Питали ли сте се понякога за какво живеете? Каква е целта, какъв е смисълът на вашето съществуване? Вярвате ли, че всеки е на тази земя с определена цел? И знаете ли, че всеки човек е различен? Осъзнавате ли го истински? Не? Но съм сигурна, че го чувствате. Да, всеки е различен. Но защо, влизайки в обществото и приобщавайки се, ние ставаме част  от него? Защо правим, каквото другите, спирайки да слушаме себе си? Защо ни е страх да бъдем различни? Защо нямаме воля и смелост да отстояваме това, което искаме? Защо се оставяме в чужди ръце? Защото забравяме най-важното- смисълът. Гмуркаме се в хаотичния живот, гледаме вече изградения модел на съществуване и го следваме без цел и посока. Оставяме се на течението. То ще ни носи, но никъде не ще ни отведе. Както когато вятърът носи есенните листа над земята. Те гледат надолу и си мислят, че техният полет ще ги отведе другаде и те няма да бъдат част от общото. Че техният път е различен. И са прави. Техният път е различен, но вятърът колкото и да ги носи, той спира. Продължава своя път, носейки следващото листо. А предното- това, което гледаше отгоре, то пада. Неговият път е бил различен, но то пак отива при останалите- да вехне на сухата земя. В крайна сметка краткия му живот не се различава от останалите с нищо. То не бива запомнено, не бе различно. Бе част от ВСИЧКИ. Нашият вятър също тъй ни носи, но не ще ни отведе на по-различно място. Ако имахме криле- как сами щяхме да полетим! Сами щяхме да градим свой различен път и сами да изберем къде да останем. Не сме птици?! Но духът ни е свободен като тях. Не вярваш? Погледни в себе си. Дълбоко. Ще видиш, че и ние имаме криле, просто сме ги отрязали. От страх да сме различни, от страх да полетим. По-добре ни е тук долу, веейки ни вятъра и оставяйки ни пак на това място. А можем да полетим, да сме истински! Защото нашите криле са мечтите. Те са нашият смисъл, нашата упора. Колкото големи са, толкова са по-големи крилете, даващи свободата ни да живеем. И толкова по-трудни са за подрязване. Не, това, че са големи, не значи невъзможни! Те не са блян и илюзия, а цел. Стига да я видим като такава. Стига да имаме мечтите, и смелостта да БЪДЕМ, ние можем да живеем истински. И колкото по-големи са мечтите, толкова по-малки пред тях са пречките. Не сме способни да се борим? Кой каза? Всеки човек е  различен. Всеки е уникален. И то, той е способен на всичко и МОЖЕ всичко. Защото е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

17.03.2010г.