Тя вече беше сигурна, че няма място тук и, че трябва да напусне заради тяхното щастие... тя не бе като тях. Тя бе различна. Бе жадна за живот, който не бе на този свят този живот не бе за нея. Тя имаше нужда от нереални неща смесващи се с прелестна красота. Тя бе родена да омагьосва и да прави невероятно красиви неща. Тя бе вампир и обичаше да го люби в черно-червената им стая с приглушена светлина. Леглото им бе голямо и меко, обсипано с рози, покрито с няколко големи меки кървави възглавнички. Тя бе като кота. Той обожаваше да гледа как тя се движи. Обичаше когато тя танцува, защото тя бе наистина невероятна, притежаваше грациозност на котка и нрав на вълк. Тя бе прелестна жена. Очите и невероятно смразяващи. Сякаш бяха готови да я защитават от всеки неприятел. Косата и дълга и черна го галеше всеки път когато той безпомощен лежеше под нея. Той обичаше когато тя го целуваше, когато тя го галеше. Той полудяваше когато тя се движеше... Тялото и беше толкова гъвкаво. Тя го омагьосваше. Тя бе като принцеса, бе готова да му отдаде целия си живот. Тя бе като роза. Красива, истинска, нереална. Тя бе жена, която за първи път бе готова да сподели тайната си. Тя съблече всички лъжи и го остави да се удави в нейната мъка. Тя го привличаше, а той полудяваше. Знаеха, че не биваше да правят това. Тя бе толкова невинна, бе толкова наранена. Тя искаше да го заведе на място, което бе достъпно само за нея. На място, което бе обвито от мъгла. Място, на което валеше много дъжд и залеза беше приказно красив. Той полудяваше когато я прегръщаше. Той гледаше на нея като на даденост подарена му в съня. Сякаш знаеше, че ще отвори очи и тя ще си отиде. Тя наистина го обичаше. Тя бе готова да се превърне във вятър, за да гали косите му завинаги. Бе готова да се превърне в дъжд за да милва устните му когато се разхожда сам. Тя бе готова да се превърне в небе, за да бъде около него винаги когато той имаше нужда от нея. Тя бе толкова различна, но той постъпваше с нея нечестно. Той знаеше , че я  ранява и въпреки това не бе готов да я остави. Той не бе в състояние да и се отдаде по онзи чист начин, за който тя мечтаеше. Той бе дарил сърцето си на друга и знаеше, че никога то нямаше да бъде свободно да иде при това приказно момиче, което го влудяваше. Той легна на тяхното легло готов да прегърне спокойствие и да полети в съзнанието си така както го научи тя, но тя го прекъсна. Тя разпусна дългите си черни коси и остана по дрехите, който той обожаваше. Сякаш беше истинска готическа принцеса. Приближи се до него и притисна тялото си до неговото. Той усети леденият и дъх и почувства, че иска да и каже нещо, но тя не му позволи. Продължи да го целува. Той усети допира на устните и върху ухото си, а ръцете и си играеха с цялото му тяло. Той бе пленен. Никога не бе чувствал това. Телата им се вплетоха в танц който до сега той не познаваше. Усещаше как тя се движеше и сякаш очите й му говореха, че иска да остане завинаги до него, но тя никога не се бе осмелила да му каже, че го обича, защото знаеше, че сърцето му принадлежи на друга и знаеше, че тези думи само щяха да го наранят. Когато танцът и свърши той сякаш бе друг човек. Те дълго се гледаха в очите. Сякаш говореха за нещо много сериозно. Той я прегърна и допря устните си до бузата й. Тя се сгуши в ръцете му и вече не бе онази готическа принцеса. Бе като малко дете, което се нуждае от закрила. Той не каза нищо, а бе получи най-хубави подарък в живота си. Сякаш двамата искаха да проведат разговор, но тя затвори красивите си очи и се отпусна върху тялото му. Той зарови пръсти в косите и , вдъхна от аромата и й нежно прошепна името й, но тя замълча. Той продължи да гали косите й и прошепна "обичам те".