недописани листи със дъх на стари писма
болка и радост във миг на сълза
бледа сянка, презряла отдавна  луна

тръгва си тя

окъсана роба, неумити сандали
увехнала китка цветя

тръгва си бавно и спомени в стъпки заравя
че жива е още жарта
ала не вижда 
не вижда с очите деня
не сеща мирисът есенен
нито дъжда
със сълзи дупки прогаря в снега

като стар приятел
отдавна несрещан
отдавна изпратен
време е сбогом да вземем
 сега