StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,793
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,205
   Точки: 2,654,359
   Съобщения: 159,688
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 10

 

ЕРОТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ 10

Отново вървях в големия град сред забързаните хора, които в грижите си не забелязваха колко странни са очите ми днес. Защото денят, който отминаваше, беше най-незабравимият ден в живота ми.

 

Когато уморените ми очи посрещнаха новото утро, аз не знаех какво ще ми донесе идващият ден.

Красивата развръзка на моята дръзка авантюра ме беше успокоила донякъде. Но от друга страна започна да нараства нова непозната тревога. Аз се втурнах така внезапно в живота на тези две млади момичета и така рязко го промених, че започнах да се чувствам отговорен за всичко, което предстоеше да се случи с тях. Най-трудно ми беше да преценя как безболезнено да мога да се отдалеча от тях, за да не преча на самостоятелния път, който им предстоеше. Знаех, че това трябва да стане плавно, но пътят отново ми беше неизвестен.

Тъкмо обмислях възможните варианти, когато телефонът иззвъня.

- Не мога да помисля, че може да не те видя днес... Защото иначе кой ще каже колко са хубави черните ми очи?... И кой ще попита тялото ми дали иска да бъде помилвано?... Нали няма да бъдеш толкова жесток?... А и много ми се иска да споделя с теб една тайна... Нали ще дойдеш?

- Разбира се, мъничко мое.

Първият опит за отдалечаване беше неуспешен.

Когато отново влязох в хола, в който се случиха толкова знаменателни събития, моите мили момичета се нахвърлиха върху мен с такива сърдечни целувки, сякаш не бяхме се виждали цял месец.

Стреснах се, че този път не носех цветя, но те въобще не забелязаха това.

Опитахме се отново да седнем около познатата масичка, но това сега изглеждаше странно, защото не можехме да се докосваме. Изведнъж лекото телце подскочи, стъпи върху масичката и от там направо скочи в скута ми.

- Не мога да те гледам от толкова далеч. Позволи ми да остана така - и изкусително ме докосна със сочните си устни.

- Искате ли да позная какво ви се е случило снощи или вие ще ми разкажете?

- Малката ми сестричка беше твърде плаха, но моите сетива бяха толкова изострени, че започвам сериозно да се плаша дали ще ми стига един любовник или ще трябва да търся и резервен играч. Докато ме докосваше, постоянно си представях как разтваряш жадното ми тяло и това страхотно ме възбуждаше. Тъкмо затихна единият оргазъм и почувствах, че тялото ми е готово за още, но не му позволих да бъде толкова алчно.Не ми се мисли какво ще стане по-нататък. Струва ми се, че много скоро ще си купим и вибратор.

- А ти, Мъничко, какво искаше да ми разкажеш?

- Малко се колебая... Спомняш ли си, че първия ден стана дума как някой ме е наранил? Мисля, че щом толкова те обичам, трябва да ти разкажа.

Бях вече в последния клас на гимназията, но още си нямах гадже. Имаше момчета, които ми харесваха, но въобще не съм очаквала някой да иска да съм му приятелка. Нали бях онова грозно пате, което по цял ден стои над учебниците. Имах страшен физически недъг - бях единственото девствено момиче в класа и всички знаеха това.

Веднъж отидохме на дискотека. Купонът си беше съвсем нормален. Докато до мен се приближи едно момче от съседния клас. Всички момичета си падаха по него. Имаше слава на голям сваляч. И изведнъж това момче се приближи до мене и ме покани да танцуваме някакво бавно парче. Притискаше ме силно към себе си, а аз не се съпротивлявах, защото се страхувах, че принцът може да си отиде и грозното пате пак да остане само. Докато танцувахме, нашепваше в ухото ми думички, които никой преди това не ми беше казвал. Веднага се влюбих до уши. Прекарахме цялата вечер заедно, а когато ме изпрати до вкъщи, внезапно се наведе и ме целуна. Той беше много сръчен в тези неща, а аз - съвсем неопитна. Сърцето ми биеше до пръсване. След това не мигнах цяла нощ.

Следващите дни всяко междучасие търсех да го срещна по коридорите и изтръпвах всеки път, когато ме заговаряше.

След седмица ме покани на рожден ден на някакъв негов приятел. Родителите му бяха освободили терена и сега цялата къща беше на наше разположение. За пръв път тогава опитах малко алкохол. Повече от половината гости бяха вече пияни, когато той ме заведе в една от спалните. Не знаех какво да правя. След няколко страстни целувки започна да опипва гърдите ми и аз изтръпнах цялата от това непознато докосване. Не посмях да се съпротивлявам докато сваляше дрехите ми, защото се страхувах да не го изгубя, а и бях любопитна какво още може да изживее тялото ми. Бях останала само по бикини, които ревниво пазех. Когато за пръв път захапа гърдите ми, едва се сдържах да не изкрещя от удоволствие. Ръцете му обикаляха по слабото ми тяло и го изпълваха с непознати усещания. Замрях, когато почувствах натиска на ръката му между бедрата си. Беше толкова вълнуващо, че се колебаех дали да направя стъпката, която моите съученички отдавна бяха направили. Но когато го видях да съблича панталона си и да се насочва към мен, се уплаших. „Моля ти се, недей - помолих го - не съм готова! Нека да не е сега. Моля те! Обещавам ти, че ще съм твоя, но не сега." Натискът намаля и той се отдели от мене като дишаше ускорено. „Добре. Ще дойдеш ли утре у дома?" „Ще дойда." Моето обещание го успокои. А иначе аз бях така безпомощна, че нямаше да мога с нищо да го спра.

Когато на следващия ден отидох отново на училище, една приятелка ме спря и ми каза: „Разбрах, че твоят приятел днес ще спечели баса." „Какъв бас?" „Обзаложил се е, че ще изчука последното девствено момиче в класа." „Какво-о? - не можех да повярвам аз - Но той ми разказваше колко много ме обича..."

- Ти си едно добро, наивно мъничко глупаче. Той никога в никое момиче не се е влюбвал. Само се перчи колко бройки е свалил... Ти си следващата.

Онемях... Не можех да повярвам, че това се случва...

После седмици наред не спирах да плача...

И се превърнах отново в предишното грозно пате... Докато не ме намери ти!... Разбираш ли сега какво направи за мен и защо така те обичам?

Толкова съм щастлива и свободна сега. Защото ти забеляза преди няколко дни в онзи автобус черните очи на онова грозно пате... И го превърна в лебед...

Дори и колегите ми днес забелязаха това. Даже не беше нужно да им обяснявам какво се е случило.

И нежното телце ме притисна в прегръдката си, а сочните устни обикаляха по лицето ми, за да отпразнуват отпадането на още една тайна.

А мъдрите сини очи ни наблюдаваха отсреща малко смутено.

- Ей, вие, влюбените... Много сте хубави... И е толкова хубаво, че всичко между нас се случва по възможно най-добрия начин... Като в приказка - ето, идва Принцът и събужда двете спящи красавици... И заживели дълго и щастливо...

При тези думи тя се приближи до нас

- Вие май забравихте, че сме трима. Ще се намери ли едно свободно коляно и за мен?

И се събраха отново трите влюбени тела. Срещнаха се отново щастливите устни на двете момичета. Щастливите хора непрекъснато търсят устните си. А след това и телата си. Потрепна сочното тяло върху коляното ми, събудено от докосването на жадните устни, и започна да се притиска към него със странни движения. Тези движения станаха още по-недвусмислени, когато ръката ми докосна голотата под тънката блузка и започна да я изследва. Така внезапно пламна събуденото желание, че само след миг голото й тяло лежеше на масичката в очакване по-скоро да бъде взривено от нашите докосвания. Близостта с тази буреносна страст беше страшно възбуждаща, но аз знаех, че днес мога да я докосвам само с ръка, която този път трепереше. И двамата се надвесихме над прекрасното тяло не по-малко възбудени от него и с трескави движения на устни и ръце го накарахме само след минута да избухне с вик в мощна конвулсия. Ръцете ни стояха върху все още потрепващото тяло и движенията им полека се успокояваха.

След миг очите се отвориха, изпълнени с мека, влажна светлина...

