StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Захир

Безсъницата отново ме подгони. Направих си отвратително кафе, каквото се пие в четири сутринта и седнах пред лаптопа да проверя какво ново няма из фейсбук. Със гримаса установявам с всяка следваща глътка, че кафето е ужасно. По масата има разпилени химикалки, тетрадка, отворена в средата, на която изливах брътвежите си по - рано, има и почти празна чаша с вино, фотоапарата и празна чаша за кафе. Хаоса около мен е в контраст с пустотата в душата ми. До преди два часа бях с влюбения блясък в очите, но отдавна скъсалата се у него нишка се скъса и у мен. Вече е ясно, че сме приключили. Сега следва да го преживея, което ще е дълъг и мъчителен процес, в който от начало ще се изолирам от света, от семейството и приятелите и ще плача, че да се свършат пустите сълзи, после ще дойде отричането, когато ще твърдя, че всичко вече е наред, че не боли и ще съм толкова усмихната, че ще заплащам за тези усмивки със стотици литри сълзи, безсънни нощи и липса на хранене, после ще дойде повратната точка, когато припадам от безсъние и неспособност да си седя права на краката, след което ще се окопитя малко и ще си тъжа по редовете на новите ми творби в Стихове БГ. И на края един ден ще се събудя и малко по - малко ще ме боли. . . така с времето ще зараствам и ще съм отново цяла. Но.. докато дойде този ден може да минат седмици, месеци... Тази любов беше толкова... разтърсваща!!, че може да минат и години.. 


Захир! 


Моят захир!


С неизвестното за никого име.


Захирът!


Пристрастяващ. Обсебващ. Завладяващ. Водещ до неспособност за насочване на мислите към нещо друго. Състояние на лудост.


Да. Моят захир.


Тайният захир. Онази мания по нещо (Някого!), която ще ме преследва може би вечно.


Ще търся моя захир във всеки мъж по улиците, по кафетата, по телевизията и в съня си. Ще си внушавам, че усещам парфюма му, а когато наистина усетя същия аромат нещо в мен ще се пропуква и ще кърви. Никога вече улиците няма да са същите. Те ще търсят с мен моят захир във всичко, навсякъде. В кафето. В цигарата. Ще изричам името му без повод.. и в съня си. Ще го търся в спомените си и ще боли.  


Търся го. И боли. Но само така е мой. Само така го имам.


Моят захир! Единствено моят!


Всичко ще носи спомена за него. Ще навява. Ще нашепва. Него. Захир!


И вече съм обсебена. Както винаги съм била!


Защото това е обсебване отвъд реалността! Отвъд живота! То е обсебване още от дълбока древност, когато душата ми е срещнала неговата душа. Когато са се слели. От тогава до днес, моята душа го търси. Захир. Захир за душата! Захир за ума! Захир за сърцето! Моят захир. Обсебване отвъд пространството! Лудост!


Още преди Захир (това вече е неговото име) и аз да се запознаем формално, още щом го видях, още тогава душата ми се разбуди и вече бе обсебена! 


Захир!


Моят захир!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2014-05-06
прочитания: 196
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход