StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,374
   Точки: 2,652,467
   Съобщения: 151,511
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 14

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 14

- Брат, какво правиш! Струва ми се, че всяка жена иска да изкрещи тези думи, но не намира смелост за това. Ако можеха хората по-смело да изразяват желанията си, светът би бил много по-свободен и красив. Иска ти се да кажеш на очите срещу теб колко са красиви и го казваш. Иска ти се да ги целунеш и ги целуваш. Иска ти се да кажеш „обичам" и го казваш...

- Има нещо друго, братле. Това е мисълта за греха. Това е, което непрестанно ме възпира. И се питам: нима любовта, която искам да раздам, е грях?... Макар че Бог е любов... Ако можех само да раздавам любов... Ако можеше само да се обичаме...

При тези думи подадох на чаровницата срещу мен книгата, на която вече бях написал: „На тези блестящи черни дългоноги очи!" Блеснаха тези дългоноги очи при случайния допир на ръцете ни и продължиха загадъчно да мълчат.

- Време е да си тръгвам и да ви оставя да споделите остатъка от нощта. Надявам се, че думите ми са ви заредили с достатъчно желание. Желая ви не лека, а бурна нощ.

Когато излязох навън, видях лятната зеленина, окъпана от блясъка на пълнолунието. Звучеше многообразната песен на щурците, която изпълваше чудната нощ с покой. Прибрах се в бунгалото и се отпуснах в леглото без всякакви дрехи. Обичам в горещите нощи да спя така. Чувствам се по-свободен. Докато тялото ми се отпускаше мислех за вълненията от тази вечер. Бях почувствал как отново връхлита грехът върху мен от тези, обезпокоени от думите ми очи. Утешителното беше, че сега има друг мъж, който да гаси пожара в това неспокойно тяло.

Тъкмо започнах да се унасям в първия си сън, когато на вратата леко се почука. Сънено казах „да" и успях да светна лампата тъкмо, когато хавлията падаше на земята от стройното влажно тяло. Стояха в безмълвие двете голи тела няколко секунди. Сега грехът стоеше пред мен в най-чистата си и неустоима форма. Има ли мъж на тази земя, който да може да каже: „Върви си, това е грях."? Аз също не го казах, а сграбчих треперещото от очакване тяло и впих устни в нейните. Само след миг телата ни бяха в леглото. Тя ме притискаше с невероятна страст без да откъсва устни от моите. Гъвкавото й тяло само откри моята готова да се взриви мъжественост и жадно я насочи към жадната си топла дълбина. Огъваше се под мен по невероятен начин това опитно жадно тяло без да търси помощта ми. Стигаше му това, че там дълбоко в него има част от мен и тази част запълва цялото жадно за натиск пространство. Устните й продължаваха да ме изпиват с непозната жажда. Не искаше никакво друго докосване това изгарящо от страст тяло. Стигаше му посланието на обезумелите трескави устни. Ноктите й се впиваха в гърба ми, за да ми разкажат колко е силно усещането от сливането на страстните ни тела. Тялото й под мен се огъваше все по-енергично, а дишането ставаше с всеки миг по-ускорено, но устните не се отделяха. Зъбите й захапваха езика и посинелите ми устни и това захапване изпълваше с непозната страст полуделите ни тела. И двете тела издаваха объркани неясни стонове в очакване на сюблимното взривяване. Когато този миг дойде, устните се отделиха, колкото да чуя възторжения вик на освободеното от натрупаната страст тяло и отново се прилепиха, но сега бяха по-меки и стонът ставаше все по-нежен и тих... Когато затихнаха и последните акорди на тази прекрасна симфония на страстта, черните очи се отвориха, за да покажат две щастливи сълзи... Нямаше следа в тези очи от безумието, което ни беше обзело само преди няколко секунди... Красивото лице излъчваше неземно щастие... Сега нежните ръце се плъзгаха едва по наранения ми гръб, а устните ме докосваха толкова леко сякаш искаха да се извинят за жаждата, с която ме изпиваха до преди миг. Успокояваше се полека щастливото тяло, но беше малко изненадано, че е все още запълнено с напълно качествена мъжественост. Едва успях да задържа взрива, защото ми беше напълно ясно, че ме чака необикновена нощ. Когато телата успяха да се разкопчаят, нежният глас прозвуча уморено и щастливо:

- Никога до сега не съм била така луда... Виждаш ли какво могат да направят думите?... Твоите думи ме накараха да се хвърля така обезумяла... През цялото време чувствах как влагата между бедрата ми се увеличава... Толкова ми беше хубаво да се чувствам забелязана... Аз, разбира се, срещам навсякъде любопитни погледи, но това е съвсем друго... Твоите очи ме смущават по един съвсем различен начин... Твоите очи ме карат да се чувствам забелязана и значима... Харесва ми желанието в твоите очи да ме разгадаеш... Чувствам се самотна като живея неразгадана... Иска ми се да мога да живея освободена и разтворена... Почувствах как твоите очи надничат дълбоко в мен, далеч зад красивата фасада... Ето, от това имам нужда - някой да рови търпеливо в най-дълбоките пластове на моята душевност, а аз щастлива да му се разкривам... Постоянно си представям, че съм цвете, а няма за кого да разцъфтя... Добре е ,че те срещнах... Ти събуди цветето в мен.... Благодаря ти!...

- Много хубаво говориш... Толкова малко хора познават света на думите... Ние с тебе го познаваме и затова тъй бързо разкриваме своята съкровеност и се сближаваме. И защото докосват тези думи най-дълбоките пластове в душите ни, затова тъй безумно пламват и телата - за да допълнят съвършенството на близостта... И колкото са по-откровени думите ни, толкова са по-откровени и телата... Защото не се страхуват, че могат да бъдат наранени ако признаят безумието на желанието си... И по този начин си подаряват най-съвършеното откровение... Защото свободата в сближаването на телата е най-голямото човешко откровение... Особено, когато това сближаване е започнало с думите... Виждаш ли колко сме близки с тебе сега... Защото познаваме този път.

- Сега вече не се срамувам от дръзкия начин, по който нахлух при теб, защото знам, че ме разбираш... Това ме кара да се чувствам спокойна, но и ме тревожи, защото разбирам колко по-откровено мога да се приближа до теб... Имам нужда от свободата, която ми носиш... Чувствала съм се болезнено уморена до сега, защото се е налагало да прикривам желанията си... Чувстваш ли колко са щастливи и откровени устните, с които отново те докосвам... Хубаво е тялото ти... Толкова силно го обичам сега след това безумие, което преживяхме... Не знам как успя да задържиш заряда си... Впрочем добре стана така, защото искам да му разкажа още много неща тази нощ... А аз умея да разказвам... Особено сега, когато телата ни са изпълнени с желание за толкова откровена близост... Обичам аз да ръководя нещата, но виждам, че и на теб ти харесва.

При тези думи тя застана върху мен и започна да се движи съвсем леко. При движенията гърдите й докосваха съвсем леко моите. Тогава поставих така ръцете си, че нежните зрънца да могат при всяко движение да се проплъзват по тях. Тя сама определяше променливата сила на докосването и възбудата от това докосване се засили толкова, че я накара да затвори очи, вглъбена в търсене на сладостни усещания, с които красивото тяло бе така щедро надарено. Когато жадната плът започна да трепери от възбуда, движенията спряха и тя се притисна към мен, умело задържала усещанията си на онзи сладостен връх миг преди взрива... Чувствах как сладостно ме облизва дълбоката й топлина... Безмълвни, телата ни се опиваха в сладостна омая без да правят никакви движения... Продължаваше само това безкрайно нежно облизване на опиянените влюбени тела... Устните ме докосваха със същата откровена нежност и топлота... Лежахме неподвижни така, слети в най-безкрайния и сладостен миг, който някога съм изпитвал... Отвориха се за миг щастливите очи, за да ми кажат: „Няма нищо по-красиво от това,което изпитваме сега!... Благодаря ти за откровението, с което ме обичаш..." След това нежно се отпусна върху мен... Смиряваха се с всеки миг щастливите души... Едва ме докосваха уморените устни... Постепенно се отделиха пияните от сладост тела... Сега на рамото ми имаше едно щастливо лице... Едно красиво топло бедро се отпускаше върху мен, натежало от сладост. По хълбока ми се стичаха капки сладостен сок от опразненото пространство. Занемяха телата в нежна притома. Сега те не бяха убежище на страстта, а красив оазис, изпълнен с онези неземни багри и аромати, които може да роди само безкрайната близост на две пречистени земни божи създания. Бяха обвити тези влюбени тела в някакъв странен ореол, който се появява само там, където струи истинска детинска чистота... Постепенно се унасяха тези влюбени упоени тела в чист детински сън, за да си починат от невероятните преживявания, които им донесоха последните часове.

Когато отпочинал се събудих, ръката ми лежеше между сочните гърди, а красивия гръб доверчиво се притискаше към мен. Прекарах ръка по нежната извивка на ханша и това предизвика тревожно потрепване. Продължих леките докосвания по този красив гръб. Винаги ме е възбуждало изяществото на тази част от женското тяло. Особено, когато е грациозна и дълга като тази пред мене. Възхищаваха се влюбените ми очи на тази грациозност и тази възхита придоби материално измерение и докосна нежния завършек на красивия гръб. Отново опитното тяло само потърси близост с втвърденото острие и нежно го насочи в познатата посока. Когато бе достигнат края на пътя, събудената сетивност започна да се извива и да изследва възможностите на тази вечно недоизследвана дълбочина. Ръцете ми стискаха здраво раменете и даваха възможност на красивото тяло да се огъва с невероятна грациозност. Особено се вълнуваше то, когато за миг острието го напускаше и отново разтваряше опразненото пространство. Тези движения ставаха все по-интензивни и вълнуващи. Пътят беше познат, лек и сладостен. Но в миг се изненадах от съпротивлението, което оказа този уж познат път. Оказа се, че сега пътят е непознат. Не показах смущението си от тази необичайност, защото щом тя съществува, значи е необходима някому. Още повече, че щом видях отново красивите очи в тях не открих смущение, а радост. Дори получих нежна целувка за проявеното разбиране... Когато се отделих от благодарствената прегръдка, с изненада установих, че още не бях докоснал най-обичания детайл на това красиво тяло. Чакаха тези красиви гърди и ме подканяха да им дам топлината на устните си. Когато ги впих в едрите зърна, чух лек красив стон. Пръстите се заровиха в косата ми, за да ми разкажат колко е хубаво това, което върша. Бях много търпелив и нежен. Обичам да се спирам безкрайно дълго на тези съвършени полукълба и никога не се уморявам да им давам от нежността си. Това караше тялото под мен отново да започне да се огъва и да ми подсказва, че трябва да предприема и други действия. Не можех да не преместя устните си при сладостния извор, който сега беше особено щедър и в изобилие ме напояваше с райския сок, който не спираше да изтича от райската врата. Ръцете ми неспирно докосваха горната част на бедрата и всички онези чувствени кътчета около райския вход. В миг една нежна ръка премина край лицето ми и хвана моята като я притисна към мекото си тяло. Продължавах нежните докосвания, но тя определено искаше нещо по-различно. Подчиних се отново на необичайността на нейното желание като я притисках все по-силно ръководен от подсказването на малката ръка. И моето тяло се възбуждаше все повече от странните изследвания, които правеше. Внезапно тя ме притегли към себе си като този път ме остави да вложа цялата си мощ в онзи разкъсващ натиск, докато устните ни ненаситно се впиваха отново в страстна гореща целувка. Отделих се от тях, защото сега това безкрайно възбудено тяло искаше цялата мощ, на която бях способен. Воплите постепенно се засилваха като накрая се превърнаха в неудържим вик, който идваше да извести най-мощния оргазъм, който някога съм събуждал в женското тяло. Отшумяващите тласъци караха дълго това невероятно страстно тяло да се огъва и стене. Когато се отвориха най-сетне полууспокоените очи, в тях се четеше някаква луда непозната радост. Това беше някакво неописуемо щастие, родено от възторга на задоволената плът, което никога в никои други очи не бях виждал. Продължаваха да ме гледат като омагьосани тези щастливи очи сякаш и те не можеха да повярват, че са получили такава неземна радост. Притиснаха се безмълвно телата в нежна продължителна прегръдка. Вече омекналите устни ме обсипваха с топли влажни целувки и когато страстта стихна съвсем, промълвиха:

- Никога не съм предполагала, че мога да получа такова невероятно изживяване! Не съм знаяла, че тялото ми е способно на това... Ти събуди в мен непознати сетива... Омагьосващото ти докосване преобърна всичко в мен... Знам, че ще нося в себе си винаги този миг... Но знам и това, че ще нося и още една въздишка заедно с въздишката: „Ако можеше само да се обичаме..." И тази въздишка ще се казва: „Ако можеше да те имам винаги до себе си..."

При тези думи от красивите черни очи потекоха неудържимо горчиви сълзи и започнаха да се стичат по моето мъжко рамо и да падат в моето още детско сърце... Не можех да намеря никакви думи на утеха, защото това, което казваха тези тъжни очи беше истина и ние в никакъв случай не можехме да променим тази истина. Оставаше утехата, че сме изживели един неповторим миг, какъвто много малко хора намират в краткия си земен път.

- Все пак не съжалявам, че това се случи... Прекрасно е, че само за няколко часа успяхме да се сближим толкова, колкото някои хора не успяват да се сближат за цял един живот... Благодаря ти, че ме намери и ми подари този миг... И не съжалявам,че цял живот ще въздишам по него... Защото знам, че толкова хора няма дори по какво да въздишат... Дълбоко в себе си хищно желая да те изпивам всеки ден... Но в същото време разбирам, че никога не можем да имаме по-хубаво изживяване от това, което си разменихме тази нощ... Тази нощ не може да се повтори... Прочетох преди време едно стихотворение на Андрей Германов: „...Умей да свършваш точно на върха, когато още е неясен краят..." Ето, сега ние с тебе изживяхме един невероятен връх... Нека да останем на него... За да можем винаги да го забелязваме, каквото и да ни се случва през останалата част от живота.

- Аз също мислих за това... Много е болезнено да приема мъдрата ти истина, но точно това трябва да се случи. Достатъчно е да бъдем добри приятели... Човек има толкова малко истински приятели... Малко съм неспокоен, че наранихме Орфи като се отдадохме на привличането си...

- Когато ти си тръгна снощи, той прочете безпокойството в очите ми, събудено от твоите думи и ми каза: „Върви, той те чака... Ти също мислиш за него... Върви и се подчинете на желанието си..." Той е един добър приятел, щом може да сподели нещо толкова скъпо...

- Наистина не мога да повярвам, че е способен на такъв жест. Само истински приятел може да го направи... И човек, който много те обича. Бъди близо до него. Той заслужава това.

- Време е да тръгвам... Не искам утрото да ме завари тук... Притеснена съм... Благодаря ти, че ми подари тази незабравима нощ. Ще си я спомням винаги, когато ми е трудно... Благодаря ти и за книгата... Знам, че ще ме връща винаги при теб... Пък мога и аз да пропиша... Имам какво да кажа... Особено след тази нощ...

Сляха се за последен път влюбените ни тела в последна болезнена прегръдка... И един любим човек потъна в утринната дрезгавина.

Бях преуморен от събитията, които така буреносно ме връхлитаха през последните дни, но въпреки това почти не успях да мигна до сутринта.

Когато станах, Орфи вече ме чакаше с утринното кафе и със закачлива усмивка. Вместо да го поздравя го прегърнах без да мога да пророня и дума.

- Няма нищо, брат... Всичко е наред... Щом си могъл да дадеш радост на една жена, добре е, че си я дал... Мислиш ли, че щеше да е по-щастлива ако докато ме прегръща, мисли за теб?... Има и нещо друго... Сега ние сме още по-близки, защото сме споделили най-скъпото, което имаме и защото носим една красива тайна. Няма нищо, брат. Всичко е наред. А пък и нали казахме, че красотата не трябва да стои в клетка, а да се споделя... Иначе ще повехне...

- Ти си щастлив, че имаш такава невероятна жена до себе си. Не я оставяй да се чувства самотна.

Допихме мълчаливо кафетата потънали в обърканите си мисли. Побързах да се изправя пред стената, за да пия отново от мъдростта й, защото този ден ми беше необходима много мъдрост. Събитията около мен се развиваха така стремително, че не успявах да ги осъзная. Едва сега се сетих, че опиянен от близостта на тази влюбена жена, пропуснах да погледна за зелените очи... Дали укор имаше в тях или любов?... Дали ме осъждаха за необичайната близост, която бях си позволил?...Или може би искаха да ми прошепнат: „Хубаво е, че си помогнал на едно боже чедо да не се чувства самотно... Хубаво е, че си помогнал на това боже чедо да стане по-мъдро... И че си дарил любов... Защото повече от всичко аз искам от вас да дарявате любов!" Дали са искали да ми кажат това тези очи?... Не знам... Някога ще разбера.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2011-04-03
прочитания: 687
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход