StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,099
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,269
   Точки: 2,652,292
   Съобщения: 152,647
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 15

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 15

Продължавах да стоя изправен пред стената и мислите ми отново се завръщаха при онова малко влюбено дете, което аз съвсем наскоро бях направил жена. Трябваше да намеря начин да се отдалеча, колкото се може по-безболезнено от нея, но пътят ми беше неясен. Само дълбоко в мен започваше да звучи: „...Колко е тъжно това... Тръгвам си днес аз от теб още преди до теб да съм стигнал..." Откъсна ме от тъжните мисли краткото позвъняване и гласчето, което сега беше много весело: „Имам страхотна идея! Ще ти я разкажа довечера! Нали няма да работиш и в неделя?... Само че искам да дойдеш точно в осем. Вратата ще бъде отключена... Ако знаеш с какво нетърпение те чакам... Приятелката ми няма да бъде тука. Ще бъдем само двамата. Представяш ли си!... Затова така нетърпеливо те чакам... И работи по-малко, защото искам да си силен... Чакам те!..." Ако това можеше да се нарече стъпка към отдалечаване... Затова предпочетох да се отдам на сладостното течение с надеждата, че подходящият момент ще се появи от само себе си. А сега най-важното беше да отпочина добре, защото отново ми предстоеше бурна нощ. Като си помисля, то други нощи почти няма.

Пристигнах по-рано в града, за да купя цветя за очакващото ме момиче, което сега ме чакаше като жена. Вземах отново бели гербери. Струваше ми се, че най-много подхождат на чистотата, при която отивах. Носех ги без опаковка, само с малка панделка. Не обичам натруфените опаковки. Красотата трябва да бъде гола, за да достига откровението й до нас. Така подготвен нетърпеливо тръгнах към красотата, която от няколко дни цъфтеше само за мен. Бързах и по още една причина. Тези две неповторими страстни нощи бяха натрупали там долу взривоопасен товар. Аз толкова се задълбочавам в изучаване и задоволяване на женската сетивност, че понякога забравям, че и аз съм човек. Красивите вълнения на моите партньорки предизвикват у мен почти същите изживявания и ме карат да се чувствам удовлетворен от съпричастността към тези нежни трепети. Но близостта с тези развълнувани тела натрупва в мен напрежение, което все някога трябва да бъде освободено. Сега това напрежение предизвикваше тежест, която влияеше на походката ми.

Колкото повече приближаваше уреченият час, толкова повече се засилваше любопитството ми към изненадата, която ми готвеше влюбеното момиче. От опит знам, че такива изненади най-често имат сексуално измерение. Но когато в уречената минута отворих вратата на познатия ми вече дом, това което видях надмина и най-дръзките ми очаквания. Там, на голямото легло лежеше съвсем голо онова крехко телце, което със своето нежно привличане преобърна всичко в до вчера подредения ми живот. Малкото пръстче на това ефирно създание се плъзгаше бавно в също така малката цепнатинка в долната част на малкото коремче. Черните очи сега бяха замъглени от страстния пламък, който им изпращаше възбуденото от очакване и от нежните докосвания тяло. Търпеливо се беше подготвило това тяло, за да може да приеме, с колкото се може по-голяма жажда дългочаканата мъжественост. Малката стопанка се страхуваше, че може би и този път няма да може да изживее с всичката си страст мига, към който се стремеше така дълго. Тя се страхуваше, че може би няма да успее да донесе достатъчно радост на този, който сега изпълваше целия свят в мъничкото смутено сърчице и може би нейната неопитност ще го отблъсне. Затова сега поддържаше сетивата си на онзи сладостен връх, от който и най-малкото докосване да може взриви пламналите от очакване сетива.

Гледаха ме сега тези замъглени от страст очи и лека усмивка озаряваше напрегнатото личице. Малкото пръстче не спираше да изследва нежната гънка от страх да не би да се смири пламъкът, който толкова търпеливо бе разпалвало. Само миг бе достатъчен, за да се прехвърли огънят от това горящо в очакване тяло и да събуди взривоопасно мъжките ми сетива. Едва успях с треперещи ръце да оставя цветята на малката масичка и трескаво да съблека дрехите, които сега толкова ми пречеха. В този миг малките ръце притиснаха към тялото двете нежни крачета така, че между тях блесна красиво малко езерце. За миг се спрях пред идиличната красота, която струеше от това изпълнено с любов и очакване тяло и отново се запитах: „Нима може тази чиста сълза да бъде грях?..." Треперещ се приближавах към тази сълза, изгарящ от желание миг по-скоро да я изпия. Понечих да се наведа към блестящото езерце, но в миг крачетата рязко се разтвориха и мъничките ръце страстно ме притеглиха към треперещото тяло. Притиснах жадната сакралност с цялата мощ, която носеше устремената ми към нея мъжественост и тя ме прие със сладостна охота. За секунда достигнах любопитната изгаряща дълбина и само след няколко мощни движения в тесния отвор вече се сливаха сладките сокове на взривените от възторг тела, които отбелязваха тържествеността на този миг с продължителни нежни стонове... Когато тези стонове постепенно затихнаха, намерих уморените от красивия взрив устни, които сега едва успяха да се протегнат, за да ми покажат с каква нежна уморена мекота е изпълнено треперещото до преди малко от страст тяло. След още няколко секунди упоените от щастие очи се отвориха и изпратиха послание на благодарност за разтърсващата тръпка, която току що бяха получили. Продължихме да се гледаме така, замаяни от опиянението, което беше обхванало нашите влюбени тела. Притиснаха ме малките ръце в нежна продължителна прегръдка, а устните продължаваха да разказват с мекотата си каква красива нега е изпълнила нежното тяло. Когато най-после се отделиха тези благодарни устни от лицето ми, намериха сили да проговорят:

- Видя ли!... И моето неопитно тяло вече може да те приема с радост като Нея... Сега вече и аз съм жена... Сега ти за втори път ме направи жена... И завинаги ще остана жена... Заради тебе... Благодаря ти!... Сега съм много щастлива и спокойна... Защото аз малко се страхувах, че нещо не ми е наред и моята неопитност може да те отблъсне, но сега съм вече спокойна... Много ми хареса тласъка, с който изхвърли в мен сладкия сок... Не съм знаела, че тялото ми може да го облизва така сладостно... Даже малко ми е мъчно, че сега ще трябва да го оставя в банята... Но ти ще ми налееш още, нали?... Още много пъти... Аз ти обещавам да ставам все по-опитна... Благодаря ти, че си толкова търпелив...

След няколко минути изкъпаното телце постави цветята във ваза и започна да подрежда някакви лакомства на масата. Гледах какво удоволствие й доставяше ролята на домакиня. Сега тя беше не просто любовница, сега беше жената в семейството.

- Заповядай... Ще седна срещу теб... Искам да мога да те гледам... На здраве!... Затова, че ме направи още веднъж жена... Хубаво ми е да се чувствам твоя жена... Дори се страхувам, че ще започна да ревнувам от моята приятелка... И снощи изпитах ревност от онази жена, която ми се обади... Веднага разбрах, че е влюбена в теб... Жените се влюбват в теб като чуят как говориш... Ти дори може би не го забелязваш, но някак си събуждаш желание за близост... Думите ти го събуждат... И вечно влюбените ти очи... Затова се учудвам като казваш, че толкова малко жени си имал... Сигурно ти е било много трудно... А тази жена ще въздиша много дълго след теб...

Знаех, че ще събудя болка във влюбеното сърчице, но много по-трудно ми беше да се преструвам, че нищо не се е случило. Затова започнах да разказвам за преживяванията си от предишната нощ. Наскърбиха се черните очи и дори вече не гледаха в мен. Аз също отклонявах погледа си от тях докато говорех. Но ето, че се появи отново радостна светлинка в любимите очи... И онази хубава малко тъжна усмивка...

- Знаеш ли?... Аз вече не ревнувам от жената, която така страстно си обичал... Дори започвам да се радвам за нея... Ти си й помогнал да не се чувства самотна... Ти си й дал любов... А твоят приятел е направил невероятен жест... Хубаво е да имаш такива приятели... Сега тази влюбена жена говори със своите ученици, а те се чудят защо е тъй грейнало днес лицето й... А тя им говори с много повече чувство и им раздава от любовта, която е получила от тебе... Виждаш ли колко е красиво това!... И тези деца ще занесат в домовете си любовта, която ти си дал на онази влюбена жена... И така от днес ще има малко повече любов в света... Ето защо вече не ревнувам от жената, която си обичал... Ето защо аз вече обичам тази жена... Защото ти си я обичал...

При тези думи аз се приближих до това невероятно дете и целунах очите му.

- Мъничко мое... Не знам дали съзнаваш колко мъдрост има в твоите опрощаващи думи... Това е мъдростта, която Бог така много иска от нас да познаем и която много хора така и не успяват да срещнат в краткия си земен път. Радвам се, че толкова любов има в доброто ти сърчице. Знам, че това сърчице също ще получава още много любов. Ще срещаш още много влюбени сърца и тогава ще научиш, че колкото повече любов раздаваш, с толкова повече любов ще се изпълва и твоето сърце. И непрекъснато ще бъде разперено над теб божието крило и ще те пази, защото Бог е Любов! Ще бъда щастлив тогава, че в доброто ти сърце ще има едно кътче и за мен. Много скоро ще се отвори това сърце и ще види колко много други хора искат да му дадат любов. И от всички тези влюбени сърца ще избереш едно и то ще те стопля през всичките останали дни, които ти предстоят.

- О, не говори така!... Не искам друга любов...Никой не може да ми даде толкова любов, колкото ми даваш ти... И затова няма да мога да обичам друг... Защото винаги ще го сравнявам с теб... О, аз мисля за това... Но не мога да си го представя... Сега имам теб ... Не искам да мисля за друг...

Притисна се отново нежното телце до мен, а аз с радост го понесох към леглото, което ни чакаше с любопитство. Започнахме отново да изследваме телата си и да ги зареждаме с ново желание. Мъничкото телце беше много любопитно да разбере на какво още са способни току що събудените му сетива. Застана над мен и несръчно се опита само да търси съприкосновение с вече готовото ми за нови преживявания тяло. Разочарова се от неуспеха, но аз я оставих да се справя сама, защото чаровните несръчни движения бяха много възбуждащи. Постепенно жадните сетива намериха вярното решение и потърсиха сами пътя към онази вечно жадна дълбина. Любопитното тяло непрекъснато променяше посоката на движение в търсене на най-сетивната близост. Особен трепет го обзе, когато ръцете ми се възползваха от удобната поза и започнаха да докосват непрекъснатото движещи се малки гърдички. Радостта от движението се засили, когато успях да поставя свободната ръка там, където телата се притискаха най-силно. Но след няколко минути умореното телце се отпусна върху мен в нежна притома. Навярно сега оценяваше по-справедливо мъжките усилия за удовлетворяване на женските потребности. Аз малко се страхувах да не би да смутя неопитното тяло с прекомерно много изживявания и затова оставих по-голяма част от уроците за следващите упражнения.

Постепенно телата ни се смириха, приели, че това, което изживяха е напълно достатъчно за начало на първата ни семейна нощ. За пръв път детето до мен разбра колко е хубаво да заспиш на мъжко рамо. А аз разбрах колко ще е трудна раздялата ми с това толкова доверчиво влюбено сърце.

Утрото ни намери така прегърнати, както ни остави вечерта. Влюбените отпочинали устни с благодарност милваха моето мъжко лице.

- Не искам нищо повече от това да се събуждам всеки ден до теб. Нищо повече... Разбираш ли!... И не само заради страхотните изживявания които ми носи мъжката ти близост... Мога с часове да те слушам как говориш... Или даже само да те гледам... Ти дойде като един толкова внезапен дар, че още не мога да повярвам, че те има... Ето, сега съм съвсем смирена, а в тялото ми пак тече онзи сладостен любовен сок... Просто, защото ти си до мене... Не искам нищо повече...

- Наистина ние изживяваме толкова щастлива любов, каквато само във филмите се среща... Или в книгите... Знаеш ли, от няколко дни си мисля каква невероятна книга би се получила ако разкажа за нашата любов... Ще бъде много лесно. Няма да се налага нищо да измислям. Просто ще разкажа съвсем откровено за всичко, което преживяхме през тези незабравими дни. И за това, което предстои да се случи...

- О, това е страхотна идея! Ще ти помагам! И ще внимавам какви ги върша, че иначе ще ми се разнесе славата по света. Представяш ли си колко хора ще мислят за мен... И може би ще ми завиждат за това, че съм те срещнала... И непременно ще станат по-влюбени и по-щастливи... Ще искат да са като нас... И ще повярват, че онази голямата, мечтаната любов може да съществува. Непременно го направи!

- И за да не описвам само страстни нощи, ще ти направя днес един хубав подарък Ще те заведа до едно бистро като тебе поточе. Ще бъде много хубаво...

- Уха! Тръгваме веднага! Ще се ходи ли пеш?

- Малко. Ще вземем едно одеяло и храна. Като в онази приказка, която ви разказах.

- Страхотно! Тръгваме веднага!

Изпълнени с невероятно щастие бяха очите до мен докато пътувахме към обещаното кътче. С детинска откровена радост се въртеше на седалката влюбеното момиче. Сега й се случваше нещо съвсем различно от ежедневните събития и й даваше особено самочувствие. Сега тя беше Дамата и това й носеше нова непозната радост.

След около час вече бяхме на обещаното място. Оставихме колата и тръгнахме през гората по тясна пътечка.

- Ще повярваш ли, че никога до сега не съм виждала такова красиво място?... Аз съм една загубена читанка, която гледа само учебниците. Боже, какви хубости имало на този свят! Това теменужка ли е?... Толкова голяма?... А тези цветя виждам за пръв път... Остава да срещнем и някоя сърна... Това ли е поточето, което търсим? Страхотно! Правиш ли си сметка как ще ме накараш да си тръгнем от тук? Само на носилка! - при тези думи мъничкото телце увисна на шията ми и се остави да го разнасям по малката полянка като не спираше да крещи от радост. Когато спряхме опиянени от този танц сред цветята, устните ни нежно се срещнаха. - Разбираш ли какво правиш с мен? Ти изпълваш всеки ден с все повече радости обърканото ми смутено сърце и то сега не знае къде да се дене от щастие. Чувствам, че все по-тясно ми става на земята и ми се иска да хвръкна и да се освободя от всички земни грижи и условности. Ти толкова ме издигаш над земята, че започвам да се страхувам малко... Страхувам се да не падна от високото... Притисни ме, за да не се страхувам... Занеси ме до водата... Много обичам да ме носиш... О, тя съвсем не е студена... Чувствам се като самодива до този поток... Искаш ли да видиш как се къпят самодивите?... Гледай!

При тези думи нежната самодива свали бавно оскъдните си дрехи и внимателно нагази в потока. Гледах с умиление тази малка чаровница как плиска върху себе си чистата планинска вода и вече знаех, че този миг ще се запечата завинаги в паметта ми. Там, в потока аз не виждах гола жена. Това беше едно същество, излъчващо ангелска чистота. Винаги, когато си мислех за това същество, си казвах: това е една сълза. И сега чистотата на тази сълза се сливаше с чистотата на планинския поток. Сега жизнерадостният смях на тази сълза се сливаше с веселото бълбукане на планинския поток. А аз стоях занемял, опиянен от съвършената чистота на тази идилия. За пръв път в живота си виждах обединени в едно най-съвършените божи творения: природата и жената. И тези творения родиха отново в мен непознат духовен оргазъм и ме накараха да извикам: Щастлив съм! Погледна изненадано към мен ефирното същество и хвърли шепа вода по възторженото ми лице. Прегърнах мокрото тяло и отново нежно повторих: Щастлив съм! Отговориха ми влажните устни: Щастлива съм! Пренесох лекото дете на одеялото, където двете щастливи тела се сляха в нежна продължителна целувка. Гледах блестящата голота до себе си и ненаситно пиех от нейната красива чистота. И докато поглъщах с очи това съвършенство в мен не трепна никакъв сластен порив, както не би трепнал ако гледах телата от картините на Рембранд. Съвършенството до мен проговори:

- Когато каза, че ще отидем край планинския поток веднага си представих как страстно се преплитат край него телата ни. Но сега моето щастливо тяло е така смирено, опито от тази съвършена красота, че ми стига да гледам хармонията около себе си и щастливите ти очи. Моля те, омагьосай ме да остана така. Бих могла да прекарам живота си в един такъв безкраен миг и нищо повече да не искам.

Целунах отново щастливите очи и така сближени занемяхме в трепетно блаженство. Не можеше да има по-чисто преживяване от това, което сега опиваше смирените ни тела и докосваше възвисения от тази неземна хармония дух.

- А ти казваше,че трябва полека да се отдалечаваме... Защо?... Къде ще идем като се отдалечим?... Да търсим нова близост?... Не се лъжи... Не може да има друга такава близост... Не се лъжи... Да останем така, моля те... Какво повече ни трябва?...

- Не мисли за това, мъничко мое. Бог ни обича и непременно ще подреди нещата по възможно най-добрия начин. Вярвай ми... „Вярвай, любовта ни недосънуван сън не ще остане..." Това са стихове на Дебелянов... Когато бях на твоите години, много го обичах и го знаех целия наизуст... Донесох ти снощи „Антология на българската любовна лирика", но по обясними причини не успях да ти я дам.

- Толкова ми е хубаво сега... Кажи  ми нещо по памет. Ти толкова хубаво рецитираш... Ще се сгуша в теб и ще те слушам...

- Искаш ли да ти изпея една моя песен?. „...Понякога сънувам, че летя... Понякога в съня си плача... Изправям се пред шеметна скала или самотен се изгубвам в здрача..."

- О, много е хубава! Не знаех, че пишеш и песни... Колко много неща не знам за теб... Страхувам се, че още по-безнадеждно се влюбвам... Като те слушам с каква лекота пишеш, започвам да си мисля, че и аз бих могла... Ще се опитам някой път... Толкова много неща имам да казвам... Моля те, кажи ми още нещо. Тъй ми е хубаво като съм се гушнала в тебе... Харесва ми да съм малка...

- А на мен ми харесва да съм силен, за да те пазя... Ще ти разкажа за бурята: „Ела - да гледаме заедно бурята! Сега - не чакай за утре! Така - да се вятърът втурне! И там - нас с листата да грабне! Тогаз - небето нека да падне! В дъжда - да се люшнат мокри телата! В екстаз - да се слеем луди с земята! Ела! Сега! Не чакай за утре!"

- Страхотно! Сякаш за мен си го писал... Изтръпнах докато те слушах... Ето, сега ти ми носиш бурята. Хубаво е да съм в бурята с теб... И да чувствам как ме пазиш... А може би е хубаво да се чувствам разпиляна от бурята ти...

- О, това е добра идея! Дай бележника...Чуй: „... Не ме събирай... Остави ме разпиляна... Безкрайно в нега да се нирвам... Искам тъй да си остана... Не ме събуждай... Да остана цвете сред поляна... Моля те, не ме събирай... Остави ме разпиляна..."

- Господи! Толкова е хубаво... И е толкова точно... Защото си го написал за мен... Ти не можеш да разбереш колко щастлива ме правят думите ти... Повече от най-чувственото докосване... Виж как се просълзиха щастливите ми очи... Почувствай колко са топли влюбените ми устни... Защото аз съм едно цвете сред поляна... То е почти буквално... Господи!... Колко съм щастлива!... Безумно щастлива!... С часове бих могла да стоя до теб и да те слушам... Защото все повече се влюбвам... Защото все повече те обичам... Обичам!... Обичам... Защото съм едно малко влюбено цвете сред поляна... Не ме събуждай... Искам тъй да си остана...

При тези думи малката главица се облегна на рамото ми и го обля със щастливи сълзи. Чрез тези сълзи протичаше в мен упойващата любов на това чисто цвете, което заради мен разцъфваше във все по-красиви цветове и ме упойваше с непознати до сега аромати. Не смеех да помръдна да не би да наруша идиличността на този неповторим миг. Повдигна просълзените очи моето нежно цвете и отново повтори:

- Обичам те! ... Много!... Много!... Много... Започва да изпитва болка от щастие влюбеното ми сърце... Но в тази болка все повече започвам да се страхувам, че може да те изгубя... Страхувам се...

- Не се бой, мъничко мое. Никой няма да нарани доброто ти сърчице... Ела сега да зарадвам с още нещо влюбените ти очи. Но преди това сложи някаква дрешка на красивото си тяло.

Прегърнах малкото телце и го поведох нагоре край потока. След няколко минути стигнахме до малък живописен водопад, който разпръскваше безброй малки капчици, а слънчевата светлина ги превръщаше в многоцветна дъга. Гледаше занемяло детето до мен тази чудна феерия и щастливо се притискаше до мъжкото рамо.

- Колко красиви приказки ми разказа днес!... Никак не жалиш мъничкото ми сърце... Ще се пръсне от щастие!... О, не го жали! Дори да се пръсне, поне да се е пръснало щастливо... Ела!... Искам да минем под дъгата... Виж колко сме хубави голи... Ела, да те прегърна под този щедър дъжд... Още една приказка... Какъв вълшебник си ти... Така ми харесва да съм постоянно омагьосана... И да съм до теб... Струва ми се, че този миг не съществува... Толкова е необичайно красив и неземен... Но все пак те има нали?... Нали не е сън?... Ощипи ме да повярвам... Знам, че когато дойде сетният час, това ще бъде последното, което ще иска да си спомни земното ми тяло... Благодаря ти за този подарък... Сигурно съм много добра, щом съм го заслужила... Виж, устните ми са студени вече... Изнеси ме на слънце... Така... Прегърни мъничкото ми влюбено телце... То сега е смирено и много щастливо... Благодаря ти, че го правиш щастливо и когато е смирено... Виж, устните ми се стоплиха вече... И са малко гладни... Хайде да отидем да ги нахраним...

Спуснахме се отново по познатата пътечка, а пред мене припкаше едно щастливо дете и си пееше някаква детска песничка. Появиха се на импровизираната софра лакомствата, които носехме, грижливо подредени от любезната домакиня. Харесваше й да се чувства домакиня и да се грижи по някакъв начин за мен.

Свърши ритуалът с храненето и за последен път се прегърнахме край чистия поток. Малко тъжна беше тази прегръдка, защото с нея завършваше един от най-красивите дни в живота и на двама ни. След това тръгнахме към познатите делнични грижи, но много добре знаехме, че във всеки делничен ден ще има следа от приказката, която преживяхме днес.

Прибрахме се в малкия уютен дом, когато навън вече се смрачаваше. Започнах да чета едни от най-хубавите стихове в българската поезия и това караше мъничката ми приятелка непрекъснато да ме целува. Споменах, че пиша и еротични стихове и когато прочетох някои от тях тя ми каза:

- Много са хубави... Дори леко ме възбуждат... Започвам да си спомням, че щастливият ми дух е облечен в чувствено тяло... Моля те, занеси чувственото ми тяло в леглото да му припомниш колко е грешно... Радвам се, че съм толкова лека, защото много ми харесва да ме носиш... Помниш ли, когато ме понесе за пръв път... Щеше да се пръсне тогава от вълнение сърчицето ми... Сега те приемам вече без страх. Искаш ли пак да ти разказвам какво чувствам?... Взе да ми харесва тази игра. Харесва ми как докосваш гърдите ми с устни, но по-добре да ги докосвам сама, а ти да слезеш там, където устните ти носят най-гореща тръпка. Точно така... Много ми е хубаво... Не спирай.. Да... Особено там... Да... Чувствам, че сега тялото ми се събужда много бързо... Хайде, готова съм... Ела!... Чакам да ме разкъсаш отново... Страхотно... Не се страхувай... Притисни ме силно... Да... Така... Хубаво е, че се движиш бавно... Много е чувствено... Така... Искам устните ти... Още повече ме възпламениха... Не спирай... Да... А сега се поспри... Да те помилвам нежно с онази пламнала плът... Чувстваш ли колко нежно те стискам без да се движа... Много ми е хубаво така... Остани... Да... А сега да си почина малко... О, не излизай от мен... Да... А сега любопитното ми тяло иска да разбере какво ще стане ако застанеш зад мен... Внимавай... О, страхотно!... Много е силно!... Да... Продължавай... Разкъсваш ме!... Не, не спирай... О, Господи!... Страхотно!... Сега ще повдигна крака си... Ето така отстрани... Много е дълбоко... Разкъсващо... Добре е, че ръката ти стига до там... Аз докосвам гърдите си... Да... Идва...Освободи ръката си, за да имаш сила... Аз ще го направя сама... Идва... Не мога повече... О-о.-о... ...Какво беше това... Не може да бъде... Аз ли съм това... Разбра ли какво се случи... Не мога да повярвам... Ето, стихва... Но ти остани в мен... Още си силен... Как го правиш?... Сега ела... Искам рамото ти... Да го целуна... И да се отпусна на него... Какъв вълшебник си ти... Какво ли още може да се изживее... Защото аз повече от това не мога... Ето, вече имам сили да отида до банята... Ела с мен... Като под онзи водопад...

Повече няма да ти разказвам... Много ми е трудно... Колко хубаво ще спя до теб след толкова вълнения... Дай ми отново рамото си... Чувствам как онези зелени очи ни гледат с любов... Лека нощ...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2011-04-04
прочитания: 764
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход