекъснато срещахме. Тя ме научи да разбирам и ценя големите художници. Понякога пред запалената камина четяхме хубава поезия и това ни изпълваше с нежни чувства и красиви желания... Заради тази жена написах първите си стихове и по-късно издадох първата си поетична книга... Бяхме щастливи да съзерцаваме заедно залеза и да общуваме с неповторимата природа около нашия град.

Съвсем откровено се възхищавах пред нея на неизчерпаемата женска красота. Дори, когато се разхождахме по плажа, коментирахме изящните бюстове на многобройните монокини. Това бе жената, която познаваше най-съкровените ми вълнения. Тя много добре знаеше как силно ме привлича женската красота. Знаеше много добре, че досега съм успявал да устоя на неудържимото привличане. Понякога ми казваше: „Знам колко силно те привлича женския чар и ми се струва, че не бих изпитала ревност ако те видя с друга жена. Защото ще си кажа „Човекът, когото обичам е щастлив.\" Защото знам колко много любов можеш да раздаваш... Струва ми се нечестно да я получавам само аз... А може би не мога да поема толкова много любов, кoлкото можеш да раздадеш... Може би се задушаваш от толкова много неизказана любов... Само гледай да не е по-грозна от мен.\" Последното условие беше много трудно изпълнимо. Макар че говореше почти на шега, дълбоко в себе си тя допускаше, че може би някога няма да устоя на фаталното привличане.

Сега тази вечно влюбена жена ме чакаше с нетърпение край Слънчевия камък. Прегърнахме се, а аз леко я повдигнах и я сложих да седне върху него. След това дълго и нежно я целувах. Когато се отделих от нея, тя видя насъбраната болка в очите ми. Толкова добре ме познаваше, че веднага разбра, - случило се бе нещо необичайно.

- Какво е станало?... Струва ми се, че искаш да ми кажеш нещо... Сподели... Знам, че не ти дава мира... Толкова добре те познавам... Разкажи ми... Моля те... Ти сам искаш това...

Оставих моята влюбена и всеопрощаваща жена на красивия камък и започнах да говоря... Чувствах болка в гърлото от усилията, с които трябваше да изговарям думите... Не смеех да я погледна в очите... Погледът ми сега бе потънал в бълбукащата край нас река... Когато най-сетне този безкрайно дълъг монолог свърши, изненадан чух:

- Ще повярваш ли ако ти кажа, че сега те обичам повече от всякога?...

- Да, отговорих.

И отпих щастливата сълза.