uFeel.me
За последно
Автор: Zver4e,  28 април 2012 г. в 16:01 ч.
прочити: 254

Последната ми чаша кафе остана недопита. Устните ми бяха целунали за кратко ръбчето на белия порцелан, оставяйки бледия си отпечатък върху него. Онази забързана глътка беше горчива... странно, винаги го пиех горещо и с много захар, съществото ми имаше нужда от подслаждане, от топлинка, от кристалчета по връхчето на езика и дебело родопско одеяло.

Дори не вкусих последната си препечена филийка. Тя прекара един горещ душ време в тостера и дори не изскочи оттам, както правеше обикновено. Предпочете да стои вътре, на топло, докато не стане черна като недогорелите въглени в камината. Докоснах я печално и тя от мъка се разрони между пръстите ми. Дали не беше просто съпричастна с настроението ми? Филийките може да са като кучетата, да съпреживяват емоциите с дори по- унищожителна сила... Все пак едно куче не би се разпаднало, само защото ти имаш предчувствието,че всичко около теб ще се натроши като суха буца пръст. Но филийката го направи. И ми нацапа тостера.

Не реших до края и последната си сутрешна кръстословица. Празното водоравно поле горе в дясно избождаше очите ми и с всяко примигване удебеляваше шрифта на условието си. С нагъл смях ме изпрати до вратата, когато излязох на бегом, закопчавайки палтото си с една ръка. С другата показвах неприличен жест на къстословицата.

Последната ми дума не беше даже членоразделна. Беше хъркане и стон. Беше смях и въздишка. Беше шепот и мелодия. Беше и не беше. Чу се и заглъхна.

За последно видях черно. Беше петно с шарени звездички, танцуващи пред зениците ми. Не чувах ритъма, под който се движеха, но явно е бил енергичен, защото започнаха да се въртят като вихрушка от вплетени една в друга дъги.

Последното ми движение беше мускулен спазъм...на сърцето. Каза ми „туп“, а след това реши, че не бива повече да се повтаря и упорито млъкна. Омръзнало му беше да бъде предвидимо. Лесно е да знаеш, че след едното „туп“ ще последва следващо, а след това още едно и още едно, и още едно... Къде е елементът на изненадата?, бунтуваше се сърцето ми.

Последната ми мисъл беше странна смесица от отчаяни молби и недоумение: „Не още!“ ,„Защо мен!?“ „Още ми е рано! Дай ми още време!“ „Сега никога няма да разбера коя е онази китайска династия с три букви, втора „а“ „ .

Мисълта на Смъртта беше: „Стига глупости, имам работа за вършене. О, а династията е Тан, ще те запозная с тях.“

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me