StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,854
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,785
   Точки: 2,667,507
   Съобщения: 170,755
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,715

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

За последен път в съня ми

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
 Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за него. Това беше МАГИЯ, вълшебно сливане, душата ми пееше и летеше. Любов в най- чист вид. Заглуши с устни страстния ми вик.
 Сълзите ми потекоха. Гушна ме, притискаше ме силно, отчаяно докато се успокоя. Притихнах. Усещах сърцето му, как блъска в моето.
- Не плачи, момичето ми!
- Не ме пускай, не си отивай, остани при мен!
- Така те освобождавам от себе си. Повече няма да идвам в съня ти. Трябва да се събудиш вече!

Утрото ме завари с мокро лице, котето ми се беше свило до мен и ме ближеше с розовото си езиче.

- Само ти ме обичаш, Рекси! Другите само грабят от мен, каквото могат. Мислят си, че ме познават. Никак даже.  Показвам само толкова, колкото искам. Само понякога, много рядко, допускам някой по-близо. А той или тя, остават кървави следи по сърцето ми. Това е цената.  Душевен мазохизъм. Време е да се събудя вече. Започва нов прекрасен ден, пълен с хубави мигове.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-01-23
прочитания: 722
точки: 76 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 33 (виж препоръчалите)

Вход