StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,608
   Точки: 2,662,462
   Съобщения: 155,607
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 16

 

Когато още с пристигането се изправих пред стената, чух бодрия глас на Орфи:

- Как е, Наборе. Ела да пийнем по едно кафе и да ми разкажеш как прекара почивката.

Когато се приближих, този вечно развълнуван мъж ме прегърна и с радостен глас каза:

- Бяха снощи тука Черните очи. Не знам какво си й направил, но никога не сме се любили тъй страстно. Много е променена. Нищо не казва за теб, но знам, че все за теб мисли. Не вярвам да си по-надарен от мен, но намираш такива думи, дето побъркват жените. Това иска жената. Да умееш да я разгадаваш. Да я намираш такава, каквато и тя не се познава... Довечера ще говорим повече. Виждам, че те сърбят ръцете за работа.

Хвърлих се много стръвно към стената. Думите на Орфи и очарованието на вчерашния ден бяха събудили въображението ми и сега работех с невероятна енергия. Спрях само за няколко минути на обяд и отново се втурнах. Ако работех все така след няколко дни щях да свърша, а това значеше, че няма да мога да се виждам така често с милото момиче. Цял ден мислех за това. Няколко пъти чувах възторженото гласче: „Изпращам ти водопад!... И Слънце... Място не мога да си намеря от радост. Няколко пъти целувам колегите си, а те се чудят какво става. Но всичко им е ясно. Впрочем, чак сега виждам, че те не са чак толкова лоши момчета. Защото ги гледам с влюбените си очи. Даже виждам, че ме гледат малко по-така. Току виж ми излязъл късметът. Виждаш ли колко съм луда? Ти си виновен. Искам следващия път като си дойдеш да се разходим заедно из парка. Искам всички да те видят. Не ми стига да ме радваш само в леглото. Много съм променена от вчерашния ден. Искам сега целия свят да прегърна. Но искам и ти да си до мен... Прочетох „Един възрастен господин..." Разбираш ли?... Обичам тебе, господин Възрастен Господин... А не безгрижните момчета около мен... Разбра ли господин Възрастен Господин?"

Ето, това е... Напълно ми е ясно какво трябва да стане, само пътят ми е неизвестен.

Но докато издирвах най-оригиналните съчетания в моята стена, постепенно осъзнах колко е добра идеята да общуваме заедно с останалия свят. Струваше ми се, че точно това общуване ще намали болезнеността на отдалечаването. Тогава може би ще стана част от този свят, а няма да съм целия свят, както го чувствахме сега. Затова при поредното позвъняване казах, че приемам идеята и искам на следващия ден да се срещнем в нашето любовно кафене, както вече го наричахме.

Работех целия ден с невероятна лекота и едва на смрачаване дойде Орфи да ме откъсне от настървението ми.

- Какво става, Наборе? До сега не съм те виждал такъв. Остави малко и за утре, че ракията се стопли.

Вдигнахме отново чашите, за да почерпим приятелството си. Приятно ми беше да общувам с богатия дух на този тъй различен от останалия свят мъж. Все се опитвах по някакъв начин да се извиня за близостта, която изживях с неговата приятелка. Трудно ми беше да повярвам, че поне малко не съм го наранил.

- Слушай, Наборе. Аз съм се научил във всяко нещо да виждам само хубавото. Затова успявам така детински да се радвам на живота. Като си мисля колко щастлива е била от близостта си с теб и моето сърце се пълни с радост. А има и нещо друго. Аз не обичам да се обръщам назад. По нашия край казват: Хвърли отзад да намериш отпред.  Какви ли не обиди съм преживял, но винаги съм се отърсвал с тези думи. Защото това е прошката. А нищо не ни пречиства така, както прошката. Затуй стои над мен Бог и ме пази. Защото приемам с лекота всичко, което ми се случва. Щом нещо се е случило, значи е трябвало да се случи. За да ни извиси. А ако не сме разбрали това, ще получаваме удари отново и отново. Затова аз си повтарям: Хвърли отзад да намериш отпред.

Едва ли съзнаваше този българин, че точно това е основата на всички човеколюбиви философии като се почне от Христос и много преди него. Разговаряхме дълго за вярата и за спокойствието, което тя ни носи. Когато обърнахме по още една чаша, някак от само себе си дойде настроението за песен и отново се просълзиха мъжките очи. Отворих тогава моята книга и зачетох своите откровения. Точно в това възбудено състояние сетивата възприемат най-силно откровените послания.

- Ще ти прочета нещо, което ми прозвуча като си мислех колко много ме обича Бог: „Страхувам се... Пълно е сърцето ми със толкоз доброта...И толкова любов изгаря днес ръцете ми - каквот' докосна ще го изгоря... Страхува се сърцето ми объркано, страхува се сърцето ми добро, че щом е тъй забързано, щом носи толкова любов и щом съм толкоз близо до светлоокия ми Бог, Той може би ще каже: „Ела, обичам те! Ела, да те прегърна!" Какво тогава аз да кажа, загледан към звездите, какво тогава аз да Му отвърна?..."

- Пак ме заболя сърцето като те слушах, Наборе. Защото много често си мисля точно за това... Затова се просълзиха пак очите ми... Защото си намерил думите, които аз толкова дълго съм търсил... Добре е , че има хора да намират думите вместо нас... Прочети ми още нещо...

- Няма повече да ти чета, но ще ти дам тази книга с надеждата, че ще намираш още много думи, които си търсил.

Тогава този мъж направи нещо, което ме смути и което никога няма да забравя. Той взе ръката ми и с благодарност я целуна: - Благодаря ти! Никой до сега не ми е подарявал такава книга... Благодаря ти! Обещавам ти да напиша още много песни по твоите текстове. - После се прегърнахме отново в оная сърдечна прегръдка на мъжкото приятелство. Пожелахме си лека нощ и тръгнахме всеки със своите мисли за тази вълнуваща вечер.

Като се прибрах в бунгалото отворих бележника и написах: „Мен ме измъчва мисълта за греха. Винаги ме е измъчвала." Така щеше да започне книгата на моето откровение.

На сутринта отново започнах с настървение работата си с мисълта, че днес ще си тръгна по-рано, защото някъде там ме чака едно влюбено момиче. Бързо премина деня и, унесен в мислите си, неусетно стигнах до нашето любовно кафене.

Изненадах се, когато на масата до моето момиче видях още една чаровница. Тя беше с перфектни форми, но красотата й беше от този тип, за който не е необходимо много време, за да я разгадаеш. Имаше в нея една кокетна напереност и самочувствие, което по-скоро дразнеше вместо да привлича.

- Здравейте, чаровници. Радвам се, че такова хубаво момиче ти помага да не скучаеш докато ме чакаш. - Тези думи накараха Хубавото момиче да ме погледне с още по-голямо самочувствие, но и с малко смут. Объркването се засили, когато поех нежната ръчица и я целунах. Едва тогава смутените зелени очи признаха своята чувственост и продължиха да ме гледат докато аз държах ръчицата, а тя произнасяше името си. В това време моята приятелка гледаше усмихната, но и с малко гордост. Вероятно е станало дума кого чака и сега течеше проучване за достоверността на думите й. Когато се приближих и нежно докоснах сочните устни, влюбеното личице грейна още по-щастливо, а зелените очи станаха още по-любопитни.

- Запознай се с моята колежка. Сигурно вече си забелязал колко е хубава. Нали няма да се изненадаш ако ти кажа, че се снима в порно филми. - Тази информация върна отново напереното самочувствие на Хубавото момиче.

- Така ли? Е, това обяснява всичко. Радвам се за Вас, госпожице, че по такъв интересен начин успявате да съчетаете полезното с приятното. Хубавите жени не трябва да стоят в къщи, а да радват любопитните мъжки очи. Сигурно си много щастлива като си представяш как хиляди мъжки погледи опипват голотата ти.

- О, да. Наистина това занимание е много доходно, но колкото до приятното, имам известни резерви. Нещата далеч не са такива, каквито изглеждат. Страхувам се, че много скоро ще намразя секса.

- А да не мислиш, че на нас ни е много лесно да ви гледаме. Ако някога отворя такъв канал то е за да видя някакво стриптийз клипче или лека лесбо сцена. Но щом се появи мъжкото присъствие играта загрубява и изключвам телевизора. Женската красота за мен е нещо, пред което непрекъснато се прекланям и не мога да гледам как някой се гаври с нея. Това е отвратително и събужда само най-примитивни страсти. Не ти завиждам.

- Аз също мисля като тебе, но не мога на никого да внуша, че това, което правим е гадно и изтъркано. Знаеш ли какво ми хрумва? Искаш ли да те запозная с нашия режисьор? Ти говориш толкова убедително, че може да му повлияеш. Искаш ли да опитаме?

- Много съм любопитен. Ще се радвам ако мога да повлияя да се промени тази гадост. Ще видиш какъв талант на режисьор ще се разкрие у мен.

- Ще ти се обадя. А сега трябва да оставя влюбените сами. Страхотна двойка сте!

- И аз ще дойда с теб. Да те пазя да не се поддадеш на изкушението. Шегувам се, разбира се. Не мога да гледам такива гадости. Тя иначе е мило момиче. Само дето малко си помпи самочувствието заради странната си професия. Разказа ми разни хватки. Ще те побъркам като взема да ти ги прилагам... Глупости говоря... Това, което си имаме ми е напълно достатъчно.... Постоянно ми е пред очите този прекрасен ден, дето ми подари... Малко ми е мъчно за хората, които не са го преживяли. Помисли си колко е просто... А хората не го разбират... Затова ще напишеш твоята книга. За да им го покажеш... И нашата любов... Колко е красива... И колко малко е нужно, за да я намериш. Толкова е просто всичко, че чак ме боли като гледам как живеят хората без любов... Защото не могат да повярват, че я има... Затова ще напишеш книгата си, за да видят, че я има, да повярват, че и те могат д я намерят... И ще са ти благодарни за това. Ще видиш.

- Знам. Сега всичко е съвсем просто. Защото го имаме. Остава само да го опиша. Като си помисля, че преди две седмици не се познавахме... Помниш ли как ни събра това влюбено кафене?...

- Щях да се побъркам от вълнение! Още тогава бях безнадеждно влюбена. Казвах си: ако може да имам този възрастен господин до себе си... Но и през ум не ми е минавало, че така ще изпълниш живота ми... Сега нищо повече не ми е нужно... Само дето малко се страхувам... Струва ми се, че малко по малко започваш да ми се изплъзваш... Страхувам се...

- Мъничко мое!... Хората постоянно се срещат и се разделят... Постоянно се влюбват и разлюбват... Големите сърца са винаги влюбени... А твоето мъничко сърце е много голямо... И винаги ще бъде влюбено... Макар че влюбените сърца са много често наранени... Виж колко пътища се кръстосват... Ето, ние с теб сме два красиви пътя, които са се кръстосали... И при това кръстосване се появи неповторим пламък... Хубаво е, че изживяхме този пламък... Защото знам, че ще ни топли през целия ни живот...

- Знам!... Всичко знам... Знам, че някъде има други влюбени в теб хора, които сигурно сега те чакат... Знам, че е невъзможно да останеш цял живот при мен, макар че безумно го желая... Всичко знам... Но ако сега остана сама без теб ще бъда едно обрулено от бурята цвете... Същото онова цвете, което преди два дни казваше: „Не ме  събуждай... Да остана цвете сред поляна..." Какво цвете ще бъда като я няма поляната?... Разплакано цвете...

Приближих се тогава до моето разплакано цвете и го прегърнах пред очите на смутените посетители... Защото нищо сега не беше по-важно от разплаканите очи на моето нежно цвете... Защото целият свят сега бе събран в тези две черни тъжни очи... Целият свят сега бе неутешимо тъжен... Попиваха в ризата ми тези горчиви сълзи, а аз не можех да кажа една утешителна дума... Защото и в моите дълбокомъдрени очи сега блестяха същите безутешни сълзи...

Постояхме така няколко минути и едва тогава успях да кажа:

- Нека се поразходим малко... Ето, аз сега съм до теб... Всичко е наред... Ето, подсуши хубавото си чаровно носле... И очите, които преди две седмици ни доведоха тук... Всичко е наред...

Станахме и бавно тръгнахме по широката алея. Вървяхме прегърнати пред очите на любопитните минувачи, а тъжното й лице докосваше намокреното от сълзите й рамо.

- Цял ден си мечтаех как ще мина с теб по тази алея... Как влюбено ще те държа под ръка, а хората като ни гледат ще си кажат: Колко са щастливи тези влюбени... А сега може би си казват: Колко е тъжно детето на този тъжен баща... И гълъбите ми се виждат тъжни... Но това хубавичко дете определено не е тъжно. Виж колко доверчиво ни гледа... И подсушава сълзите ми... Веднага се размечтавам като видя малко дете. Колко би ме утешило... Но е още рано... Глупости говоря... Не ме слушай... Нали не ми се сърдиш вече... Толкова съм слаба... Разумът ми съзнава всичко, но мъничкото ми сърце не може да го приеме... Искаш ли да поседнем тук при децата?... Много успокояващо ми действат... Отново почва да се пълни разплаканото ми сърчице с любов... Сигурно ти е много трудно да понасяш променливите ми настроения... Просто всичко, което изживявам внезапно излиза на повърхността... Не мога да го крия... Затова съм тъй ранима... Но нима е по-хубаво да се преструвам, че ми е все едно, че мога с лекота да се отделя от теб... Не мога... Много ще мие трудно...

- Не се страхувай, Мъничко. Аз няма да отлетя изведнъж от теб. Още дълго ще съм при теб... Има да изживеем още много красиви мигове... Но докато ги изживяваме бих искал сърчицето ти да е отворено и за останалия свят. Знаеш ли колко се зарадвах като ми каза, че колегите ти те гледат с повече интерес. Така сред многото погледи, които срещаш, ще прочетеш любов в някой от тях... Непременно... Защото любовта непрекъснато кръжи около нас... Остава само да я допуснем до себе си... Видя ли твоята порно приятелка?... Колко малко е нужно, за да се смутят едни хубави зелени очи...

- Това е съвсем друго... Ти не разбираш... Когато ти говориш веднага трепва нещо в този, който те слуша... Не знам как го правиш, но жените около теб неусетно си казват: ако можеше... Защото имат нужда точно от това, което ти с такава лекота успяваш да  даваш. Но другите хора употребяват много усилия, за да предизвикат същото това вълнение, а не успяват... При тебе всичко става по някакъв съвсем естествен начин и затова на тебе ти се струва всичко толкова просто... Ти обичаш всички и всички са готови да ти отвърнат с любов. И затова ти се струва, че за всички нещата са също тъй прости... Но не са... И затова съм толкова щастлива, че точно мен си срещнал сред хиляди други жени... Затова се страхувам, че ако те изгубя никой няма да може да заеме мястото ти... Разбира се, би било прекрасно ако някаква вълшебна пръчица доведе до мен някой влюбен и добър като теб свободен мъж, който да ме обича като теб и когото бих могла също така щастливо да обичам... Но е много трудно да повярвам, че тази приказка може отново да се повтори... Затова така се страхувам... А иначе би било прекрасно да живея с човек като теб, а ти понякога да идваш и да се радваш на щастието ни... Прекрасно би било... Но толкова трудно осъществимо...

- Всичко разбирам, мъничко мое... Сега разбирам всичко... Обещавам ти, че няма да се отделя от теб, докато не дойде Принцът. Каквото и да ми струва... Вярвай ми... Аз не се уморявам да те обичам... Просто се страхувам, че моята любов може да обърка живота ти. За това се страхувам. Но иначе мокрото ми рамо е винаги до теб...

При тези думи щастливите устни докоснаха рамото ми, за да усетят вкуса на собствените си сълзи. А черните очи ме погледнаха и в тях отново блестеше красивата искрица на щастието.

Отново преминахме по алеята загледани в приближаващия залез. Но сега вече хората, които ни срещаха си казваха: Ето двама щастливи влюбени...

Когато влязохме в просторния хол, първото нещо, което видях бяха красивите горски цветя. Сега те срамежливо надничаха от малка ваза в края на масичката и напомняха за онзи неповторим ден. Мъничкото чаровно носле ги помириса, а стопанката му щастливо увисна на шията ми, за да разкаже с щастливите си устни колко е прекрасен светът. Наред с аромата на горските цветя в стаята се носеше и тиха бавна музика. Поседнахме до масичката, за да отпием от кехлибарената течност в чашите.

- Искам сега да пием за това, че соленото ти рамо още дълго ще е до мен и щастливо ще осолява живота ми.

- И за непознатото красиво онова, което предстои.

След като отпихме по няколко глътки аз се приближих, коленичих пред дамата и като целунах малката ръчица, промълвих: - Ще позволите ли, госпожице?...

За пръв път танцувахме и сега телата ни се опиваха от красивата музика и нежната близост. От време на време устните докосваха соленото рамо, щастливи от това, че то вече е сухо. Нежните ръчици притискаха едва коравите ми рамена, а мъничките бедра се полюшваха и леко докосваха силното тяло, което толкова много обичаха. Устните ми нежно целуваха черната коса, а ръцете ми търпеливо бродеха по нежния гръб. Не говорехме. Стигаше ни това, че пиехме от тихия красив извор на нашата близост. Тази близост стана по-осезаема, когато нашите устни се сляха в тиха целувка и напомниха на телата ни, че денят е отминал, а нощта едва сега предстои.

След минута вече бяхме в банята. Харесваше ни да я посещаваме заедно. Докато стояхме под душа притискайки телата си, мъничкото гласче се смееше на променливото изражение на моята възбуденост. Харесваше му на мокрото тяло да притиска малкото си коремче до нея, но не смееше да ползва ръцете си за по подробно опознаване. Когато се подсушихме, лекото телце увисна на шията ми и като ме обхвана с малките крачета опита само да обладае неспокойната ми мъжественост. Това се оказа трудна задача, затова се наложи да помогна със своята опитност. Музиката не беше спряла още и телата ни продължиха да се полюшват, но този път ритъмът беше много по-сладостен. Малкото тяло се увлече в търсене на непозната сетивност и започна да се огъва в такт с музиката. В подклаждането на страстта се включиха и устните и жадното им захапване веднага накара тялото да се огъва още по-енергично. Нежните вопли разказваха за едно ново, непознато вълнение. Ритъмът ни отвеждаше към леглото и когато устните се впиваха вече болезнено, а воплите ставаха неудържими телата паднаха без да се разкопчават и така дадоха възможност на мъжката сила с цялата си мощ да притисне стенещото от жад тяло и след няколко силни удара да събуди щастливия вик на освобождаването... Устните полека се отпускаха и докосването им ставаше все по-меко и топло. Смириха се полека телата и само сочните устни продължаваха с благодарност да обикалят по мъжкото лице и с всяко докосване ставаха все по-нежни и уморени. Искаше ни се да останем така без да отмиваме сладостта от телата си. Само след няколко минути опиянените души и преплетените тела се отпуснаха покорно и оставиха сънят да ги обори.

Едва на сутринта, след като си разменихме утринната доза целувки, се отправихме към банята. Направихме някаква лека закуска и след безкрайна поредица от прегръдки тръгнахме по света, за да му разкажем колко сме влюбени и колко спокойно очакваме повратностите, които вероятно ще ни донесат следващите дни.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2011-04-06
прочитания: 435
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход