ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 12

Приключих набързо работата и след час бях отново там, където се случиха най-знаменателните събития в моя живот. Нетърпеливото дете се хвърли радостно на врата ми и започна да ме обсипва с нежни целувки. Детинският поглед беше изпълнен със щастие. Чувствах колко се вълнува крехкото телце от моята близост. След малко до нас се притисна и другото тяло. Но неговите устни ме търсеха по един по-различен начин. Докосваха ме бавно и търпеливо изследваха лицето ми. Леко и нежно се сляха устните ни. Имаше сега в тях някаква мека и странна топлина. Звучеше малко тъга в това докосване и аз не знаех откъде идва. Погледнах очите, през които преди няколко дни възторжен бях видял небето. И в тях сега имаше тъга и обърканост. Винаги ми бе по-трудно да разбера какво става зад тези очи, отколкото зад черните.

- Всичко е наред - изпревариха те въпроса ми и като доказателство отново ме докоснаха с топлите устни.

- Идвам от работа и непременно трябва да мина през банята.

- О, ние току що свършихме това и сега нашите влажни тела те чакат.

Когато след няколко минути излязох по хавлия, видях, че те наистина ме чакаха. Но не бездействаха. Бяха се прегърнали двете голи тела, които толкова много обичах и силно се притискаха и огъваха, гонени от страстното желание, което чакаха да задоволя.

Засмяха се като видяха възбуденото ми тяло. За тях тази гледка беше все още странна.

Прегърнаха се трите жадни влюбени тела и отново се сляха в едно общо тяло, изпълнено с любов. Почти не се движехме, а само леко се докосвахме. Това бе много странно състояние. Почувствах как вместо да пламва, страстта в телата ни стихва. Когато се вгледахме в очите си, открихме, че от тях струи не страст, а онази тиха божествена любов, която може да протече само между същества с много богата душевност. Тези очи, които преди събуждаха страстно желание, сега караха телата ни да се смирят и да се изпълват с някаква неясна и непозната нега. Това състояние беше близко до състоянието след взрива, но тогава телата бяха смирени заради умората. За първи път изпитвах такова леко смирение преди да се разгори страстта. Тези прекрасни същества до мен изпитваха същото. Разбирах, че изживявам едни от най-странните и красиви мигове на близост, мигове, изпълнени с чистота и усещане за съвършенство. И почувствах отново близостта на нашия Бог, чиито зелени очи бяха изпълнени с одобрение и овлажнени от щастието, че трите земни негови чада са разбрали посланието му и сега са изпълнени с Любов. Защото Бог е Любов!

Не бяха сигурни нашите смирени тела дали искат да прекъснат този миг на съвършено сливане, за да потърсят страстта, която доскоро толкова жадно чакаха.

Смирените ни очи бяха пълни с щастливи сълзи. Гледахме се, изпълнени с любов, без самите ние да разбираме какво точно става и безкрайно докосвахме топлите си меки устни без никаква страст и безмълвно си разказвахме колко се радваме на този безкраен миг на щастие, изпълнен с най-чистата неземна любов, която може да изживее едно земно същество и съзнавахме, че Бог с всичката си щедрост ни даряваше този невероятен миг.

Защото Бог е любов!

Бавно се отделиха устните ни и започнаха да изследват изпълнените ни с любов тела. Бавно се придвижваха по тях и с мекотата на докосването си носеха любов. Изпитваха телата ни странен прилив на щастие, но това не беше онази буреносна страст. Това беше едно смирено докосване на духа. Същите кътчета, които преди се взривяваха при докосване, сега реагираха с нежно безмълвие. Дори моето мъжко тяло сега беше съвсем смирено. Защото не мислеше как да разтвори жадните тела до мен, а се опиваше от нежното докосване на тази млада плът, по която устните ми не спираха да бродят.

Притиснаха се отново в прегрдка трите тела, но тази прегръдка не носеше възбуда, а ни изпълваше със спокойствие. Спокойствие струеше от светлите очи до мен, които преди толкова откровено блясваха от неудържима страст:

-Толкова е странно това, което изживяваме сега...Много е красиво!... Ти преди малко се учуди на тъгата в  очите ми... Бях започнала да се страхувам от неудържимата страст, която превзема понякога сетивата ми. Това, което изпитвам, когато ме докосват устните и ръцете ви ме изпълва с трепетна радост. Разтърсващия взрив, до който ме довеждат вашите ласки, е толкова силен, че ми се иска да го изпитвам отново и отново. Дори когато съм сама, започва да струи сок от жадното ми тяло и да овлажнява пламналите ми бедра. Забравям всичко друго и целият свят се събира в една точка, жадна да бъде докосната. Тази точка е още по-жадна сега, защото вече познава разтърсващото усещане, което ми даде натискът на твоето тяло и пламъкът, който ме изпълни при онова незабравимо разкъсване на неопитната плът. Страхувах се, че все по-неудържимо ще ме повлича тази жажда, че ще стана зависима от нея и няма да мога да я контролирам. Но когато сега изпитах с вас това прекрасно усещане за пълно единение и сладостен покой, когато телата ни се притискаха не за да възпламенят отново страстта, а за да си разкажат колко са щастливи, че са изпълнени с нежна любов, се успокоих. Нежното чувство, което изпитах, е по-красиво от най-силния оргазъм. Усещането, че душите ни са слети в едно, е най-прекрасното изживяване, което съм имала.

-Това, което изживяхме с вас има само едно име, хубавици мои. Ние изживяхме с вас един неповторим духовен оргазъм. И любовта, с която ни изпълни този духовен оргазъм, ни прави да се чувстваме още по-близки.

-Много красиво говорите и ми помагате отново да изживея този миг. Колко хубаво си се научила да говориш, приятелко. Красиво е и е възбуждащо. Чувствам как отново се събуждат сетивата ми от думите ти. Искам да те слушам докато те докосвам. Разказвай ми какво изпитва хубавото ти тяло под пръстите ни.

-Не знам дали ще мога...В такива мигове обичам да съм мълчалива и вглъбена. Но нали на детето никога не се отказва...Ето, сега усещам по-различно докосването на пръстите ти. Мисълта, че ще ме докосвате, за да налеете отново лудост в сетивата ми, започва да ги събужда... По различен начин трепва кожата ми под пръстите, които вчера са докосвали камъка... Харесва ми нежната им грапавина... А и кожата по ханша ми е тъй чувствителна... Докосването по сладкото ми коремче е още по-вълнуващо... Хубаво е, че пръстите ви са наблизо, за да мога да сравнявам усещанията си... О, усетих допира на устни по коляното си...И още едни устни...Отново едните са по-сухи и грапави... Колко хубаво си разпределяте кътчетата по разтворените ми бедра... Чудесно е, че сте така търпеливи и любопитни... А и ръцете ви са толкова неуморни... Изтръпнах от краткото преминаване между двете бедра на силната грапава ръка... Очаквах, че ще се спреш тъкмо там, където най-жадно те чакам... Хубаво е, че се приближават устните ти, защото знам на какво са способни...И другите устни...Почти се срещнаха...Трудно ми е вече да говоря...Защо се приближавате толкова бавно... Не мога да повярвам, че ме оставяте така!...Хубаво е, че се преместихте към гърдите ми... И те са жадни...Добре, че са две... Не знам вече дали сухите или влажните устни са по-вкусни...Не мога повече...М-м-м...Толкова много ръце, а нито една не е там където изгарям... О, да... О, да... Чувстваш ли колко много сок облива ръката ти... Да, точно там!... И устните!... Страхотно!!! И тези силни ръце!... Да!... Виждаш ли колко съм мека и сочна там!... Да!... Не мога!...

Спряха да говорят уморените устни, защото тялото избухна и разказа вместо нея колко е щастливо от щедрите ласки, които му раздадохме... Стихнаха нежните конвулсии и уморените очи се отвориха... Бяха изпълнени отново с оная светлина, която толкова често наричам божествена, защото не мога да намеря по-точна дума. Нашите очи бяха не по-малко развълнувани, а също и телата ни. И се сляха отново тези тела в нежна прегръдка, при която сочното тяло остана под мен.

