Неосъществен монолог

 

Тъмно, гроб, влага, а на дъното е убийствено сухо.

 

Студено ми е.

Студено ми е тук, долу, сякаш почвата нарочно не иска да ме приеме и да ме стопли в прегръдката си. Както прави с другите.

 

Явява се мъж, светъл, висок, с колебание в очите му

 

Хайде, хвърляй пръст отгоре ми преди да се е съмнало и да съм си променила мнението. Вечер винаги съм твърде  дръзка и горяща в болката и във желанието, а сутрин сякаш съм се изпарила, и не ми се страда повече.

 

Отивам до тоалетната, за да поговоря на себе си

 

Да, сякаш сядам на маса със заспалото ми огледално отражение и го виждам как започва да се кълчи, гърчи и  разлива като пяна от устата, преди да съм се повърнала отново.

 

Връщам се и заставам срешу пълнотата ти.

 

Толкова съм прогнила, че ако ти позволя да ме захапеш, не знам на прегорял от слънце пъпеш ли ще имам вкус или на вишна.

 

Писва ми да се правя на красива и те удрям

 

Ще хвърляш или само ще ме гледаш. Давам ти извивката на шията си, вместо пепелник, изгаси поредната цигара на неплатеният си поглед, поне веднъж. Колкото и да се криеш и давиш в дима на отровата си, пак те виждам.

 

Излизаме от бара  и се чудя дали ще ме последваш ако се хвърля в отсрещната преспа.

 

Хайде бъзло, сваляй тъпата си опаковка, или удряй или сграбчвай, луната вече почва на старее. На сутринта не искам отново да помним само колко сме били пияни.

 

На другия ден           

 

Не знам пеперуди ли са или червеи, но нещо ми трепери под лъжичката. Изглежда имам нужда от сироп за кашлица, защото си ме разболял отново вчера.

 

Отново е вечер

 

Не знам дали е детската усмивка, или мекото на тялото ти, дали е бърканицата във мозъка, или алкохолът покоряващ вените ми, но те искам. Искам да рисуваш  по кожата ми с пръсти, сухи като клони. Да оставиш белези, да си открадна няколко трески от твойта недодяланост. Пияна съм от въздуха полегнал върху кожата ти.

 

 

Отново отивам до тоалетната.

 

Защо съм легнала във този гроб с надеждата да се решиш и ти да скочиш. Все още искаш да живееш, не ти е ясно как и колко, и къде. Писнало ти е да се продаваш, но табелката с цената още глупаво увиснала е на врата ти.

 

Ядосвам се и ти го казвам направо.

 

Не вярвам на думите ти,  така си изцапал тази твоя единствена страница, че няма къде да се чете между редовете. Не ти ли писна да си пълен с глупости.

Страхливецо.

 

(Поглеждам другите и се засмивам полумашинално).

Възможно е и да греша.

 

(Да, били са само лицевите мускули).

Но те моля да опиташ, поне за малко от пръстта, тук долу, да напълним устните си с нея. Да се овъргаляме, да  се изцапаме напук на другото ти аз, да станем толкоз черни, че да миришем поне веднъж на истинска трева. Може и след време да покълнем.

 

...само че вече си си тръгнал