uFeel.me
За позитивизма и усмивките
Автор: nella_gold,  4 юли 2011 г. в 06:25 ч.
прочити: 384
Добро утро! Какво сте се одремали! Първи петли пропяха! 
Ето, усмихвам се на слънцето! Да! Сега е много актуално позитивното мислене.
Ето защо реших да се усмихна на разсъмване. Позитивно, разбира се! Пък и защото поне усмивката ми е безплатна все още. Добре, че законотворците ни още не са я вкарали в някой подзаконов нормативен акт, за да я обвържат с фискалната памет на НАП, и с ДДС- то. Защото това означава още 20 процента усмивка, нали?!
Но ето – събудих се , усмихнах се и си помислих, че трябва да приготвя закуска на децата. Ами да! Ама нали е ваканция, и децата си поспиват до късно – ще минат с обяд. И ето – първите два лева са спестени...
Слагам спестеното в портфейла и отивам до близкия магазин. Свършил е хляба, олиото също.
Влизам в магазина с най-широката усмивка – знаете ли какво е да се усмихваш позитивно на продавачката – разтапя се от удоволствие! А и наредените по рафтовете стоки?! Балсам за наивници?! Неее! Мислете позитивно! И не забравяйте да се усмихвате! Защото в миг се сещам, че още не е 1 юли, и просто изпреварих времето... Аз затова и отскочих до магазина де. Защото съобщиха по медиите, че от 1 юли ще вдигат цената на тока. А това означава... Ами естествено! Ще скочат всички стоки, дори предварително, за да не се бъркат клиентите и да свикнат отрано с новите цени. Ех, ама така е, като не сте позитивно настроени рано сутрин!
Казах ви рецептата – усмихвайте се, а аз да се оправя с покупките все пак.
Олеле – а бре, знаете ли – цената на хляба е „трепач”, при това с вносно брашно, щото нашето не ставало нещо... А бе – какво значение има това! А хлябът е само трийсет стотинки парчето. Вземам си един хляб. Олиото – яяя! Литър олио е още само шейсет стотинки! Браво! Още не са се светнали да му покачат малко цената. Не е излязла новата реколта защото. А и първи юли е след няколко дни, така че – Плаща! И с остатъка от двата лева – дори луканков салам с етикет „Стара планина” мога да си позволя. Това е то – да си позитивно настроен! Останаха ми трийсетина стотинки ресто дори – за вафли на децата – цели шест броя при това! Ей, на това му се вика слънчево утро!
Вземам торбата и излизам доволна от магазина, усмихвайки се...
Хм, странно! Да не би да сънувам още?! А бе, някой няма ли да ме ощипе, за да се събудя?!
И тока трябва да платя без това. Имах едни два лева и нещо си, спестени от вчера – трябва да ми стигнат. Я да побързам, че ей сега ще дойде 1 юли, и... Притичвам отсреща, до касата на ЕОН, докато не са се усетили да вдигат и те цените... Че от известно време и там се прокарват няк`ви идеи, някакви перкиии.... Да. Не сте ли чували за зелената енергия – много евтина била, казват! Що ли? Ами плащаш на зелено близо две години, преди да те е пернала някоя перка...
Щото, като пуснат новия ветроенергиен парк, не се знай накъде ще ни отвее вятъра... Сещате се колко ще е вятърничево тогава, нали?!
Моля ви сеее! Време е да ме ощипете! Позитивно, за да не ми посинее местенцето на ощипване! А аз ще се усмихна – позитивно при това, за да ви кажа, че тези цени са все още актуални, а на вас не ви се вярва, ама така е , като нямате позитивно мислене по въпроса!
Усмихвам се – на двата си лева в джоба – то, не че заплатата ми е увеличена от няколко години насам, ама... криза е все пак, айде сега! Важно е позитивното мислене, и усмивката – най-вече.
Кой ми е крив, че бях забравила по едно време да се усмихвам?!
Хайде, да платя тока, че от утре започвам да пестя за почивка край морето. Казват, че имало едни такива... малки хотелчета – на самия бряг – луксче НАПРАВО! И такива пакети предлагат! Нямате си на идея – всичко по левче!
Е, не им завиждам особено много на тия със скромните колибки на самия бряг. И си нямам семейно хотелче там, не за друго, ама ако дойде приливна вълна – язък за семейния бизнес! Аз – единствено заради това, не за друго де...
Ще ми отнесе хотелчето, барабар с туристите! И... затова пестя от закуски, та... да ида поне да си почина някой друг ден... Що не на Палмата на Майорка?
Олеле, май се размечтах! А кой ще ми прекопае картофите?! Нали това беше идеята! Да си вадим хляба с картофи?! Ами да – ей сега ще дойдат новите сметки , и... Пак ще трябва да се плаща – ама вече ще е първи юли! Нали се сещате? ! Нов месец – нови цени!
И като ви казвам, че трябва да мисли позитивно човек, вие ми се присмивахте! Ето – аз успях! Добре, че навреме засях картофите. И... Дойде новата сметка за тока – 100 киловата дневна енергия, плюс такса електромер и такса достъп – уникално! – пет средно големи картофа! Ама с никакви следи от колорадски бръмбари по тях, да се разбереме! И още 250 киловата нощна, плюс ддс-то, и такса зелена енергия – 3 картофа и половина. Като ви казвам, че е евтино, вие не ми вярвате! Научете го тоя позитивизъм, бе хора! Какво сте ми ревнали, че не ви стигат заплатите за сметки?!
Тук сигурно ще попитате какво ще правят от НЕК с картофите?! Ами ще ги обменят в банката, или ... ще ги продават на едро – въпрос на избор, и най-вече - на пазарна икономика, и най –вече на далновиден подход по отношение на инвестициите! Ай да видим, дали ще им стиска!
Хората казаха – да си копаме картофите! Пък и ето - имам ново предложение до гос` да депутатите – лева и без това няма особена покупателна стойност, да прогласуват едно законченце – на първо четене – единна валутна единица в РБългария – един средно голям картоф, с еквивалент – три и половина евро. Айде да ги питам тогава европейците дали няма си садят картофи, м?! Вместо да се чудят на кой край на света да си харчат мизерните пенсийки и спестявания, да си копат картофки! Инвестицията си струва!
Стига съм се усмихвала позитивно, че ще ми стане навик!
Отивам да си полея картофите! Приятен и усмихнат ден ви желая!

А вие се усмихвайте! И винаги – позитивно!
Апропо, кой каза БАСТА?!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me