Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
         от мене изтръгни
и вик,
         и вопъл!
В очакване
         снагата ми
                   крещи!
На пръстите си
         негата ти носиш...

Не спирай ти,
         докосвай ме,
                   докосвай!...
Не спирай ти,
         разтърсвай ме,
                   разтърсвай!
Не ме жали!
         Разкъсвай ме!
                   Разкъсвай!

.......................................

И след туй...
         не ме събирай...
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
         в нега да се нирвам...

Остави - да бъда
         разтворена рана -
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...

Не ме събуждай -
         да остана
                   цвете
                            сред поляна...

Моля те,
         не ме събирай...
Остави ме
         разпиляна...

 06 май 2010 г.