-Не съм предполагала, че може така да ми хареса да ви разказвам за усещанията си... Много е възбуждащо!... Сега разбирам от къде идва тази възбуда. Тя е част от нашето все по-дълбоко откровение... Тъкмо си помисля, че няма къде да бъдем по-близки и направим нова стъпка... Последната стъпка беше много красива... Но накрая свършиха думите... Добре, че и тялото ми е така красноречиво... И засега е спокойно.

-Чудно... Толкова много ми харесва да гледам как се вълнува тялото ти, че забравям да мисля за себе си... До преди малко мислех, че ще пожелая веднага и аз да получа изживяване като твоето, а сега се питам какво ли още можеш да почувстваш... Ето сега отново докосвам сочните ти гърди...Колко са меки и спокойни... Струва ми се, че по устните ти е полепнал нектар... Искам да отпия от него...

Тогава тя докосна леко с език уморените устни. Изглежда й хареса, защото се прилепи по-жадно към тях. Нейното тяло не беше уморено и затова с всеки миг целувката ставаше по-страстна. Плъзнах ръка по нежния гръб и той потръпна от допира ми. Когато ръката ми докосна нежните полукълба под гърба, очаквах възбудените сетива да я накарат да се притисне до мен, но вместо това нежната ръчица пропълзя надолу и с недвусмислен жест накара възбудената ми мъжественост да се насочи отново към тялото, което бе ощастливено преди малко и което отново започваше да се огъва под мен. Приех поканата без да чакам ново подсещане. Разтвориха се малко изненадани бедрата и една ръка се впи в рамото ми. С охота ме прие обляното с обилен сок тяло. Определено му харесваше голямото усилие, с което вървях по хлъзгавия път. Когато стигнах края на пътя устните се отделиха и диктаторката заповяда: говори!

-О, не мога... Толкова е странно и различно... Това плъзгане в мен е една нежна ласка, която не може да се опише... То изпълва цялото ми тяло с топъл и непознат трепет... Чувствам всяка клетка от тялото си натежала от сладостен нектар... Сега аз съм един сладък презрял плод, който с всеки миг се изпълва с нов и нов сок... Слива се в едно прекрасно усещане възбуждащото докосване на гърдите ми с онова разкъсващо движение в мен... А сега нежната ти ръка там долу прави чудеса и допълва много нежно хармонията от райски усещания и ме залива с нова непозната топлина... Ако ускориш движението на ръката си няма да мога повече да говоря.

Захапаната устна показваше, че мигът е дошъл. Потрепна тялото в нежна продължителна конвулсия, много различна от взрива преди малко. Когато всичко стихна, тя ме притисна силно към себе си и меките й устни ме обсипаха с благодарни сочни целувки. Детето до нас се присъедини към прегръдката ни с грейнали от щастие очи.

-Страхотни сте!... Ето, аз преживях с вас още един духовен оргазъм... Бях готова да се взривя с твоето очакване, а сега съм тиха и спокойна като теб... И моите сетива изживяха почти същите трепети без да са докоснати... Просто, защото се бях сляла с твоите сетива... Не бързайте да ги събуждате отново... Много ми харесва това тихо спокойствие след красивия взрив...

Когато си отпочинахме напълно, успокоените сини очи закачливо казаха:

- Сега е твой ред да ни разказваш какво се случва със сетивата ти... Ето, започвам да ги събуждам. - и докосна с устни нежната шия.

- О, не искайте това от мен! Не мога и звук да издам, когато възприемам сладостните ви докосвания.

-Повярвай ми. Ще ти хареса... А и тялото ти е така набъбнало от очакване... Няма да му е нужно много, за да свърши...Ето, аз ще започна вместо теб... Докосването на устните ми по шията ти събуди нежен повик да докосна и мъничките гърди... Когато се плъзват по кадифените връхчета пръстите ми, те казват: стисни ги по-силно... И аз го правя... Сега ми казват: искам топлите ти устни... И аз го правя... - О, не ми стига това... И приплъзвам леко ръка по мъничкото ти коремче, което сега се надига, за да ми покаже с какво нетърпение чака онази цепнатинка да я разтворят любопитните ми пръсти... И аз го правя... Разнасям сладостния сок по всичките набъбнали издатини и се спирам на онова втвърдено жадно връхче, а то ми казва: движи се!... И аз го правя!... Започва да трепери от възбуда този вълшебен кът и казва: искам сега едни сочни, топли, грапави устни да се впият там!...И той го прави!... Казва този пламнал кът: прави го по-силно!... Но той не го прави, защото знае колко е хубаво да узрява бавно плътта и да гори от очакване... Защото знае колко е щастливо тялото, когато гори от очакване в подножието на онзи взривоопасен връх...

- Искам винаги да го правиш, когато идваш при мен!... Винаги!... Такава неземна тръпка изпълва тялото ми, когато застанеш на онова вълшебно връхче...И сега целия свят се е събрал в него!... Чувстваш ли как трепери тялото ми!... И все по-силен става онзи зов!... Не го ли чуваш!... Хайде!... Направи го!... Ела!... Да!... Точно за този натиск съм жадна!... И толкова дълго го чакам... Да!... Колко си силен!... Не се страхувай!... Притисни ме по-силно!... Да!... Точно това искам!... Да чувствам силата, с която ме разтваря това твърдо острие!... Почти е болезнен натискът ти, но ти не спирай!... Чудно... Смути се нещо в мен... Изчезна страстта, която ме гореше преди миг... Харесва ми натискът ти, но сега усещането е различно... И дори говоря по-спокойно... Хубаво е, че мога да ви разказвам какво чувствам... Все по-дълбоко потъваш в мен... Може би не ти харесва, че съм толкова тясна... Но за мен е вълнуващо да чувствам колко си голям и силен... Толкова си търпелив и нежен... А-ах!... Достигна някаква сладостна точка там в дъното. Не съм вярвала, че може да е толкова хубаво... Малко е болезнен натискът ти, но остани така... Харесва ми да чувствам как ме разпъваш... Ела!... Искам да те прегърна... Да останем притиснати така... Това е една тиха сладост...Чувстваш ли колко са меки и топли устните ми... Колко си внимателен... Тъй е нежно лекото движение в мен... Като ласкава милувка... Не се отделяй... Искам да чувстваш устните ми... С тях да ти разказвам колко ми е хубаво... Виждаш ли вълнението в очите ми... Точно така... Искам да гледам в твоите очи... И те са щастливи... И тъй чувствено ме докосват... Още една милувка получавам от тях... А другата е за гърдите ми... Има там една нежна ръка... От толкова кътчета протича сладост в мен... И ме изпълва все повече... Ах!... Защо излезе от мен... О да, завръщаш се... Знаеш колко ми харесва да разтваряш тялото ми... Направи го пак... Страхотно!... Още!... Да!... Сега вече не е болезнено и все повече ми харесва... Продължавай!... Има там на входа някакво сладостно кътче, което изгаря да бъде докосвано отново и отново... А сега пренасяш тази сладост отново в края на сладкия път... Там усещането е различно... Не спирай!... Помилвай ме там... Или да се опитам сама... Не съм много сръчна, но ми харесва да вземам участие... Хайде, опитай пак отначало... Разтвори ме отново... И отново ме помилвай там в онази сладка теснина... Да!... Да!... Така бавно се движиш по сладкия път, че ми изглежда безкрайно дълъг... И все по красив... Като затворя очи виждам, че този път е осеян с непознати багри и аромати... И ме опиват все повече... И все по-трудно ми е да говоря... Да... Поспри там в сладкия оазис в дъното... И се притисни до мен... Виж очите ми, защото думите не стигат... Ела да ти го разкажа с устни... Сега разбра ли... Ще ти го раз кажа отново... Остани така притиснат в мен... Да осъзная какво ми се случва... И да си почина малко... Защото е много красиво това, което ми носиш, но ме уморява... Притисни ме... Тихо... Така...

-Колко сте хубави!... Изживявам всеки миг от вашето удоволствие... Много е силно... И е толкова чисто и нежно... Все едно, че виждам две деца, които са се заиграли на една поляна осеяна с цветя и за тях няма нищо по-важно от играта, която току що са си измислили... Толкова красиво разказваш за изживяванията си, че протича и в мене онзи сладостен сок, който те изпълва... Дори започва да изтича навън от уж спокойното ми тяло... Подай ми грапавата си ръка... Ето, виждаш ли... Не смея да помисля какво ще стане ако я подържиш още малко там... Или ако заема мястото под теб... О не, шегувам се... Толкова хубаво сте се слели... Звучи една спокойна тишина от вашето сливане... Много сте хубави... Останете така...

- Откривам, че мога да притискам острието без да се движа... Много е интересно... Усещаш ли натиска ми?... Започват пак да се събуждат сетивата ми... А и той все повече набъбва в мен и отново запълва теснината... Сигурно, защото приема нежния сигнал, който му изпращам... Тъкмо навреме започваш да се движиш, защото отново искам да почувствам как ме разтваряш... Точно така... Направи го пак... И пак... Все по-сладък е пътя, по който минаваш... Познато ми е вече всичко... Но сега си много по-силен и енергичен... Виждаш ли колко жадно те приемам... Сега разбрах как се препълва от сладост зрелия плод...И става все по-сочен... Откъсни го!... Покажи ми колко си силен... Да!... Така!... Страхотно!... Колко си голям!... Може би трябва малко по-бързо... Да!... Може би сега!... О, не!... Умори се тялото ми... А е толкова жадно... Остани така... Да съм все така презряла... В очакване да падна като препълнен с райски сок плод... Остани така... Стихва... Но пак е хубаво... По-нежна е сега страстта... И все по-тиха... Странно... Но ти остани така... До сега беше бурно море... Но ми харесва да бъдеш и тих залив... Остани така... Смирен и уютен залив... Нежен пристан за уморените сетива... Дали не ми харесваш повече така?... Остани така... Върху мен... И в мен... Чувствам как се смирява и твоето тяло... По-леко го обгръщам... Искам да виждам очите ти... О, колко нежност струи от тях... И колко любов... Виждам, че не ми се сърдиш, че съм толкова неопитна... Колко си добър... И толкова си се смирил... Почти нищо няма в мен... О, не... Остани още малко така... И така си хубав... Приближи се... Искам устните ти... И те са меки и смирени като моите... Много е хубав този миг... Вече нищо няма в мен... Искам рамото ти... Така... Ела и ти... Пак сме така смирени и слети в нашето хубаво тройно тяло... Хареса ли ти да ни наблюдаваш?... Виждаш ли колко много мога да говоря... Ти ме научи... Благодаря ти!... Дай ми устните си...

Постояха още малко така щастливите ни уморени тела в тиха нежна прегръдка. Продължиха да си разменят тихи целувки уморените ни устни още няколко минути и заминаха към банята малко тъжни, че ще отмият сладостния сок, полепнал по телата ни. Когато отново се срещнаха в леглото, вече беше късна нощ. За пръв път трите влюбени същества щяха да спят в общо легло. Това беше още една крачка към безкрайното сближаване на влюбените ни души, които само преди седмица не се познаваха и които Бог така великодушно бе събрал. А каква ли следваща стъпка ни готвеше Той?... Бях така увлечен в желанието си да ощастливя тези развълнувани и жадни млади, неопитни красиви тела, че пропуснах да погледна нагоре, за да разбера дали укор или одобрение има в зелените очи. Сега за мен беше по-важно, че тези близки същества, изживяха чрез мен непознати красиви тръпки. Те изживяваха една съвършена и чиста любов, а тъй като Бог е любов, значи и това дело е богоугодно.

С целувка се събудиха влюбените тела и първото нещо, което чух беше:

-Ние така се увлякохме от чувствените си изживявания, че пропуснахме нещо много важно. Не се погрижихме за теб. Май че ще ходиш днес разкрачен. Да ти помогнем?...

-О, не! Нямам време. Тъкмо ще имаме работа за довършване като дойда следващия път.