- Небето виждам през твоите очи... И поглеждам през тях дълбоко в развълнуваното ти сърце... Толкова са хубави и прозрачни сега... Така ни разтърси откровеното ти изживяване... Сляхме се с теб в един общ оргазъм... Много е красиво и чисто... Като прекрасното тяло, което сега блести пред нас с цялото си изящество... Струва ми се, че ако сега го докосна с устни, ще почувствам сладостта на нектара, който е полепнал по него... Дори усещам как през очите ми протича в мен сладостната нега, с която е изпълнено тялото ти... Прекрасна си!

- А аз започвам малко да се безпокоя за нея. Сетивата й стават все по-чувствителни и не знам как ще задоволява тази буреносна жажда. Много е красиво това, което изживява, но се страхувам постоянната мисъл за това да не й попречи. Дано не изгориш в пожара, който носиш.

В същото време ми се иска да мога и аз да изживея някога нещо толкова силно като това, което ти току-що изживя.

- Когато си почине тялото ми, - обърна се тя към мен - нали ще му помогнеш и то да изживее нещо толкова силно?... Само за това мисля...

- Разбира се, мъничко мое! Но сега няколко дни ще поживеете без мен. Трябва да решавам други проблеми.

- О-о... Ще ми бъде много трудно. Но от друга страна е хубаво, защото ще бъда много жадна, когато дойдеш отново.

В това време бялото сочно тяло се надигна от масата и щастливо и съблазнително се протегна. По бедрата му се стичаше сладък сок.

- Внимавай! Защото няма да мога да те чакам толкова дълго. Не забравяй, че засега ти си главният пожарникар. Не ме оставяй да изгоря.

Хубаво беше, че ме изпращаха със смях тези влюбени момичета. Така щях да съм по-спокоен докато ме няма.

Работата, която имах да върша, не беше толкова спешна, но имах нужда да се откъсна малко от тази среда, изпълнена с толкова любов и необичайни вълнения. Имах чувството, че и аз мога да изгоря в пожара й. Трябваше да бъда сам, за да се опитам да мисля по-трезво и да преценя буреносните събития, които ме връхлетяха през последните дни.

Тези събития ме откъснаха от света, на който детински се радвах всеки ден. Събра се този прекрасен свят в четири влюбени очи и в две прекрасни жадни тела. Изпълни се този свят с нежни думи за любов, които никога преди това не бях произнасял. Взривяваше се този свят от докосвания, които никога преди това не бях откривал дори в най-развихреното си еротично въображение.

Така изпълваше този влюбен свят цялото ми същество, че не исках нищо повече. Такова божествено съвършенство струеше от всеки миг на нашето общуване, че ми се искаше завинаги да остана потопен в него, забравил за всички земни проблеми. Най-после бях стигнал до състоянието, за което цял живот съм мечтал и за което вероятно всички земни хора си мечтаят. „Ако можеше само да се обичаме, опиянени от вечно привличане... Ако можеше да сме свободни като птичките... Ако можеше само да се обичаме..."

Най-красивата ми мечта беше реалност. Какво повече мога да искам?

С много болка излизах от този съвършен свят на любовта, за да стъпя отново на земята.

Но странно, сетивата ми не се смутиха от завръщането в света на нормалните хора. Сега моето изпълнено с любов същество стократно по-силно възприемаше всичките земни радости. Струваше ми се, че очите, които срещам сега, са много по-влюбени от преди. А то беше, защото изпращах към тях откровените послания на моето влюбено сърце и те с радост ми отговаряха като мислеха, че в тях е причината за този любовен зов.

А то не беше така.

Просто сега аз още по-силно обичах целия този прекрасен свят.

 

Щом стъпих на земята, първата ми грижа беше да се свържа със собственика на вилата, на която трябваше да се направи някакво каменно пано. Това беше едно от най-приятните ми занимания и сега с любопитство отидох да видя какво трябва да се направи.

Собственикът беше млад човек, който ръководеше добре печелеща компания. Съпругата му , енергична млада дама, имаше добър естетически усет и веднага си допаднахме. Уточнихме какво точно трябва да се прави и умореният ми от любовни преживявания мозък сега с удоволствие се ангажира с търсене на необичайни решения за пространства и форми. Полека стъпвах на земята.

В двора на вилата имаше няколко дървено бунгала, в които собственикът бе посрещал гостите си досега. Настаних се удобно, но не смятах да започвам веднага работа. А и в София не бързах да се връщам, защото знаех, че няма да издържа на изкушението.

Тъкмо си мислех за изкушението и тънкото му гласче прозвуча в слушалката: „Много ми е трудно без теб. През изминалите дни живеех с очакването за твоята близост. Сега виждам колко ми е трудно да живея без да те очаквам... Малко ми е тъжно... Но ти не се тревожи... Занимавай се с твоите дела."

- Мъничко мое! Още не съм се върнал и аз на земята от онова шеметно преживяване, но се опитвам да се приспособя. А ти едва сега ще разбереш колко е красиво онова очакване, заредено с желание. Защото точно този тревожен неудовлетворен копнеж зарежда с красота мига, в който ще се взриви удовлетвореното желание. Жаждата е много красиво безпокойство. Нали си спомняш, че обещах да ви заредя с безпокойство? Значи добре съм си свършил работата.

Прозвуча отново звънкият смях някъде там на другия край:

- Чувстваш ли как целувам телефона? Знам, че си усетил топлината на устните ми. И също като мен си в очакване.

Затвори се телефонът, а аз отново се пренесох в онези мигове на неповторими изживявания и отново мозъкът отказа да работи в посоката, в която го тласках.

Стреснах се от гласа на добродушен на вид човек на средна възраст:

- Здравей! Аз съм Орфи. Така ми казват всички, защото много обичам да пея. Ще се обръщаш към мен, когато имаш нужда от нещо.

Вечерта ме покани в неговото бунгало на домашна ракия и няколко вида мезета. Аз никога не съм бил добър пияч, но той определено се справяше добре. Само след час вече се чувствахме приятели. Бяхме научили доста за живота един на друг и открихме много допирни точки в житейската си философия. Говорехме за вярата в Бог и за очарованието на природата. Родопите, в които бе живял, го бяха закърмили с дълбока чувствителност и поетичност.

Внезапно, без да казва нито дума, той запя. Запя от ония неповторими родопски песни, които могат да разтърсят и най-закоравялото сърце. А нашите сърца не бяха закоравели. Пееше прехласнат този родопчанин, а от очите му капеха сълзи, дошли от най-потайните кътчета на едно чувствително за всички земни радости сърце.

Когато видя бликналите и в моите очи сълзи, стана този голям българин и ме прегърна.

- Ти си ми брат!

И заплака с детински сълзи на рамото ми.

Плачеха двама корави мъже като деца, разтърсени от дълбочината на откровението, което може да се роди само между две близки души, способни да се чувстват щастливи и от най-малките житейски радости.

За втори път от няколко дни изживявах едни от най-неповторимите вълнения в живота си, но този път те бяха породени от внезапната дълбочина на едно мъжко приятелство.

Беше се стегнало гърлото на моя нов приятел от вълнение и сега не можеше да пророни и дума, а само леко отпиваше то чашата.

Потъва в такива мигове човек в най-тайните си душевни дълбини и се разкъртват пластовете на отдавна спотайвани чувства, неуспели да бликнат до този момент на повърхността. Защото само откровението може да ги разкърти. И близостта до Бог.

Ето, това чувстваха сега нашите развълнувани мъжки сърца - сливане с Бога. Със същия този Бог, който в тези дни така щедро бе прострял десницата си над мен и изпълваше неспокойното ми сърце с нови и нови вълнения. Хвърляше ме Бог в такива крайности бе да ме жали. А моето сърце се мяташе в това море от изживявания, без да се страхува, че всеки миг може да се взриви. Защото какво по-голямо щастие от това да се взриви сърцето ти точно тогава, когато е изпълнено с най-много любов! И когато е най-близо до Бог, който толкова често тези дни ме гледаше със зелените си очи, овлажнени от умиление пред щастието, което изпитвах и за което не спирах да благодаря.

Отпивахме мълчаливо от лютото питие, а когато дойде време да си тръгвам, този голям българин прегърна новия си приятел и каза:

- Благодаря ти, брат! - и очите му отново се просълзиха.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2011-04-01
прочитания: 427
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход