uFeel.me
ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 20
Автор: dobromirpenkov,  9 април 2011 г. в 08:54 ч.
прочити: 563
 

Моят помощник и сега ме бе изпреварил. Не му казах каква изненада съм му приготвил.

Към обяд телефонът позвъня и радостното гласче ми съобщи, че вече пътува към мен. Отидох да я посрещна. Беше облякла онази хубава къса поличка, която толкова красноречиво показваше красивите й крачета. Оказа се, че никога не бе идвала в тази част на София. Настроението й беше прекрасно. Беше радостна, че може така свободно да върви под ръка с мен.

Моят приятел остана доста изненадан и смутен от появата на чаровницата, за която толкова много бе слушал да се говори.

- Запознайте се. Това е най-влюбеното момиче на света... И моят млад помощник.

Младите хора се погледнаха с любопитство и си размениха обичайните реплики. Приятелят ми беше определено смутен от близостта на момичето, за което бе слушал толкова много, а вероятно и от непринудения му чар. За разлика от него черните очи гледаха към моята недовършена стена. Аз се приближих, за да коригирам някакъв детайл и се отдръпнах за да видя ефекта.

- Колко интересно е това, което вършиш. Не съм вярвала че формите, които създаваш от уж студения камък, могат така силно да ми въздействат. Много е хубаво. Имам чувството, че ти се прекланяш пред това пано като пред някаква икона.

- О, това е страхотна идея! Аз наистина цял живот воювам с камъка и не спирам да се прехласвам по творенията си. Помогни ми да намеря думите... „Аз с камъка воювам всеки ден във тежка, непрестанна битка. Не зная кой ще бъде победен, но все поддържам каменния ритъм. Аз с камъка воювам всеки ден. Воювам тежко, упорито и виждам аз как ляга укротен и в новото си ложе той притихва... Аз камъка прегръщам всеки ден и той със ласка ми отвръща.Отдръпвам се и гледам възхитен... И камъкът в икона се превръща.\"

- Невероятно! Не мога да повярвам, че с такава лекота можеш да намираш думите... И е толкова точно... Сякаш в няколко реда си разказал живота си. Настръхнах докато те слушах... Моля те, прочети ми го пак... Много е вълнуващо! Не мога да повярвам, че това се случва пред мен... Позволи ми да те възнаградя с една целувка... Нали забелязваш, че ставам все по-влюбена...

- Аз трябва да ти благодаря. Ако не ми беше дала идеята тези думи никога нямаше да бъдат написани. Благодаря ти!

- А аз трябва да ти благодаря за урока. - най-после се осмели да проговори и момчето. - Разбрах колко лесно се намират думите, когато ги потърсиш в подходящия момент. Затова стои винаги до теб бележникът. За да улавяш моментите. Страхотно го правиш! А аз се опитвам да пиша, когато имам време. Пълна глупост. Благодаря ти за урока.

- О, и ти ли се опитваш да пишеш. Само аз останах. Е, трябва да има все пак и някой, който да чете. - звънна веселия смях и помилва мълчаливата стена.

Чувствах как пред тази мълчалива стена полека съзрява едно ново приятелство и мисълта за това ме изпълваше с плаха надежда.

- Мисля, че е време по за едно кафе. Заповядай на нашата импровизирана маса. Ще ни извиниш за неудобството.

- О, напротив. Интересно ми е. Напомня ми за друга импровизирана софра. Там на една поляна... Мисля, че е време пак да ми поднесеш подобна изненада... Още повече, че си ми обещал подарък от онези съмнително спечелени пари.

- С удоволствие. Остава да изберем подходящо място.

- Извинявам се, че се намесвам... Но ако ми се доверите, бих ви завел на един язовир. Често ходим там с приятели за риба. Много е красиво. Има и хубави бунгала за нощуване.

- Еха-а! Отиваме! Нали? Може и да не чакаме до неделя. Тъкмо ще е по-малка навалицата. Тръгваме, нали?

- Не разбирам защо питаш като вече си взела решение. Остава ние само да се подчиним.

- Дай да те целуна. Виждаш ли колко лесно е да накараш децата да се радват? Продължавай да го правиш... Видя ли онази готината мадама?... Много странно те погледна... Де да имах и аз такива крака...

- Това е управителката на ресторанта. Идва понякога да види как вървят нещата.

- Видях как те погледна с онези страхотни зелени очи... Внимавай! Ако ти не си ги забелязал, аз веднага разбрах. Докато си поискаш и смятай, че си изгорял. Добре, че има кой да те пази... Нали ще го пазиш? Защото той понякога е много неустойчив...

- Време е да те изпратим, защото иначе денят ще мине само да те слушаме. И започвай да стягаш багажа. А сега ще помоля моя помощник да те изпрати. Нали затова е помощник. Аз пък ще побързам, защото работата ми изостана.

Момчето се изненада от внезапната ми идея, но все пак тръгна, макар и малко притеснено. Аз останах сам пред недовършената стена, изпълнен с хубави предчувствия.

След малко помощникът ми се завърна във видимо добро настроение.

- Наистина е много чаровна твоята приятелка. Никак не ми е чудно, че така си хлътнал. Надявам се да й хареса идеята. Аз ще взема рибарски такъми.

Уточнихме всички подробности и на следващия ден рано новоокомплектованият екип тръгна към непознатото място на лов за нови преживявания.

Мястото наистина беше прекрасно. Водата в язовира беше съвършено чиста, а над него се издигаха високи върхове, обрасли с гори. По брега бяха наклякали множество ранобудни рибари. Имаше опънати и доста палатки. Оказа се, че има само едно свободно бунгало. Оставихме багажа и отидохме при умълчаните рибари. Нашият водач зае удобна позиция и услужливо предложи на неопитната дама една въдица. Уловът вървеше слабо. Но по едно време новата рибарка извика от радост, защото и на нейната въдица се беше хванала малка рибка. Но когато трябваше да я свалят от въдицата лицето й се натъжи и тя я хвърли обратно във водата за ужас на цялото рибарско воинство.

- Не ми харесва да убивам риби... Виж как отчаяно се мятат в ръцете им... По-добре да се разходим... Виж какво спокойствие излъчва тихата вода... Забравяш за всички проблеми... Сякаш времето е спряло... Ела да поседнем под това дърво... Не бива да се отдалечаваме много, че току виж, съм ти налетяла... Обстановката е много предразполагаща... Добре, че ни доведе твоя приятел тук... Дай ми рамото си... Така... Сега хармонията е пълна...

Когато дойде време за обяд, подредихме масата с донесените вкусотии и домашни питиета. Вдигнахме наздравица за новото приятелство и си пожелахме повече такива хубави мигове. Приключи обяда, а аз полегнах на едното легло, докато домакинята с радост почистваше масата. Момчето понечи да излезе, за да не смущава семейната идилия, но аз го спрях.

- Остани да си починеш, а и да ни пазиш, че иначе току виж, че сме се заиграли.

Отпуснахме се в кратка следобедна дрямка, а като се събудихме младият ни приятел предложи да ни заведе на разходка из гората. Тръгнахме веднага. Това беше гора от огромни букови дървета, незнайно как запазени от варварската сеч. Бурята бе прекършила някои от тях, а на други бе придала странни причудливи форми. На места сред дърветата се бяха образували красиви малки полянки изпълнени с цветя. Поспряхме да починем на една такава малка полянка.

- Напомня ми едно друго преживяване тази полянка. Само дето поточето го няма.

- Представям си. - Осмели се да проговори момчето.

- О, не става дума за това... Дори не сме се докосвали... Толкова бяхме опиянени от красота, че дори не помислихме за секс... Много странно... Понякога общуването с красотата събужда сетивността, а друг път ти стига само да я съзерцаваш... Днес красотата е тиха... Но все пак не ми пречи да те целуна... За да бъде хармонията пълна...

Докато се прегръщахме с малката ми женичка, момчето се наведе и откъсна няколко красиви горски цветчета. Преодоля притеснението си и ги поднесе на единствената дама.

- О, и ти заслужи целувка... Много ти благодаря. Колко съм горда, че имам двама кавалери.

Преминахме през още няколко красиви кътчета, докато достигнахме до малка каменна чешма край пътечката.

- Ето, още някой е оставил каменна следа като теб. Все повече те разбирам... Разбирам стъпките ти към безсмъртието... Може би това е най-важното - следата. Тук някой е оставил своята любов във камъка и ние сега я докосваме. Докосваме безсмъртието. Завиждам ти, че и ти можеш да го правиш...

- Хубаво е, че си го разбрала... А сега е време да се връщаме, защото денят преваля.

Спуснахме се бързо надолу, а когато наближихме, предложих да съберем малко паднали клони, за да накладем вечерта огън до водата. Внезапно нашата дама се подхлъзна на един клон и леко охлузи глезена си.

- Боли ли много?

- Не, но малко ми е трудно да стъпвам. Трябва да се облегна на теб.

- Ще ми е по-лесно да те нося. Виждаш ли колко е удобно да имаш малка женичка.

Почти бяхме стигнали базата, когато се спрях и ловко се възползвах от ситуацията:

- Изморих се. Би ли ми помогнал да занесем нашата дама до бунгалото.

Докато разбере вторият кавалер какво става, вече отпусках в ръцете му скъпоценния товар. И двете страни се смутиха от внезапното ми хрумване без да заподозрат скрития  замисъл. За да помогне на носача, се налагаше момичето леко да го прегърне. Разбирах колко са смутени от тази близост младите хора пред мен. Вървях след тях и си мислех колко мъдър е Бог и как намира решение за всяка ситуация. Когато стигнахме в бунгалото направихме студен компрес на болното място и болката се поуспокои. Превързахме болното краче, а нашата дама стана и постави във вазата на масата цветята, които бе стискала през цялото време.

- Започва да ми харесва да имам двама кавалери. До сега само един мъж ме е носил на ръце. Сега сте двама. Забелязвам, че започвам да се глезя.

- Сега ще видиш какво значи да имаш двама кавалери. Рибарят започва да си пържи рибата, а аз ще отида да донеса клоните от гората. Ще видите какъв огън умея да клада.

Излязох навън и оставих младите сами. Много добре знаех колко притеснени ще се чувстват, но в същото време прекрасно разбирах, че точно такива моменти им помагат да се сближат. Те все още не подозираха колко умело режисирам събитията.

Донесох клоните от гората и ги подредих на готова за запалване клада. През това време рибата беше вече готова и след малко скромната ни компания се подреди на брега. Освен рибата се появи и бутилка домашно вино, която бе донесъл младият ми приятел. Запалих огъня и вдигнахме чаши до смиреното водно огледало. Черните очи  блестяха до мен, омаяни от красота.

- С толкова красиви моменти изпълни последните ми дни, че ми се струва невъзможно светът да бъде по-хубав. Благодаря и на двама ви, че подарихте на щастливото ми сърчице това непознато изживяване. Пия за очакването още много такива красиви мигове да изпълват живота ни.

- Радвам се, че имам такива приятели.

- Пия за вашата младост.

Отпихме от червеното вино и започнахме да окачествяваме вкусовите качества на чудесната прясна риба. След малко младото момче отиде до бунгалото и се върна с китара. Пееше хубави бавни, непознати за мен песни. Гласът му се носеше над заслушаната смълчана вода и караше очите до мен да блестят по странен начин. Аз не посмях да изпълня мои песни, защото целта сега беше друга. Сега героят беше друг и аз правех всичко възможно той да стане герой и в още едни очи.

След час времето захладня и се прибрахме в бунгалото. Дамата веднага влезе в банята. Момчето беше малко притеснено от тройното съжителство. Притеснението му нарасна, когато ефирното същество излезе от банята, увито само в неголяма хавлия.

- О, извинете. Пропуснах да си взема дрехите в банята.

- Не се безпокой. Аз ще изляза за малко.

Докато момчето чакаше вън, дамата се облече, и си легна без един съществен детайл от облеклото.

Когато момчето се върна си разменихме още няколко думи и си пожелахме лека нощ. Но на мен ми беше съвсем ясно, че нощта няма да е лека. До мен имаше едно крехко полуголо тяло, а под мен - скърцащо легло. Голото тяло веднага поднесе нежния си ханш, а аз го прегърнах и зачаках нашия съквартирант да заспи. Но не можех да накарам да чака и разбунтуваното от топлата близост острие. Ханшът се огъваше леко и се стараеше безшумно да приеме подпиращата го мъжественост. Когато след много усилия празното пространство беше запълнено, телата престанаха да се движат като се преструваха на заспали. Оставаше да се движи само някакво непознато мускулче там вътре, което притискаше все по-интензивно острието и го караше да набъбва все повече. Усещането беше, че някакви скрити устни неспирно облизват с пулсиращи движения възбудената до краен предел плът. Аз не познавам добре женската анатомия, но това, което изживявах, определено ми харесваше. Импулсите неуморно се засилваха и възбудените ни тела едва сдържаха воплите си. Приближаването на върха беше много бавно и тъкмо затова изживяването и за двете тела ставаше все по-пламенно. Сладостта изпълваше телата ни до краен предел, готова всеки миг да прелее и да ороси смълчаната тишина... Един съвсем лек вопъл отбеляза нежността на този толкова дълго чакан върховен миг. Нежните импулси дълго затихваха, докато телата се освобождаваха от насъбралия се сладостен сок. След малко те се смириха и наистина заспаха. Дали и другото тяло вече се беше смирило и дали беше още сухо, не успяхме да разберем.

Когато на сутринта отворихме очи, нашият приятел вече го нямаше. Намерихме го до водата с въдица в ръце. Казват, че риболовът успокоявал. Определено нуждата от успокояване е била голяма. Сега уловът вървеше по-добре. А ние, които не се интересувахме от риболов отидохме да се разходим по брега, за да си припомним невероятната нежност на снощното изживяване.

След около час седнахме на закуска и сутрешно кафе. Бяхме умълчани, вероятно смутени от снощното тайно преживяване. Нашият приятел ставаше все по-умълчан, а мен това ме радваше, защото знаех какви мисли се въртят в главата му. Но за разлика от него на мен ми беше ясно, че само една крачка може да го отведе там, където и най-смелото му въображение не го пращаше.

- Умълчани сте малко днес... Може би защото ни се случиха толкова красиви необичайни неща... Дори и това, че си ударих крака беше хубаво... Двама силни кавалери се грижиха за мен... Жената обича да получава сигурност от мъжа до себе си... А аз отдавна не съм се чувствала толкова сигурна и спокойна... Благодаря ви...

- Ще ми се наложи да отсъствам няколко дни... И без това почти сме свършили работата си... Радвам се, че сега край тебе ще има още един приятел... Надявам се да се грижи добре за теб, докато ме няма.

Настана неловко мълчание. Едва сега тези млади, търсещи още неясна близост хора, усетиха, че аз ги тласкам един към друг. Никой не каза нищо. Просто започнахме да си стягаме багажа. Но на мен ми беше ясно, че те вече ще мислят: какво би станало ако... Знаех, че моят приятел е напълно готов. Не знаех какво става с моето крехко момиче, макар да долавях скрито любопитство. Чувствах как се страхува от по-смела стъпка, за да не бъде отново наранена. Затова си измислих мним ангажимент, защото знаех, че докато съм до нея, тя няма да потърси друга връзка.

По обратния път си говорехме за чудесно прекарания празник, но в мислите на всички ни беше вероятността да се роди една нова близост.

Преди да се разделим напомних на моя помощник, че ми е обещал да се грижи за чаровната ни приятелка.

Когато се прибрахме в скромното жилище, влюбеното ми момиче отново ме прегърна.

- Много съм щастлива! Такъв хубав подарък ми направихте... Всичко беше чудесно... И онова необичайно гушкане дето направихме... Видя ли колко съм сръчна?... Много беше сладко... А сега ще те заведа в банята... Защото не мога да чакам повече... Като си помисля, че ще си лягам няколко нощи без теб... Ела. Обичам да съм с тебе под душа... И после да ме занесеш до леглото...

Направихме точно така, както пожела малката диктаторка. Малкото телце сега беше много жадно. Много скоро щеше да разбере, че е способно да изживее и втори оргазъм, но засега не смеех да го тласкам натам.

- С всеки път ми става все по-хубаво... Ще заприличам на моята приятелка...

- Ще се наложи тогава да си търся помощник...

- Знам за какво намекваш... Той наистина е чудесно момче, но не знам дали можеш да разбереш колко усилия са ми нужни, за да приема друг мъж.

- Разбирам, мъничко мое. Но дори и само да допускаш, че това може да се случи, вече е някаква стъпка. Дори само кафето да си пиете заедно пак е някакво сближаване.

- Обещавам да изпием много кафета, докато те няма... А сега ме целуни...

Така се сбогувахме с омъдрялата ми приятелка и непредвидено тръгнах към моя Слънчев камък.

Потрудих се добре няколко дни, но мисълта ми беше все там, където може би се раждаше една нова любов. Нетърпението ме накара да позвъня и да чуя радостното гласче:

- Спазвам инструкциите и до сега съм изпила много кафета. Наистина момчето е свястно, но е много притеснително. Вече е влюбен до уши, но не ми е удобно аз да водя парада. Сега като те няма наистина ми е по-лесно да мисля за това. Ти май нарочно си измисли тази работа. Признай си.

- Има нещо такова. Да се връщам ли вече да помагам? Поне една целувка си открадни.

- Ще опитам, но ти за всеки случай ела.

Така се подготвих отново за връщане, но сега знаех, че там ме чака не разплаканото, а едно готово за нова любов момиче.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me